1 K ia tupato kei mahi i ta koutou mea tika i te aroaro o nga tangata, hei tirohanga ma ratou: penei kahore he utu ki a koutou a to koutou Matua i te rangi.

Внимавайте да не вършите <делата на> правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

2 N a, ka atawhai koe i te rawakore, aua e whakatangihia te tetere i mua i a koe, kei pera me te hunga tinihanga i roto i nga whare karakia, i nga ara, kia whai kororia ai i nga tangata. He pono taku e mea nei ki a koutou, Kei a ratou ano te utu mo ratou.

И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

3 E rangi ka atawhaitia e koe te rawakore, kei mohio tou maui ki ta tou matau e mea ai;

А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

4 K ia ngaro ai tau atawhainga rawakore: a ko tou Matua e kite nei i te wahi ngaro, mana koe e utu.

за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде.

5 A , ka inoi koe, kaua e pera me te hunga tinihanga; ko ta ratou hoki e pai ai ko te inoi tu i roto i nga whare karakia, i nga kokinga o nga ara, kia kitea ai e te tangata. He pono taku e mea nei ki a koutou, Kei a ratou ano te utu mo ratou.

И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

6 N a, ka inoi koe, tomo atu ki tou ruma i roto rawa, a, no ka kati tou tatau, inoi ki tou Matua i te wahi ngaro; a ko tou Matua e kite nei i te wahi ngaro, mana koe e utu.

А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде.

7 N a, ka inoi koutou, aua e whakahuatia noatia ko aua kupu ano, kei pera me nga tauiwi: ki ta ratou hoki ma nga kupu maha e rangona ai ratou.

А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

8 N a, kei rite koutou ki a ratou: e matau ana hoki to koutou Matua ki nga mea e matea ana e koutou, i te mea kiano koutou i inoi ki a ia.

И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

9 N a kia penei ta koutou inoi: E to matou Matua i te rangi, Kia tapu tou ingoa.

А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

10 K ia tae mai tou rangatiratanga. Kia meatia tau e pai ai ki runga ki te whenua, kia rite ano ki to te rangi.

да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

11 H omai ki a matou aianei he taro ma matou mo tenei ra.

Дай ни днес ежедневния хляб;

12 M urua o matou hara, me matou hoki e muru nei i o te hunga e hara ana ki a matou.

и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

13 A ua hoki matou e kawea kia whakawaia; engari whakaorangia matou i te kino. Nou hoki te rangatiratanga, te kaha, me te kororia, ake, ake. Amine.

и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия,.

14 K i te whakarerea noatia iho hoki e koutou nga he o te tangata, ka whakarerea noatia iho ano o koutou e to koutou Matua i te rangi.

Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

15 A , ki te kore e whakarerea noatia iho e koutou nga he o nga tangata, e kore ano e whakarerea noatia iho o koutou he e to koutou Matua.

Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

16 K a nohopuku hoki koutou, kei rite ki te hunga tinihanga, kaua e whakapoururu te kanohi; e whakaahua ke ana hoki ratou i o ratou kanohi, kia kitea ai e te tangata, e nohopuku ana. He pono taku e mea nei ki a koutou, Kei a ratou ano te utu mo rato u.

А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили< вече> своята награда.

17 E ngari ka nohopuku koe, kaukauria tou upoko, horoia hoki tou kanohi;

А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

18 K ei kitea koe e te tangata e nohopuku ana, erangi e tou Matua i te wahi ngaro; a, ko tou Matua e kite nei i te wahi ngaro, mana koe e utu.

за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде.

19 K aua e purangatia he taonga mo koutou ki te whenua, ki te wahi e whakangaro ai te huhu, te waikura: ki te wahi hoki e keri ai te tahae, tahae ai.

Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

20 E rangi purangatia mo koutou he taonga ki te rangi, ki te wahi e kore ai e whakangaro te huhu, te waikura, ki te wahi hoki e kore ai e keri te tahae, tahae ai:

Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

21 K o te wahi hoki i o koutou taonga, ko reira ano o koutou ngakau.

защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

22 K o te kanohi te rama o te tinana: na ki te atea tou kanohi, e marama katoa tou tinana.

Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

23 T ena ki te kino tou kanohi, ka pouri katoa tou tinana. Na ki te pouri te marama i roto i a koe, ano te nui o tena pouri!

но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

24 K ahore he tangata e pono te mahi ki nga rangatira tokorua: ka kino hoki ki tetahi, ka aroha ki tetahi; ka u ranei ki tetahi, a ka whakahawea ki tetahi. E kore e pono i a koutou te mahi ki te Atua, ki te taonga.

Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

25 K oia ahau ka mea nei ki a koutou, Kaua e manukanuka ki to koutou ora, ki ta koutou e kai ai, ki ta koutou e inu ai; ki o koutou tinana ranei, ki ta koutou e kakahu ai. Ehara oti te ora i te rahi atu i te kai, me te tinana i te kakahu?

Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

26 T irohia nga manu o te rangi: kahore ratou e rui, kahore e kokoti, e kohikohi ranei ki nga whare witi; heoi e whangainga ana ratou e to koutou Matua i te rangi. Ehara oti koutou i te mea pai ake i era?

Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират<: и пак> небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

27 K o wai o koutou e taea e ia te whakaaro iho, te hono tetahi wahi ki tona roa, kia kotahi te whatianga?

И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

28 A he aha koutou i manukanuka ai ki te kakahu? Maharatia nga rengarenga o te whenua, te tupu; e kore nei e mahi, e kore nei ano e miro:

И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

29 K o taku kupu tenei ki a koutou, Kihai a Horomona, me tona kororia katoa, i rite ki tetahi o enei te whai kakahu.

но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

30 H a, ki te penei ta te Atua whakakakahu i te tarutaru o te whenua, e tupu nei inaianei, a apopo ka maka ki te oumu, e kore ianei tana i a koutou e rahi ake, e te hunga whakapono iti?

Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не <ще ли> много повече <да облича> вас маловерци?

31 N a kaua ra e manukanuka, e mea, He aha ta tatou e kai ai? He aha ta tatou e inu ai? Me whakakakahu tatou ki te aha?

И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

32 K o enei mea katoa nei hoki ta nga tauiwi e rapu ai; e matau ana hoki to koutou Matua i te rangi e matea ana e koutou enei mea katoa.

(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

33 E ngari matua rapua tona rangatiratanga, me ana mea tika; a ka tapiritia enei mea katoa ma koutou.

Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

34 N o reira kaua e manukanuka ki o apopo: ma apopo ano ia e manukanuka. Kati ano i tona ra tona kino.

Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.