1 S alva, Señor, porque el piadoso deja de ser; porque los fieles desaparecen de entre los hijos de los hombres.

(По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

2 F alsedad habla cada uno a su prójimo; hablan con labios lisonjeros y con doblez de corazón.

Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.

3 C orte el Señor todo labio lisonjero, la lengua que habla con exageración;

Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

4 a los que han dicho: Con nuestra lengua prevaleceremos, nuestros labios nos defienden; ¿quién es señor sobre nosotros ?

<На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

5 P or la desolación del afligido, por los gemidos del menesteroso, me levantaré ahora, dice el Señor; lo pondré en la seguridad que anhela.

Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.

6 L as palabras del Señor son palabras puras, plata probada en un crisol en la tierra, siete veces refinada.

Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

7 T ú, Señor, los guardarás; de esta generación los preservarás para siempre.

Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

8 E n torno se pasean los impíos, cuando la vileza es exaltada entre los hijos de los hombres.

При все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.