1 А ко се върнеш, Израилю, Казва Господ, ако се върнеш към Мене, И ако махнеш мерзостите си от лицето Ми, И не бъдеш непостоянен,

Si volvieres a mí, oh Israel, dijo el SEÑOR, tendrás reposo; y si quitares de delante de mí tus abominaciones, no pasarás a cautividad.

2 И <ако> в истина, в справедливост, и в правда Се закълнеш, <казвайки: Заклевам се в> живота на Господа! Тогава народите ще се благославят в Него, И в Него ще се прославят.

Y jurarás, diciendo, Vive el SEÑOR, con verdad, con juicio, y con justicia; y se bendecirán en él los gentiles, y en él se gloriarán.

3 З ащото така казва Господ На Юдовите и ерусалимските мъже: Разорете целините си, И не сейте между тръни.

Porque así dijo el SEÑOR a todo varón de Judá y de Jerusalén: Haced barbecho para vosotros, y no sembréis sobre espinas.

4 О брежете се на Господа. И отнемете краекожието на сърцата си, Мъже Юдови и жители ерусалимски, За да не излезе яростта Ми като огън, И да не пламне така щото да няма кой да я угаси, Поради злото на делата ви.

Circuncidaos al SEÑOR, y quitad los prepucios de vuestro corazón, varones de Judá y moradores de Jerusalén; no sea que mi ira salga como fuego, y se encienda y no haya quien apague, por la malicia de vuestras obras.

5 В ъзвестете на Юда, И прогласете на Ерусалим, казвайки: Затръбете по земята; Извикайте високо та речете: Съберете се, и нека влезем в укрепените градове.

Denunciad en Judá, y haced oír en Jerusalén, y decid: Sonad el shofar en la tierra. Pregonad, juntad, y decid: Reuníos, y entrémonos en las ciudades fuertes.

6 И здигнете знаме към Сион; Бягайте, не се спирайте; Защото Аз ще докарам зло от север, И голяма погибел.

Alzad bandera en Sion, juntaos, no os detengáis; porque yo hago venir mal del aquilón, y quebrantamiento grande.

7 Л ъвът възлезе от гъсталака си, И изтребителят на народите тръгна, Излезе от мястото си, за да запусти земята ти, И за да бъдат съсипани градовете ти <та да останат> без жители.

El león sube de su guarida, y el destruidor de gentiles ha partido; salió de su asiento para poner tu tierra en soledad; tus ciudades serán asoladas sin morador.

8 З атова препашете се с вретища, плачете и лелекайте; Защото пламенната ярост Господна не се отвърна от нас.

Por esto vestíos de cilicio, endechad y aullad; porque la ira del SEÑOR no se ha apartado de nosotros.

9 В оня ден, казва Господ, Разумът {Еврейски: Сърцето.} на царя ще се изгуби, И разумът на първенците, Свещениците ще се смутят, И пророците ще се ужасят.

Y será en aquel día, dice el SEÑOR, que desfallecerá el corazón del rey, y el corazón de los príncipes, y los sacerdotes estarán atónitos, y se maravillarán los profetas.

10 Т огава рекох: О, Господи Иеова! Ти наистина съвсем си излъгал тия люде и Ерусалим Като си казал: Мир ще имате; Когато напротив ножът е стигнал до душата <им>.

(Y dije: ¡Ay, ay, el SEÑOR Dios! Verdaderamente en gran manera has engañado a este pueblo y a Jerusalén, diciendo: Paz tendréis; pues que la espada ha venido hasta el alma.)

11 В онова време ще рекат на тия люде и на Ерусалим: От голите височини на пустинята <духа> горещ вятър Към дъщерята на людете Ми, - Не за да отвее нито да очисти;

En aquel tiempo se dirá de este pueblo y de Jerusalén: Viento seco de las alturas del desierto vino a la hija de mi pueblo, no para aventar, ni para limpiar.

12 Д а! силен вятър ще дойде от тях за Мене; И Аз сега ще произнеса съдби против тях.

Viento más vehemente que éstos me vendrá a mí, porque ahora yo hablaré juicios con ellos.

13 Е то, като облак ще се издигне, И колесниците му като вихрушка; Конете му са по-леки от орлите. Горко ни! защото сме разорени.

He aquí que subirá como nube, y su carro como torbellino; más ligeros son sus caballos que las águilas. ¡Ay de nosotros, porque dados somos a despojo!

14 Е русалиме, измий сърцето си от зло, За да се избавиш; До кога ще стоят в тебе лошите ти помисли?

Lava tu corazón de la malicia, oh Jerusalén, para que seas salva. ¿Hasta cuándo dejarás estar en medio de ti los pensamientos de tu iniquidad?

15 З ащото глас известява от Дан И прогласява скръб от Ефремовата планина, <казвайки>:

Porque la voz se oye del que trae las nuevas desde Dan, y del que hace oír la calamidad desde el monte de Efraín.

