1 A , ka rongo a Aronitereke, te kingi o Hiruharama, kua horo a Hai i a Hohua, a kua whakangaromia hoki e ia; a ko tana i mea ai ki Heriko, ki tona kingi, ko tana hoki tera i mea ai ki Hai, ki tona kingi; a kua houhia e nga tangata o Kipeono te rong o ki a Iharaira, kua noho hoki ki waenganui i a ratou;

А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,

2 N a tino wehi ana ratou; no te mea he pa nui a Kipeono, pera me tetahi o nga pa rangatira, he nui atu hoki i Hai, a ko ona tangata katoa he toa.

уплашиха се много, <той и людете му>, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.

3 N a ka tono tangata a Aronitereke kingi o Hiruharama ki a Hohama kingi o Heperona, ki a Pirama kingi o Iaramuta, ki a Tapia kingi o Rakihi, ratou ko Repiri kingi o Ekerona, ka mea,

За това, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:

4 H aere mai ki ahau, hei awhina moku, kia patua ai e tatou a Kipeono, mo ratou i hohou i te rongo ki a Hohua ratou ko nga tama a Iharaira.

Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключил мир с Исуса и с израилтяните.

5 N a huihui ana, haere mai ana nga kingi tokorima o nga Amori, te kingi o Hiruharama, te kingi o Heperona, te kingi o Iaramuta, te kingi o Rakihi, te kingi o Ekerona, ratou ko a ratou taua katoa, a whakapae ana i Kipeono, tatau ana i reira.

И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.

6 N a ka tono tangata nga tangata o Kipeono ki a Hohua ki te puni, ki Kirikara, ka mea, Kei puhoi mai tou ringa ki au pononga; hohoro te haere mai ki a matou, ki te whakaora i a matou, awhinatia mai hoki matou; no te mea kua rupeke mai nga kingi kat oa o nga Amori e noho ana i nga maunga ki a matou.

Тогава гаваонците пратиха до Исуса в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.

7 N a haere atu ana a Hohua i Kirikara, ratou tahi ko te hunga hapai patu katoa, me nga tangata maia katoa.

И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.

8 N a ka mea a Ihowa ki a Hohua, Kaua e wehi i a ratou: kua hoatu hoki ratou e ahau ki tou ringa, a e kore tetahi tangata o ratou e tu ki tou aroaro.

И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.

9 N a huakina tatatia ana ratou e Hohua; i haere ake hoki ia i Kirikara i te po.

Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.

10 N a meinga ana ratou e Ihowa kia pororaru i mua i a Iharaira, a patua ana ratou e ia ki Kipeono, he nui te parekura, a whaia ana ratou e ia i te huarahi e haere ana ki runga ki Petehorono, na tukitukia ana ratou a tae noa ki Ateka, a Makera atu a na.

И Господ ги смути пред Израиля; и <Исус> ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Макида.

11 A , i a ratou e rere ana i te aroaro o Iharaira, i te hekenga iho ki Petehorono, na ka maka iho e Ihowa he kohatu nunui i te rangi ki runga ki a ratou a tae noa ki Ateka, na mate ana ratou: hira ake nga tangata i mate i nga nganga kohatu i nga me a i patua e nga tama a Iharaira ki te hoari.

А като бягаха от Израиля и бяха в надолнището при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.

12 K atahi ka korero a Hohua ki a Ihowa i te ra i homai ai e Ihowa nga Amori ki te aroaro o nga tama a Iharaira, ka mea hoki i te tirohanga mai o Iharaira, Kati mai koe, e te ra, i runga i Kipeono; me koe hoki, e te marama, ki te raorao o Atarono.

Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.

13 N a mau tonu mai te ra, tu tonu mai hoki te marama, a whiwhi noa te iwi ki te utu i o ratou hoariri. Kahore ianei tenei mea i tuhituhia ki te pukapuka a Tahera? Tu ana tera te komaru i waenganui o te rangi, kahore ano hoki i hohoro te heke a rite noa tetahi ra tuturu.

