1 D igo la verdad en Cristo, no miento. Mi conciencia me da testimonio en el Espíritu Santo:

Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

2 t engo una gran tristeza y un continuo dolor en mi corazón.

че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

3 P orque desearía ser yo mismo maldecido y separado de Cristo, por amor a mis hermanos, por los de mi propia raza,

Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

4 q ue son israelitas. De ellos son la adopción, la gloria, el pacto, la promulgación de la ley, el culto y las promesas.

които са израилтяни, на които <принадлежат> осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

5 D e ellos son los patriarcas, y de ellos, desde el punto de vista humano, vino Cristo, el cual es Dios sobre todas las cosas. ¡Bendito sea por siempre! Amén.

чиито са и отците, и от които <се роди> по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

6 A hora bien, no estoy diciendo que la palabra de Dios haya fallado, porque no todos los que descienden de Israel son israelitas;

Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

7 n i todos los descendientes de Abrahán son verdaderamente sus hijos, pues dice: «Tu descendencia vendrá por medio de Isaac.»

нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", <каза Бог>, "ще се наименува твоето потомство".

8 E sto significa que los hijos de Dios no son los descendientes naturales, sino aquellos que son considerados descendientes según la promesa.

Значи, не чадата, <родени> по плът, са Божии чада; но чадата, <родени> според обещанието се считат за потомство.

9 L a promesa dice así: «Por este tiempo vendré, y Sara tendrá un hijo.»

Защото това беше нещо обещано, <понеже каза>: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

10 Y no sólo esto. También sucedió cuando Rebeca concibió de un solo hombre, de nuestro antepasado Isaac,

И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, <сиреч>, от нашия отец Исаака,

11 a unque sus hijos todavía no habían nacido ni habían hecho algo bueno o malo; y para confirmar que el propósito de Dios no está basado en las obras sino en el que llama,

макар че <близнаците> не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

12 s e le dijo: «El mayor servirá al menor.»

рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

13 C omo está escrito: «A Jacob amé, pero a Esaú aborrecí.»

както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

14 E ntonces, ¿qué diremos? ¿Que Dios es injusto? ¡De ninguna manera!

И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

15 P orque Dios dijo a Moisés: «Tendré misericordia del que yo quiera, y me compadeceré del que yo quiera.»

Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

16 A sí pues, no depende de que el hombre quiera o se esfuerce, sino de que Dios tenga misericordia.

И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

17 P orque la Escritura le dice a Faraón: «Te he levantado precisamente para mostrar en ti mi poder, y para que mi nombre sea anunciado por toda la tierra.»

Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

18 D e manera que Dios tiene misericordia de quien él quiere tenerla y endurece a quien él quiere endurecer.

И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

19 E ntonces me dirás: ¿Por qué Dios todavía nos echa la culpa? ¿Quién puede oponerse a su voluntad?

На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

20 P ero tú, hombre, ¿quién eres para discutir con Dios? ¿Acaso el vaso de barro le dirá al que lo formó por qué lo hizo así?

Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

21 ¿ Qué, no tiene derecho el alfarero de hacer del mismo barro un vaso para honra y otro para deshonra?

Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена <употреба>?

22 ¿ Y qué si Dios, queriendo mostrar su ira y dar a conocer su poder, soportó con mucha paciencia los vasos de ira que estaban preparados para destrucción?

А <какво ще кажем>, ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, <предмети> на гнева Си, приготвени за погибел,

23 ¿ Y qué si, para dar a conocer las riquezas de su gloria, se las mostró a los vasos de misericordia que él de antemano preparó para esa gloria?

и <е търпял>, за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, <предмети> на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

24 E sos somos nosotros, a quienes Dios llamó, no sólo de entre los judíos, sino también de entre los no judíos.

над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

25 C omo también se dice en Oseas: «Llamaré “pueblo mío” al que no era mi pueblo, Y llamaré “amada mía” a la que no era mi amada.

както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

26 Y en el lugar donde se les dijo: “Ustedes no son mi pueblo”, Allí serán llamados “hijos del Dios viviente”.»

И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

27 T ambién Isaías clama, en referencia a Israel: «Aunque los descendientes de Israel sean tan numerosos como la arena del mar, tan sólo el remanente será salvo;

А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, <Само> остатък< от тях> ще се спаси;

28 p orque el Señor ejecutará su sentencia sobre la tierra con justicia y prontitud.»

Защото Господ ще изпълни на земята казаното <от Него>", Като го извърши и свърши скоро.

29 Y como antes dijo Isaías: «Si el Señor de los ejércitos no nos hubiera dejado descendencia, Ya seríamos como Sodoma, y nos pareceríamos a Gomorra.» La justicia que es por fe

И както Исаия е казал <в> по-предишно <място: >"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

30 E ntonces, ¿qué diremos? Que los no judíos, que no buscaban la justicia, la han alcanzado; es decir, la justicia que viene por medio de la fe.

И тъй, какво да кажем? <Това>, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

31 P ero Israel, que buscaba una ley de justicia, no la alcanzó.

а Израил, който търсеше закон за <придобиване> правда, не стигна до такъв закон.

32 ¿ Por qué? Porque no la buscaba a partir de la fe, sino a partir de las obras de la ley; y tropezaron en la piedra de tropiezo,

Защо? затова, че не <го търси> чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който <хората> се спъват;

33 c omo está escrito: «Yo pongo en Sión una piedra de tropiezo y una roca de caída; pero el que crea en él, no será avergonzado.»

както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".