1 A llora Elifaz di Teman rispose e, disse:

Тогава теманецът Елифад в отговор рече:

2 « Un uomo saggio risponde forse con una conoscenza vana, e si riempie di vento orientale?

Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?

3 D iscute forse con discorsi inutili e con parole che non servono a nulla?

С празни думи ли се препира И с безполезни речи?

4 S ì tu abolisci la pietà ed elimini la preghiera davanti a Dio.

Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.

5 P oiché il tuo misfatto ti suggerisce le parole e scegli il linguaggio degli astuti.

Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.

6 N on io, ma la tua stessa bocca ti condanna e le tue stesse labbra testimoniano contro di te.

Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.

7 S ei tu forse il primo uomo che è nato o sei stato formato prima dei colli?

Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?

8 H ai tu udito il segreto consiglio di Dio o possiedi tu solo la sapienza?

Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?

9 C he cosa sai tu che noi non sappiamo, o che cosa comprendi che non sia inteso anche da noi?

Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?

10 T ra di noi ci sono uomini canuti e vecchi, piú attempati di tuo padre.

Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.

11 T i sembrano poca cosa le consolazioni di Dio e le dolci parole a te rivolte?

Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?

12 P erché mai ti porta via il cuore, e perché i tuoi occhi lampeggiano,

Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,

13 v olgendo la tua collera contro Dio e lasciando uscire dalla tua bocca tali parole?».

Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?

14 « Che cos'è l'uomo da ritenersi puro, e il nato di donna per essere giusto?

Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?

15 E cco, Dio non si fida neppure dei suoi santi e i cieli non sono puri ai suoi occhi;

Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;

16 q uanto meno un essere abominevole e corrotto, l'uomo, che beve l'iniquità come acqua!

Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!

17 V oglio parlarti, ascoltami; ti racconterò ciò che ho visto,

Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,

18 c iò che i saggi riferiscono senza celare nulla di ciò che hanno udito dai loro padri,

(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;

19 a i quali soli fu concesso questo paese e senza che nessun straniero fosse passato in mezzo a loro.

На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях;)

20 I l malvagio soffre dolori tutta la sua vita, e sono numerati gli anni riservati al tiranno.

Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.

21 R umori spaventosi giungono ai suoi orecchi, e nella prosperità gli piomba addosso il distruttore.

Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;

22 N on ha speranza di far ritorno dalle tenebre, e la spada lo aspetta.

Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;

23 V a errando in cerca di pane; ma dove trovarne? Egli sa che il giorno di tenebre è preparato al suo fianco.

Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;

24 A vversità e angoscia lo spaventano, l'assalgono come un re pronto alla battaglia,

Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.

25 p erché ha steso la sua mano contro Dio, ha sfidato l'Onnipotente,

Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,

26 l anciandosi ostinatamente contro di lui con i suoi forti scudi ornati di borchie.

Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.

27 A nche se la sua faccia è coperta di grasso, e i suoi fianchi sono rigonfi di pinguedine

Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,

28 e gli abita in città desolate, in case disabitate, destinate a diventare mucchi di rovine.

Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.

29 E gli non si arricchirà e la sua fortuna non durerà, né i suoi averi si estenderanno sulla terra.

Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.

30 N on riuscirà a liberarsi dalle tenebre, la fiamma farà seccare i suoi germogli, e sarà portato via dal soffio della sua bocca.

Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.

31 N on confidi nella vanità, ingannando se stesso, perché la vanità sarà la sua ricompensa.

Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.

32 S i compirà prima del tempo, e i suoi rami non rinverdiranno piú.

Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,

33 S arà come una vite da cui si strappa l'uva ancora acerba, come l'ulivo da cui si scuote il fiore.

Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.

34 P oiché la famiglia degli ipocriti sarà sterile, e il fuoco divorerà le tende dell'uomo venale.

Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.

35 E ssi concepiscono iniquità e partoriscono rovina; e il loro seno cova l'inganno».

Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.