1 З емният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

人 在 世 上 岂 无 争 战 麽 ？ 他 的 日 子 不 像 雇 工 人 的 日 子 麽 ？

2 К акто на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

像 奴 仆 切 慕 黑 影 ， 像 雇 工 人 盼 望 工 价 ；

3 Т ака на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

我 也 照 样 经 过 困 苦 的 日 月 ， 夜 间 的 疲 乏 为 我 而 定 。

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

我 躺 卧 的 时 候 便 说 ： 我 何 时 起 来 ， 黑 夜 就 过 去 呢 ？ 我 尽 是 反 来 覆 去 ， 直 到 天 亮 。

5 С нагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

我 的 肉 体 以 虫 子 和 尘 土 为 衣 ； 我 的 皮 肤 才 收 了 口 又 重 新 破 裂 。

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

我 的 日 子 比 梭 更 快 ， 都 消 耗 在 无 指 望 之 中 。

7 П омни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

求 你 想 念 ， 我 的 生 命 不 过 是 一 口 气 ； 我 的 眼 睛 必 不 再 见 福 乐 。

8 О кото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

观 看 我 的 人 ， 他 的 眼 必 不 再 见 我 ； 你 的 眼 目 要 看 我 ， 我 却 不 在 了 。

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

云 彩 消 散 而 过 ； 照 样 ， 人 下 阴 间 也 不 再 上 来 。

10 Н яма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

他 不 再 回 自 己 的 家 ； 故 土 也 不 再 认 识 他 。

11 З атова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

我 不 禁 止 我 口 ； 我 灵 愁 苦 ， 要 发 出 言 语 ； 我 心 苦 恼 ， 要 吐 露 哀 情 。

12 М оре ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

我 对 神 说 ： 我 岂 是 洋 海 ， 岂 是 大 鱼 ， 你 竟 防 守 我 呢 ？

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

若 说 ： 我 的 床 必 安 慰 我 ， 我 的 榻 必 解 释 我 的 苦 情 ，

14 Т огава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

你 就 用 梦 惊 骇 我 ， 用 异 象 恐 吓 我 ，

15 Т ака, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

甚 至 我 宁 肯 噎 死 ， 宁 肯 死 亡 ， 胜 似 留 我 这 一 身 的 骨 头 。

16 Д одея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

我 厌 弃 性 命 ， 不 愿 永 活 。 你 任 凭 我 罢 ， 因 我 的 日 子 都 是 虚 空 。

17 Щ о е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

人 算 甚 麽 ， 你 竟 看 他 为 大 ， 将 他 放 在 心 上 ？

18 Д а го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

每 早 鉴 察 他 ， 时 刻 试 验 他 ？

19 Д о кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

你 到 何 时 才 转 眼 不 看 我 ， 才 任 凭 我 咽 下 唾 沫 呢 ？

20 А ко съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

鉴 察 人 的 主 啊 ， 我 若 有 罪 ， 於 你 何 妨 ？ 为 何 以 我 当 你 的 箭 靶 子 ， 使 我 厌 弃 自 己 的 性 命 ？

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

为 何 不 赦 免 我 的 过 犯 ， 除 掉 我 的 罪 孽 ？ 我 现 今 要 躺 卧 在 尘 土 中 ； 你 要 殷 勤 地 寻 找 我 ， 我 却 不 在 了 。