И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.

14 N a kahore he rite mo taua ra i mua atu, i muri mai ranei, i rongo ai a Ihowa ki te reo tangata: i whawhai hoki a Ihowa mo Iharaira.

Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото <така> да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,

15 N a hoki ana a Hohua ratou tahi ko Iharaira katoa ki te puni, ki Kirikara.

След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.

16 K o aua kingi tokorima ia i rere, a piri ana ki roto ki tetahi ana i Makera.

А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.

17 A ka korerotia ki a Hohua, i meatia, Kua kitea nga kingi tokorima, kei te ana i Makera e piri ana.

Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.

18 N a ka mea a Hohua, Hurihia atu etahi kohatu nunui ki te kuwaha o te ana, whakanohoia hoki etahi tangata ki reira hei tiaki i a ratou.

И Исус каза: Привалете големи камъни на входа на пещерата и поставете човеци при нея да ги пазят;

19 K o koutou ia kaua hei tu; whaia o koutou hoariri, patua te hiku o ratou; kaua hoki ratou e tukua kia tapoko ki roto ki o ratou pa: he mea hoki kua homai ratou e Ihowa, e to koutou Atua, ki to koutou ringa.

а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.

20 A , no ka mutu i a Hohua ratou ko nga tama a Iharaira te patu i a ratou, he nui rawa te parekura a poto noa ratou, ko nga morehu o ratou i toe i riro ki roto ki nga pa whai taiepa,

И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

21 N a hoki marie ana te iwi katoa ki a Hohua, ki te puni, ki Makera: kihai rawa hoki i oraora te arero o tetahi tangata ki tetahi o nga tama a Iharaira.

тогава всичките люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Макида; никой не поклати език против някого от израилтяните.

22 K atahi ka mea a Hohua, Uakina te kuwaha o te ana, whakaputaina mai hoki ki ahau i te ana nga kingi tokorima na.

Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та изведете при мене ония петима царе из пещерата.

23 N a peratia ana e ratou, whakaputaina mai ana e ratou ki a ia i te ana aua kingi tokorima, te kingi o Hiruharama, te kingi o Heperona, te kingi o Iaramuta, te kingi o Rakihi, me te kingi o Ekerona.

И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.

24 A , ka oti aua kingi te whakaputa mai e ratou ki a Hohua, ka karanga a Hohua ki nga tangata katoa o Iharaira, a ka mea ki nga rangatira o nga tangata hapai patu i haere tahi me ia, Whakatata mai, e tu o koutou waewae ki runga ki nga kaki o enei k ingi. Na whakatata ana mai ratou, tu ana o ratou waewae ki runga ki o ratou kaki.

И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.

25 I mea ano a Hohua ki a ratou, Kaua koutou e wehi, kaua hoki e pawera, kia kaha, kia toa: no te mea ka peneitia e Ihowa o koutou hoariri katoa e whawhai nei koutou ki a ratou.

Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.

26 A muri iho ka patua ratou e Hohua, ka whakamatea, a whakairihia ake ratou ki runga ki nga rakau e rima: na iri ana ratou i runga i nga rakau a ahiahi noa.

А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.

27 N a i te wa o te tonga o te ra ka whakahaua e Hohua kia tangohia ki raro o nga rakau, kia maka hoki ki roto ki te ana i piri ai ratou, kia whakatakotoria hoki etahi kohatu nunui ki te kuwaha o te ana; e takoto mai nei a taea noatia tenei ra.

А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, гдето бяха се скрили, и във входа на пещерата туриха големи камъни, <които стоят там> и до днес.

28 A horo ana i a Hohua a Makera i taua rangi ano, patua iho ana hoki e ia ki te mata o te hoari, me tona kingi ano; i whakangaromia rawatia ratou e ia me nga wairua katoa i roto, kahore he morehu i mahue i a ia: a peratia ana e ia te kingi o Maker a me tana i mea ai ki te kingi o Heriko.

