1 А наближаваше празникът на безквасните хлябове, който се нарича Пасха.

Now the feast of unleavened bread drew nigh, which is called the Passover.

2 И главните свещеници и книжниците обмисляха как да го умъртвят; защото се бояха от людете.

And the chief priests and the scribes sought how they might put him to death; for they feared the people.

3 Т огава влезе Сатана в Юда, наречен Искариот, който беше от числото на дванадесетте;

And Satan entered into Judas who was called Iscariot, being of the number of the twelve.

4 и той отиде и се сговори с главните свещеници и началниците на стражата как да им Го предаде.

And he went away, and communed with the chief priests and captains, how he might deliver him unto them.

5 И те се зарадваха, и се обещаха да му дадат пари.

And they were glad, and covenanted to give him money.

6 И той се съгласи, и търсеше сгоден случай да Го предаде, когато би отсъствувало множеството.

And he consented, and sought opportunity to deliver him unto them in the absence of the multitude.

7 И настана денят на безквасните хлябове, когато трябваше да жертвуват пасхата.

And the day of unleavened bread came, on which the passover must be sacrificed.

8 И прати <Исус> Петра и Иоана, и рече: Идете и ни пригответе, за да ядем пасхата.

And he sent Peter and John, saying, Go and make ready for us the passover, that we may eat.

9 А те Му казаха: Где искаш да приготвим?

And they said unto him, Where wilt thou that we make ready?

10 А той им рече: Ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете подир него в къщата, в която влезе,

And he said unto them, Behold, when ye are entered into the city, there shall meet you a man bearing a pitcher of water; follow him into the house whereinto he goeth.

11 и речете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: Где е приемната стая, в която ще ям пасхата с учениците Си?

And ye shall say unto the master of the house, The Teacher saith unto thee, Where is the guestchamber, where I shall eat the passover with my disciples?

12 И той ще ви посочи голяма горна стая, постлана; там пригответе.

And he will show you a large upper room furnished: there make ready.

13 И като отидоха, намериха както им беше казал; и приготвиха пасхата.

And they went, and found as he had said unto them: and they made ready the passover.

14 И като дойде часът, Той седна на трапезата, и апостолите с Него.

And when the hour was come, he sat down, and the apostles with him.

15 И рече им: Твърде много съм желал да ям тази пасха с вас преди да пострадам;

And he said unto them, With desire I have desired to eat this passover with you before I suffer:

16 з ащото ви казвам, че няма <вече> да я ям докле се не изпълни в Божието царство.

for I say unto you, I shall not eat it, until it be fulfilled in the kingdom of God.

17 И като прие чаша, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;

And he received a cup, and when he had given thanks, he said, Take this, and divide it among yourselves:

18 з ащото ви казвам, че няма вече да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.

for I say unto you, I shall not drink from henceforth of the fruit of the vine, until the kingdom of God shall come.

19 И взе хляб, и, като благодари, разчупи го, даде им, и рече: Това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мое възпоминание.

And he took bread, and when he had given thanks, he brake it, and gave to them, saying, This is my body which is given for you: this do in remembrance of me.

20 Т ака взе и чашата подир вечерята, и рече: Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.

And the cup in like manner after supper, saying, This cup is the new covenant in my blood, even that which is poured out for you.

21 Н о, ето, ръката на този, който Ме предава, е с Мене на трапезата.

But behold, the hand of him that betrayeth me is with me on the table.

22 З ащото Човешкият Син наистина отива според както е било определено; но горко на този човек, чрез когото се предава!

For the Son of man indeed goeth, as it hath been determined: but woe unto that man through whom he is betrayed!

23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли от тях ще е този, който ще стори това.

And they began to question among themselves, which of them it was that should do this thing.

24 С тана още и препирня помежду им, кой от тях се счита за по-голям.

And there arose also a contention among them, which of them was accounted to be greatest.

25 А Той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тия, които ги владеят се наричат благодетели.

And he said unto them, The kings of the Gentiles have lordship over them; and they that have authority over them are called Benefactors.

26 Н о вие недейте така; а по-големият между вас нека стане като по-младият, и който началствува - като онзи, който слугува.

But ye shall not be so: but he that is the greater among you, let him become as the younger; and he that is chief, as he that doth serve.

