1 C omenzó a enseñar de nuevo junto al mar; y se llegó a El una multitud tan grande que tuvo que subirse a una barca que estaba en el mar, y se sentó; y toda la multitud estaba en tierra a la orilla del mar.

И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 L es enseñaba muchas cosas en parábolas; y les decía en su enseñanza:

И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

3 ¡ Oíd! He aquí, el sembrador salió a sembrar;

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 y aconteció que al sembrar, una parte de la semilla cayó junto al camino, y vinieron las aves y se la comieron.

И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

5 O tra parte cayó en un pedregal donde no tenía mucha tierra; y enseguida brotó por no tener profundidad de tierra.

Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 P ero cuando salió el sol, se quemó; y por no tener raíz, se secó.

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 O tra parte cayó entre espinos, y los espinos crecieron y la ahogaron, y no dio fruto.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

8 Y otras semillas cayeron en buena tierra, y creciendo y desarrollándose, dieron fruto, y produjeron unas a treinta, otras a sesenta y otras a ciento por uno.

А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 Y El decía: El que tiene oídos para oír, que oiga. Explicación de la parábola

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 C uando se quedó solo, sus seguidores junto con los doce, le preguntaban sobre las parábolas.

И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 Y les decía: A vosotros os ha sido dado el misterio del reino de Dios, pero los que están afuera reciben todo en parábolas;

И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

12 p ara que viendo vean pero no perciban, y oyendo oigan pero no entiendan, no sea que se conviertan y sean perdonados.

тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости.

13 Y les dijo: ¿No entendéis esta parábola? ¿Cómo, pues, comprenderéis todas las parábolas?

И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

14 E l sembrador siembra la palabra.

Сеячът сее словото.

15 Y éstos que están junto al camino donde se siembra la palabra, son aquellos que en cuanto la oyen, al instante viene Satanás y se lleva la palabra que se ha sembrado en ellos.

А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

16 Y de igual manera, estos en que se sembró la semilla en pedregales son los que al oír la palabra enseguida la reciben con gozo;

Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

17 p ero no tienen raíz profunda en sí mismos, sino que sólo son temporales. Entonces, cuando viene la aflicción o la persecución por causa de la palabra, enseguida tropiezan y caen.

нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

18 O tros son aquellos en los que se sembró la semilla entre los espinos; éstos son los que han oído la palabra,

Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 p ero las preocupaciones del mundo, y el engaño de las riquezas, y los deseos de las demás cosas entran y ahogan la palabra, y se vuelve estéril.

а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

20 Y otros son aquellos en que se sembró la semilla en tierra buena; los cuales oyen la palabra, la aceptan y dan fruto, unos a treinta, otros a sesenta y otros a ciento por uno.

А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

21 Y les decía: ¿Acaso se trae una lámpara para ponerla debajo de un almud o debajo de la cama? ¿No es para ponerla en el candelero ?

И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

22 P orque nada hay oculto, si no es para que sea manifestado; ni nada ha estado en secreto, sino para que salga a la luz.

Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.

23 S i alguno tiene oídos para oír, que oiga.

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 T ambién les decía: Cuidaos de lo que oís. Con la medida con que midáis, se os medirá, y aun más se os dará.

Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

25 P orque al que tiene, se le dará más, pero al que no tiene, aun lo que tiene se le quitará. Parábola del crecimiento de la semilla

Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

26 D ecía también: El reino de Dios es como un hombre que echa semilla en la tierra,

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

27 y se acuesta y se levanta, de noche y de día, y la semilla brota y crece; cómo, él no lo sabe.

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

28 L a tierra produce fruto por sí misma; primero la hoja, luego la espiga, y después el grano maduro en la espiga.

Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

29 Y cuando el fruto lo permite, él enseguida mete la hoz, porque ha llegado el tiempo de la siega. Parábola del grano de mostaza

А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30 T ambién decía: ¿A qué compararemos el reino de Dios, o con qué parábola lo describiremos?

При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

31 E s como un grano de mostaza, el cual, cuando se siembra en la tierra, aunque es más pequeño que todas las semillas que hay en la tierra,

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

32 s in embargo, cuando es sembrado, crece y llega a ser más grande que todas las hortalizas y echa grandes ramas, tanto que las aves del cielo pueden anidar bajo su sombra.

но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 C on muchas parábolas como éstas les hablaba la palabra, según podían oír la;

С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

34 y sin parábolas no les hablaba, sino que lo explicaba todo en privado a sus propios discípulos. Jesús calma la tempestad

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

35 E se día, caída ya la tarde, les dijo: Pasemos al otro lado.

И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.

36 D espidiendo a la multitud, le llevaron con ellos en la barca, como estaba; y había otras barcas con El.

И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37 P ero se levantó una violenta tempestad, y las olas se lanzaban sobre la barca de tal manera que ya se anegaba la barca.

И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38 E l estaba en la popa, durmiendo sobre un cabezal; entonces le despertaron y le dijeron: Maestro, ¿no te importa que perezcamos?

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

39 Y levantándose, reprendió al viento, y dijo al mar: ¡Cálmate, sosiégate! Y el viento cesó, y sobrevino una gran calma.

И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40 E ntonces les dijo: ¿Por qué estáis amedrentados? ¿Cómo no tenéis fe ?

И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 Y se llenaron de gran temor, y se decían unos a otros: ¿Quién, pues, es éste que aun el viento y el mar le obedecen?

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?