1 K o ta te wahine whakaaro nui he hanga i tona whare; ko ta te wahine wairangi, ko ona ringa hei wahi iho.

Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.

2 K o te tangata e haere ana i runga i tona tika, e wehi ana i a Ihowa; ko te tangata he parori ki ona ara e whakahawea ana ki i ia.

Който ходи в правотата си, бои се от Господа; Но опакият в пътищата си Го презира.

3 K ei te mangai o te wairangi he patu whakapehapeha; ma nga ngutu ia o te hunga whakaaro nui ratou ka ora ai.

В устата на безумния има пръчка за гордостта <му>, А устните на мъдрите ще ги пазят.

4 K i te kahore he kau, ka ma te takotoranga kai; ma te kaha ia o te kau ka nui ai nga hua.

Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.

5 E kore te kaiwhakaatu pono e teka; ka puaki ia te teka i te kaiwhakaatu teka.

Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.

6 E rapu ana te tangata whakahi i te whakaaro nui, heoi kahore e kitea e ia; ki te tangata matau ia he mama noa te matauranga.

Присмивателят търси мъдрост и не я намира, А за разумният учението е лесно.

7 H aere atu ki te aroaro o te kuware, ina kahore e kitea e koe he ngutu matau ona.

Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.

8 K o te whakaaro nui o te tangata tupato, he matau ki tona ara; ko te wairangi o nga kuware, he tinihanga.

Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.

9 K o ta nga wairangi he kata ki te he: na kei te hunga tika te whakaaro pai.

Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните <има Божие> благоволение.

10 E mohio ana te ngakau ki tona ake mamae, e kore ano hoki tona koa e pikitia e te tangata ke.

Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.

11 K a whakangaromia te whare o te hunga kino: ka tupu ia te teneti o te hunga tika.

Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.

12 H e huarahi ano tera e tika ana ki ta te tangata titiro, ko tona mutunga ia ko nga huarahi ki te mate.

Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.

13 A hakoa e kata ana, e mamae ana te ngakau; a, ko te mutunga o te koa, he pouri.

Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.

14 K o te tangata i te ngakau tahuri ke, ka makona i ona ara ake: a ko te tangata pai ka makona i tana ake ano.

Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек <ще се насити> от себе си.

15 K o ta te kuware he whakapono ki nga kupu katoa; tena ko te tangata tupato, ka ata titiro ki tana hikoi.

Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.

16 E wehi ana te tangata whakaaro nui, ka neke atu i te kino; ko te kuware ia ka whakahi, ka tohe.

Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.

17 K o te tangata riri wawe ka mahi i te wairangi; ka kinongia ano hoki te tangata i nga rauhanga kino.

Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.

18 H e wairangi te whakarerenga iho mo nga kuware; ko te tangata tupato ia ka karaunatia ki te matauranga.

Безумните наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.

19 E piko ana te hunga kino ki te aroaro o te hunga pai; a ko te hunga he ki nga kuwaha o te tangata tika.

Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния.

20 E kinongia ana te rawakore e tona hoa ake nei ano; he tokomaha ia nga tangata e aroha ana ki te tangata taonga.

Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.

21 K o te tangata e whakahawea ana ki tona hoa, e hara ana; ko te tangata ia e atawhai ana ki nga rawakore, ka hari.

Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.

22 H e teka ianei e kotiti ke ana nga kaiwhakatakoto i te kino? He atawhai ia, he pono, kei nga kaihanga i te pai.

Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и вярност <ще се показват> към тия, които измислят добро

23 H e hua to nga mauiuitanga katoa; tena ko te korero o nga ngutu e ahu ana ki te rawakore.

От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.

24 H ei karauna mo nga whakaaro nui o ratou taonga; ko te wairangi ia o nga kuware, he wairangi kau.

Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е <всякога> глупост.

25 K a ora nga wairua i te kaiwhakaatu pono: ko te tangata korero teka ia e mea ana kia tinihanga.

Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е <цяла> измама.

26 U tonu, kaha tonu te whakaaro ina wehi ki a Ihowa; ka whai rerenga atu ano hoki ana tamariki.

В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.

27 H e puna ora te wehi ki a Ihowa, e mahue ai nga reti o te mate.

Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,

28 M a te nui o te iwi ka whai honore ai te kingi; ma te kore o te iwi ka taka ai te rangatira.

Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.

29 H e matauranga nui to te tangata manawanui; ko te tangata riri wawe ia, e whakaneke ake ana ia i te wairangi.

Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.

30 H e ora ki nga kikokiko te ngakau ora; ko te hae ia, he pirau ki nga wheua.

Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.

31 K o te tangata e tukino ana i te ware, he tawai tana ki tona Kaihanga; ko te tangata ia e atawhai ana i te rawakore, e whakahonore ana i a ia.

Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.

32 E uakina iho ana te tangata kino i runga i tona he; ko te tangata tika ia ka whai tumanakohanga i tona matenga.

Нечестивият е смазан във <време на> бедствието си, А праведният и в смъртта си има упование.

33 K a noho te whakaaro nui ki te ngakau o te tangata matau; engari ko te mea kei te wahi ki roto o nga kuware e whakaaturia ana.

В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.

34 M a te tika ka kake ai te iwi; ma te hara ia ka ingoa kino ai nga iwi.

Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.

35 K a manako te kingi ki te pononga mahara; a ka riri ki te tangata i takea ai te whakama.

Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.