27 З ащото кой е по-голям, този, който седи на трапезата ли, или онзи, който слугува? Не е ли този, който седи на трапезата? Но Аз съм всред вас, като онзи, който слугува.

For which is greater, he that sitteth at meat, or he that serveth? is not he that sitteth at meat? but I am in the midst of you as he that serveth.

28 А вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни.

But ye are they that have continued with me in my temptations;

29 З атова, както Моят Отец завещава царство на Мене, а Аз завещавам на вас,

and I appoint unto you a kingdom, even as my Father appointed unto me,

30 д а ядете и да пиете на трапезата Ми в Моето царство; и ще седнете на престола да съдите дванадесетте Израилеви племена.

that ye may eat and drink at my table in my kingdom; and ye shall sit on thrones judging the twelve tribes of Israel.

31 С имоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска <всички>, за да ви пресее като жито;

Simon, Simon, behold, Satan asked to have you, that he might sift you as wheat:

32 н о Аз се молих за тебе, да не ослабне твоята вяра; и ти, когато се обърнеш, утвърди братята си.

but I made supplication for thee, that thy faith fail not; and do thou, when once thou hast turned again, establish thy brethren.

33 & lt;Петър> Му рече: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт.

And he said unto him, Lord, with thee I am ready to go both to prison and to death.

34 А Той рече: Казвам Ти, Петре, петелът няма да пее днес, докато не си се отрекъл три пъти, че Ме не познаваш.

And he said, I tell thee, Peter, the cock shall not crow this day, until thou shalt thrice deny that thou knowest me.

35 И рече им: Когато ви пратих <без> кесия, без торба и <без> обуща, останахте ли лишени от нещо? А те казаха: От нищо.

And he said unto them, When I sent you forth without purse, and wallet, and shoes, lacked ye anything? And they said, Nothing.

36 И рече им: Но сега, който няма <кесия>, нека я вземе, така и торба; и който няма <кесия>, нека продаде дрехата си и нека си купи нож;

And he said unto them, But now, he that hath a purse, let him take it, and likewise a wallet; and he that hath none, let him sell his cloak, and buy a sword.

37 з ащото ви казвам, че трябва да се изпълни в Мене и това писание. "И към беззаконници биде причислен" защото <писаното> за Мене <наближава> към <своето> изпълнение.

For I say unto you, that this which is written must be fulfilled in me, And he was reckoned with transgressors: for that which concerneth me hath fulfilment.

38 И те рекоха: Господи, ето тука има два ножа. А Той им рече: Доволно е.

And they said, Lord, behold, here are two swords. And he said unto them, It is enough.

39 И излезе да отиде по обичая Си на Елеонския хълм; подир Него отидоха и учениците.

And he came out, and went, as his custom was, unto the mount of Olives; and the disciples also followed him.

40 И като се намери на мястото, рече им: Молете се да не паднете в изкушение.

And when he was at the place, he said unto them, Pray that ye enter not into temptation.

41 И Той се отдели от тях колкото един хвърлей камък, и, като коленичи, молеше се, думайки:

And he was parted from them about a stone's cast; and he kneeled down and prayed,

42 О тче, ако щеш, отмини Ме с тази чаша; обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде.

saying, Father, if thou be willing, remove this cup from me: nevertheless not my will, but thine, be done.

43 И яви Му се ангел от небето и Го укрепяваше.

And there appeared unto him an angel from heaven, strengthening him.

44 И като беше на мъка, молеше се по-усърдно; и потта Му стана като големи капки кръв, които капеха на земята.

And being in an agony he prayed more earnestly; and his sweat became as it were great drops of blood falling down upon the ground.

45 И като стана от молитвата, дойде при учениците и ги намери заспали от скръб; и рече им:

And when he rose up from his prayer, he came unto the disciples, and found them sleeping for sorrow,

46 З ащо спите? Станете и молете се, за да не паднете в изкушение.

and said unto them, Why sleep ye? rise and pray, that ye enter not into temptation.

47 Д окато още говореше, ето едно множество; и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше пред тях; и приближи се до Исуса, за да Го целуне.

While he yet spake, behold, a multitude, and he that was called Judas, one of the twelve, went before them; and he drew near unto Jesus to kiss him.

48 А Исус му рече: Юдо, с целувка ли предаваш Човешкия Син?

