1 N ow it came about that when Sanballat heard that we were rebuilding the wall, he became furious and very angry and mocked the Jews.

А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, се разгневи, възнегодува силно и се присмя на юдеите.

2 H e spoke in the presence of his brothers and the wealthy men of Samaria and said, “What are these feeble Jews doing? Are they going to restore it for themselves? Can they offer sacrifices? Can they finish in a day? Can they revive the stones from the dusty rubble even the burned ones?”

И говорѝ пред братята си и пред самарийската войска: Какво правят тези окаяни юдеи? Ще се закрепят ли? Ще жертват ли? Ще свършат ли за един ден? Ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели?

3 N ow Tobiah the Ammonite was near him and he said, “Even what they are building— if a fox should jump on it, he would break their stone wall down!”

А амонецът Товия, който беше при него, каза: Даже това, което градят, ако лисица се покачи по него, ще събори каменната им стена.

4 H ear, O our God, how we are despised! Return their reproach on their own heads and give them up for plunder in a land of captivity.

Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави и ги предай на разграбване в земя, където ще са пленници.

5 D o not forgive their iniquity and let not their sin be blotted out before You, for they have demoralized the builders.

Не покривай беззаконието им и грехът им да не се изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред тези, които градят.

6 S o we built the wall and the whole wall was joined together to half its height, for the people had a mind to work.

Така съградихме стената; и стената бе свързана цялата до половината от височината си; защото народът имаше присърце работата.

7 N ow when Sanballat, Tobiah, the Arabs, the Ammonites and the Ashdodites heard that the repair of the walls of Jerusalem went on, and that the breaches began to be closed, they were very angry.

Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на йерусалимските стени напредвало и че проломите почнали да се затварят, много се разгневиха;

8 A ll of them conspired together to come and fight against Jerusalem and to cause a disturbance in it. Discouragement Overcome

и всички заедно се наговориха да дойдат и да воюват против Йерусалим, и да го разрушат.

9 B ut we prayed to our God, and because of them we set up a guard against them day and night.

А ние се помолихме на своя Бог и поставихме стражи да пазят против тях денем и нощем, понеже се бояхме от тях.

10 T hus in Judah it was said, “The strength of the burden bearers is failing, Yet there is much rubbish; And we ourselves are unable To rebuild the wall.”

Но Юда каза: Силата на носачите на товари вече отслабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената.

11 O ur enemies said, “They will not know or see until we come among them, kill them and put a stop to the work.”

А неприятелите ни казаха: Няма да усетят, нито да видят, докато дойдем сред тях и ги избием, и спрем работата.

12 W hen the Jews who lived near them came and told us ten times, “ They will come up against us from every place where you may turn,”

И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, казаха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, оттам ще дойдат върху нас.

13 t hen I stationed men in the lowest parts of the space behind the wall, the exposed places, and I stationed the people in families with their swords, spears and bows.

Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих народа по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им.

14 W hen I saw their fear, I rose and spoke to the nobles, the officials and the rest of the people: “ Do not be afraid of them; remember the Lord who is great and awesome, and fight for your brothers, your sons, your daughters, your wives and your houses.”

След като разгледах, станах и казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си.

15 W hen our enemies heard that it was known to us, and that God had frustrated their plan, then all of us returned to the wall, each one to his work.

А когато неприятелите ни чуха, че намерението им ни е било известно и че Бог е осуетил проекта им, ние всички се върнахме на стената, всеки към работата си.

16 F rom that day on, half of my servants carried on the work while half of them held the spears, the shields, the bows and the breastplates; and the captains were behind the whole house of Judah.

И от това време нататък половината от слугуващите ми бяха на работата, а другата половина от тях държаха копията, малките щитове, лъковете и броните; и началниците насърчаваха целия Юдов дом.

17 T hose who were rebuilding the wall and those who carried burdens took their load with one hand doing the work and the other holding a weapon.

Всеки един от онези, които градеха стената и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието;

18 A s for the builders, each wore his sword girded at his side as he built, while the trumpeter stood near me.

и всеки от зидарите имаше меча, си опасан на кръста си, и така градеше. А този, който свиреше с тръбата, беше до мене.

19 I said to the nobles, the officials and the rest of the people, “The work is great and extensive, and we are separated on the wall far from one another.

Тогава казах на благородните, на по-първите хора и на останалия народ: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от друг;

20 A t whatever place you hear the sound of the trumpet, rally to us there. Our God will fight for us.”

затова, където чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас.

21 S o we carried on the work with half of them holding spears from dawn until the stars appeared.

Така вършехме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите.

22 A t that time I also said to the people, “Let each man with his servant spend the night within Jerusalem so that they may be a guard for us by night and a laborer by day.”

И в същото време казах на народа: Всеки със слугата си нека нощува сред Йерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем.

23 S o neither I, my brothers, my servants, nor the men of the guard who followed me, none of us removed our clothes, each took his weapon even to the water.

И така, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше оръжието си даже когато отиваше на водата да се мие.