1 E ntonces respondió Job y dijo:

А Иов в отговор рече: -

2 ¡ Oh, si pudiera pesarse mi sufrimiento, y ponerse en la balanza junto con mi calamidad!

Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

3 P orque pesarían ahora más que la arena de los mares: por eso mis palabras han sido precipitadas.

Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

4 P orque las flechas del Todopoderoso están clavadas en mí, cuyo veneno bebe mi espíritu, y contra mí se juntan los terrores de Dios.

Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

5 ¿ Acaso rebuzna el asno montés junto a su hierba, o muge el buey junto a su forraje?

Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

6 ¿ Se come sin sal lo insípido, o hay gusto en la clara del huevo ?

Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

7 M i alma se niega a tocar estas cosas; son para mí alimento repugnante.

Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

8 ¡ Quién me diera que mi petición se cumpliera, que Dios me concediera mi anhelo,

Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

9 q ue Dios consintiera en aplastarme, que soltara su mano y acabara conmigo!

Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

10 M as aún es mi consuelo, y me regocijo en el dolor sin tregua, que no he negado las palabras del Santo.

Но, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

11 ¿ Cuál es mi fuerza, para que yo espere, y cuál es mi fin, para que yo resista ?

Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

12 ¿ Es mi fuerza la fuerza de las piedras, o es mi carne de bronce?

Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

13 ¿ Es que mi ayuda no está dentro de mí, y está alejado de mí todo auxilio ?

Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

14 P ara el abatido, debe haber compasión de parte de su amigo; no sea que abandone el temor del Todopoderoso.

На оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

15 M is hermanos han obrado engañosamente como un torrente, como las corrientes de los arroyos que se desvanecen,

Братята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

16 q ue a causa del hielo están turbios y en los que la nieve se derrite.

Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;

17 C uando se quedan sin agua, están silenciosos, cuando hace calor, desaparecen de su lugar.

Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

18 S erpentean las sendas de su curso, se evaporan en la nada y perecen.

Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

19 L as caravanas de Temán los buscaron, los viajeros de Sabá contaban con ellos.

Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

20 Q uedaron frustrados porque habían confiado, llegaron allí y fueron confundidos.

Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

21 C iertamente, así sois vosotros ahora, veis algo aterrador y os espantáis.

Сега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

22 ¿ Acaso he dicho: “Dadme algo ”, “De vuestra riqueza ofrecedme un soborno”,

Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

23 “ Libradme de la mano del adversario”, o: “Rescatadme de la mano de los tiranos”?

Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

24 I nstruidme, y yo callaré; mostradme en qué he errado.

Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

25 ¡ Cuán dolorosas son las palabras sinceras! Pero ¿qué prueba vuestro argumento?

Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

26 ¿ Pensáis censurar mis palabras, cuando las palabras del desesperado se las lleva el viento ?

Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

27 A un echaríais suerte sobre los huérfanos, y especularíais con vuestro amigo.

Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

28 Y ahora, tratad de mirarme y ved si miento en vuestra cara.

Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

29 D esistid, por favor; que no haya injusticia; sí, desistid; en ello está aún mi justicia.

Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

30 ¿ Acaso hay injusticia en mi lengua? ¿No puede mi paladar discernir calamidades ?

Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?