But Jesus said unto him, Judas, betrayest thou the Son of man with a kiss?

49 И тия, които бяха около <Исуса>, като видяха какво щеше да стане, рекоха: Господи, да ударим ли с нож?

And when they that were about him saw what would follow, they said, Lord, shall we smite with the sword?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отсече дясното ухо,

And a certain one of them smote the servant of the high priest, and struck off his right ear.

51 А Исус проговори, казвайки: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.

But Jesus answered and said, Suffer ye them thus far. And he touched his ear, and healed him.

52 А на дошлите против Него главни свещеници, началници на храмовата <стража> и на старейшините Исус рече: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи?

And Jesus said unto the chief priests, and captains of the temple, and elders, that were come against him, Are ye come out, as against a robber, with swords and staves?

53 К огато бях всеки ден с вас в храма, не простряхте ръце против Мене. Но сега е вашият час и на властта на тъмнината.

When I was daily with you in the temple, ye stretched not forth your hands against me: but this is your hour, and the power of darkness.

54 И като Го хванаха, заведоха Го, и въведоха Го в къщата на първосвещеника. А Петър вървеше подире издалеч.

And they seized him, and led him away, and brought him into the high priest's house. But Peter followed afar off.

55 И когато бяха наклали огън насред двора и бяха насядали около него, то и Петър седна между тях.

And when they had kindled a fire in the midst of the court, and had sat down together, Peter sat in the midst of them.

56 И една слугиня, като го видя седнал до пламъка, вгледа се в него и рече: И тоя беше с Него.

And a certain maid seeing him as he sat in the light of the fire, and looking stedfastly upon him, said, This man also was with him.

57 А той се отрече, казвайки: Жено, не Го познавам.

But he denied, saying, Woman, I know him not.

58 С лед малко друг го видя и рече: И ти си от тях. Но Петър рече: Човече, не съм.

And after a little while another saw him, and said, Thou also art one of them. But Peter said, Man, I am not.

59 И като се мина около един час, друг някой настоятелно казваше: Наистина и той беше с Него; защото е галилеянин.

And after the space of about one hour another confidently affirmed, saying, Of a truth this man also was with him; for he is a Galilaean.

60 А Петър рече: Човече, не зная що казваш. И на часа, докато още говореше, един петел изпя.

But Peter said, Man, I know not what thou sayest. And immediately, while he yet spake, the cock crew.

61 И Господ се обърна та погледна Петра. И Петър си спомни думата на Господа, как му беше казал: Преди да пропее петелът днес, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

And the Lord turned, and looked upon Peter. And Peter remembered the word of the Lord, how that he said unto him, Before the cock crow this day thou shalt deny me thrice.

62 И излезе вън та плака горко.

And he went out, and wept bitterly.

63 И мъжете, които държаха< Исуса>, ругаеха Го и Го биеха,

And the men that held Jesus mocked him, and beat him.

64 и като Го закриваха питаха Го, казвайки: Познай Кой Те удари.

And they blindfolded him, and asked him, saying, Prophesy: who is he that struck thee?

65 И много други хули изговориха против Него.

And many other things spake they against him, reviling him.

66 И като се разсъмна, събраха се народните старейшини, главни свещеници и книжници, и Го заведоха в синедриона си и Му рекоха:

And as soon as it was day, the assembly of the elders of the people was gathered together, both chief priests and scribes; and they led him away into their council, saying,

67 А ко си Ти Христос, кажи ни. А Той рече: Ако ви кажа, няма да повярвате;

If thou art the Christ, tell us. But he said unto them, If I tell you, ye will not believe:

68 и ако <ви> задам въпрос, не ще отговорите.

and if I ask you, ye will not answer.

69 Н о отсега нататък Човешкият Син ще седи отдясно на Божията сила.

But from henceforth shall the Son of man be seated at the right hand of the power of God.

70 И те всички казаха: Тогава Божият Син ли си Ти? А Той им рече: Вие< право> казвате; защото съм.

And they all said, Art thou then the Son of God? And he said unto them, Ye say that I am.

71 А те рекоха: Каква нужда имаме вече от свидетелство? защото сами ние чухме от устата Му.

And they said, What further need have we of witness? for we ourselves have heard from his own mouth.