1 E n ce temps-là, Ézéchias fut malade à la mort. Le prophète Ésaïe, fils d'Amots, vint auprès de lui, et lui dit: Ainsi parle l'Éternel: Donne tes ordres à ta maison, car tu vas mourir, et tu ne vivras plus.

В това време Езекия се разболя до смърт; И пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ: Нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш.

2 É zéchias tourna son visage contre le mur, et fit cette prière à l'Éternel:

Тогава Езекия обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки:

3 O Éternel! souviens-toi que j'ai marché devant ta face avec fidélité et intégrité de coeur, et que j'ai fait ce qui est bien à tes yeux! Et Ézéchias répandit d'abondantes larmes.

Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко.

4 P uis la parole de l'Éternel fut adressée à Ésaïe, en ces mots:

Тогава дойде Господното слово към Исаия и рече:

5 V a, et dis à Ézéchias: Ainsi parle l'Éternel, le Dieu de David, ton père: J'ai entendu ta prière, j'ai vu tes larmes. Voici, j'ajouterai à tes jours quinze années.

Иди та кажи на Езекия: Така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще приложа на живота ти петнадесет години.

6 J e te délivrerai, toi et cette ville, de la main du roi d'Assyrie; je protégerai cette ville.

И ще избавя и тебе и тоя град от ръката на асирийския цар, и ще защитя тоя град.

7 E t voici, de la part de l'Éternel, le signe auquel tu connaîtras que l'Éternel accomplira la parole qu'il a prononcée.

И това ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза:

8 J e ferai reculer de dix degrés en arrière avec le soleil l'ombre des degrés qui est descendue sur les degrés d'Achaz. Et le soleil recula de dix degrés sur les degrés où il était descendu.

ето, ще върна сянката десет градуса надире, които е изминала върху слънчевия часовник на Ахаза. И тъй слънцето се върна надире десет градуса, които бе изминало.

9 C antique d'Ézéchias, roi de Juda, sur sa maladie et sur son rétablissement.

Ето какво писа Юдовият цар Езекия, когато бе се разболял и оздравя от болестта си:

10 J e disais: Quand mes jours sont en repos, je dois m'en aller Aux portes du séjour des morts. Je suis privé du reste de mes années!

Аз рекох: В половината от дните си Ще вляза в портите на преизподнята; Лиших се от остатъка на годините си.

11 J e disais: Je ne verrai plus l'Éternel, L'Éternel, sur la terre des vivants; Je ne verrai plus aucun homme Parmi les habitants du monde!

Рекох: Няма да видя <вече> Господа, Господа, в земята на живите; Няма да видя вече човека <Като съм> между ония, които престанаха да живеят.

12 M a demeure est enlevée et transportée loin de moi, Comme une tente de berger; Je sens le fil de ma vie coupé comme par un tisserand Qui me retrancherait de sa trame. Du jour à la nuit tu m'auras achevé!

Жилището ми се премести, и се дигна от мене като овчарски шатър; Навих живота си като тъкач; от основата Той ще ме отреже; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

13 J e me suis contenu jusqu'au matin; Comme un lion, il brisait tous mes os, Du jour à la nuit tu m'auras achevé!

Успокоявах се до сутринта; <но> той като лъв троши всичките ми кости; Между заранта и вечерта ще ме довършиш.

14 J e poussais des cris comme une hirondelle en voltigeant, Je gémissais comme la colombe; Mes yeux s'élevaient languissants vers le ciel: O Éternel! je suis dans l'angoisse, secours-moi!

Като ластовица <или> жерав така крещях, Стенех като гургулица; очите ми изнемощяха <от гледане> нагоре. В утеснение съм, Господи; стани ми поръчител.

15 Q ue dirai-je? Il m'a répondu, et il m'a exaucé. Je marcherai humblement jusqu'au terme de mes années, Après avoir été ainsi affligé.

Що да кажа аз? Той ми рече, и сам го изпълни; Ще ходя смирено през всичките си години поради огорчението на душата си.

16 S eigneur, c'est par tes bontés qu'on jouit de la vie, C'est par elles que je respire encore; Tu me rétablis, tu me rends à la vie.

Чрез тия неща живеят човеците, Господи, И само в тях е животът на моя дух; Така ще ме изцелиш и ще ме съживиш.

17 V oici, mes souffrances mêmes sont devenues mon salut; Tu as pris plaisir à retirer mon âme de la fosse du néant, Car tu as jeté derrière toi tous mes péchés.

Ето, <излезе за моя> мир гдето имах голяма горест; И Ти, от любов към душата ми, си я избавил от рова на тлението, Защото си хвърлил зад гърба Си всичките ми грехове.

18 C e n'est pas le séjour des morts qui te loue, Ce n'est pas la mort qui te célèbre; Ceux qui sont descendus dans la fosse n'espèrent plus en ta fidélité.

Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; Ония, които слизат в рова, не могат да се надеят на Твоята вярност.

19 L e vivant, le vivant, c'est celui-là qui te loue, Comme moi aujourd'hui; Le père fait connaître à ses enfants ta fidélité.

Живият, живият, той ще те хвали, както аз днес; Бащата ще извести на чадата <си> Твоята вярност.

20 L 'Éternel m'a sauvé! Nous ferons résonner les cordes de nos instruments, Tous les jours de notre vie, Dans la maison de l'Éternel.

Господ е <близо> да ме спаси; Затова ще пеем моите песни със струнни инструменти В дома Господен през всичките дни на живота си.

21 É saïe avait dit: Qu'on apporte une masse de figues, et qu'on les étende sur l'ulcère; et Ézéchias vivra.

А Исаия беше казал: Нека вземат низаница смокини и ги турят за компрес на цирея; и <царят> ще оздравее.

22 E t Ézéchias avait dit: A quel signe connaîtrai-je que je monterai à la maison de l'Éternel?

Също и Езекия беше казал: Какво е знамението, че ще възляза в Господния дом?