16 О бявете на народите, Ето, прогласете относно Ерусалим, Че идат обсадители от далечна страна, И издават вика си против Юдовите градове.

Decid de los gentiles; he aquí, haced oír sobre Jerusalén: Guardas vienen de tierra lejana, y darán su voz sobre las ciudades de Judá.

17 К ато полски пъдари те са се наредили против него от всяка страна.

Como los guardas de las heredades, estuvieron sobre ella en derredor, porque se rebeló contra mí, dice el SEÑOR.

18 Т воето поведение и твоите дела ти причиниха това; Това е <плодът на> твоето нечестие; наистина горчиво е, наистина стигна до сърцето ти.

Tu camino y tus obras te hicieron esto, ésta tu maldad, por lo cual amargura penetrará hasta tu corazón.

19 Ч реслата ми! чреслата ми! Боли ме в дълбочините на сърцето ми; Сърцето ми се смущава в мене; не мога да мълча, Защото си чула, душе моя, тръбен глас, тревога за бой.

¡Mis entrañas, mis entrañas! Me duelen las telas de mi corazón; mi corazón ruge dentro de mí; no callaré; porque voz de shofar has oído, oh alma mía, alarma de guerra.

20 П огибел връх погибел се прогласява, Защото цялата земя се опустошава; Внезапно се развалиха шатрите ми, И завесите ми в един миг.

Quebrantamiento sobre quebrantamiento es llamado; porque toda la tierra es destruida; en un punto son destruidas mis tiendas, en un momento mis cortinas.

21 Д о кога ще гледам знаме И ще слушам тръбен глас?

¿Hasta cuándo tengo que ver bandera, tengo que oír voz de shofar?

22 З ащото Моите люде са безумни, Не Ме познават; Глупави чада са, и нямат разум; Мъдри са да вършат зло, Но да вършат добро не умеят.

Porque mi pueblo es loco; no me conocieron los hijos ignorantes y los no entendidos; sabios para mal hacer, y para bien hacer no supieron.

23 П огледнах на земята, и, ето, тя беше пуста и празна, - На небето, и нямаше светлината му.

Miré la tierra, y he aquí que estaba asolada y vacía; y a los cielos, y no había en ellos luz.

24 П огледнах на планините, и, ето, трепереха, И всичките хълмове се тресяха.

Miré a los montes, y he aquí que temblaban, y todos los collados fueron destruidos.

25 П огледнах, и, ето, нямаше човек, И всичките небесни птици бяха избягали,

Miré, y no aparecía hombre, y todas las aves del cielo se habían ido.

26 П огледнах, и, ето, плодородната страна бе пуста, И всичките й градове бяха съсипани От присъствието на Господа И от Неговия пламенен гняв.

Miré, y he aquí el Carmelo desierto, y todas sus ciudades eran asoladas a la presencia del SEÑOR, a la presencia de la ira de su furor.

27 З ащото така казва Господ: Цялата страна ще запустее; Но съвършено изтребление няма да нанеса.

Porque así dijo el SEÑOR: Toda la tierra se asolará; mas no haré consumación.

28 З атова земята ще жалее, И небето горе ще се помрачи; Защото Аз изговорих това, Аз го намислих, Не съм се разкаял <за него>, нито ще се отвърна от него.

Por esto la tierra será asolada, y los cielos arriba se oscurecerán, porque hablé, pensé, y no me arrepentí, ni me tornaré de ello.

29 О т шума на конниците и на стрелците Всеки град ще побегне; Ще отидат в гъсталаците И ще се изкачат по скалите; Всеки град ще бъде изоставен, И не ще има човек да живее в тях.

Del estruendo de la gente de a caballo y de los flecheros huyó toda la ciudad; se entraron en las espesuras de los bosques, y se subieron en peñascos; toda ciudad fue desamparada, y no habita en ellas varón alguno.

30 А ти запустяла, какво ще правиш? Ако и с червено да се облечеш, Ако и със златни накити да се украсиш, Ако и с много боя да боядисаш очите си, Напразно ще се украсиш; Любовниците <ти> ще те презрат, ще търсят <да отнемат> живота ти.

Y tú, destruida, ¿qué harás? Aunque te vistas de grana, aunque te adornes con atavíos de oro, aunque pintes con antimonio tus ojos, en vano te engalanas; te menospreciarán los amadores, buscarán tu vida.

31 З ащото чух глас като на жена кога ражда, Болките като на оная, която ражда първородното си, Гласа на сионовата дъщеря, Която се задъхва, простира ръцете си, <И казва>: Горко ми сега! Защото душата ми чезне поради убийците.

Porque voz oí como de mujer que está de parto, angustia como de primeriza; voz de la hija de Sion que lamenta y extiende sus manos, diciendo: ¡Ay ahora de mí! Que mi alma desmaya a causa de los matadores.