В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави <никого> да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

29 N a haere atu ana a Hohua ratou tahi ko Iharaira katoa i Makera ki Ripina, a tauria ana e ia a Ripina:

След това Исус и целият Израил с него премина от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.

30 A i homai ano e Ihowa a reira, me tona kingi, ki te ringa o Iharaira; na patua iho e ia a reira ki te mata o te hoari, me nga tangata katoa i roto; kihai i mahue i a ia tetahi morehu i reira; heoi peratia ana e ia te kingi o reira me tana i mea ai ki te kingi o Heriko.

И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави <никого> да избяга от нея; и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.

31 N a haere atu ana a Hohua i Ripina, ratou tahi ko Iharaira katoa, ki Rakihi, a whakapaea ana a reira, tauria ana e ia:

После Исус и целият Израил с него премина от Ливна в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.

32 A i homai e Ihowa a Rakihi ki te ringa o Iharaira, a horo ana a reira i a ia i te rua o nga ra; patua iho hoki ki te mata o te hoari, me nga tangata katoa i roto; i rite tonu ki nga mea katoa i mea ai ia ki Ripina.

И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.

33 I reira ano ka haere mai a Horama kingi o Ketere hei awhina mo Rakihi; a patua iho ia me tona iwi e Hohua, a kahore rawa tetahi morehu ona i toe.

Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.

34 N a ka haere atu a Hohua ratou tahi ko Iharaira katoa i Rakihi ki Ekerona; a whakapaea ana a reira e ratou, tauria ana:

И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;

35 N a horo ana a reira i a ratou i taua rangi ano, patua ana hoki ki te mata o te hoari, ko nga tangata katoa i roto huna iho e ia i taua rangi ano, rite tonu ki nga mea katoa i mea ai ia ki Rakihi.

и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден <Исус> изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.

36 N a haere atu ana a Hohua i Ekerona, me Iharaira katoa ano hoki ki Heperona, a tauria ana a reira e ia.

После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;

37 A horo ana i a ratou a reira, patua iho hoki ki te mata o te hoari, me tona kingi, me ona pa katoa, me nga tangata katoa i roto; kahore tetahi morehu i mahue i a ia, rite tonu ki nga mea katoa i mea ai ia ki Ekerona; na huna iho e ia a reira, me nga tangata katoa i roto.

и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави <никого> да избяга, според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.

38 K atahi ka hoki a Hohua ratou tahi ko Iharaira katoa ki Repiri; ka tatau hoki ki reira.

А след това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;

39 A riro ana i a ia a reira me tona kingi, me ona pa katoa; a patua iho e ratou ki te mata o te hoari, whakangaromia katoatia ana hoki nga tangata i roto; kahore tetahi morehu i mahue i a ia: ko tana i mea ai ki Heperona i meatia ano e ia ki Repir i, ki tona kingi; i pera ano me tana i mea ai ki Ripina, ki tona kingi.

и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави <никого> да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.

40 N a patua ana e Hohua te whenua katoa, te whenua pukepuke, te tonga, te mania me nga pukenga wai, me nga kingi katoa hoki o reira; kahore i waiho e ia tetahi morehu: engari i huna katoatia e ia nga mea whai manawa, i rite tonu ki ta Ihowa, ki ta te Atua o Iharaira, i whakahau ai.

Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките им царе; не остави <никого> да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.

41 N a patua ana ratou e Hohua i Kareheparenea a tae noa ki Kaha, me te whenua katoa hoki o Kohena a tae noa ki Kipeono.

Исус ги порази от Кадис-варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.

42 K o enei kingi katoa me to ratou oneone i riro i a Hohua i te whakaekenga kotahi, no te mea i roto i a Iharaira a Ihowa e whawhai atu ana.

Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.

43 N a hoki ana a Hohua ratou tahi ko Iharaira katoa ki te puni, ki Kirikara.

Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.