1 F or we know that if the earthly house of our tent is dissolved, we have a building from God, a house not made with hands, eternal, in the heavens.

Защото знаем, че ако се развали земният ни дом, телесната скиния, имаме от Бога здание на небесата, дом неръкотворен, вечен.

2 F or most certainly in this we groan, longing to be clothed with our habitation which is from heaven;

Понеже в тоя дом и стенем като ожидаме да се облечем с нашето небесно жилище,

3 i f so be that being clothed we will not be found naked.

стига само, облечени с него, да не се намерим голи.

4 F or indeed we who are in this tent do groan, being burdened; not that we desire to be unclothed, but that we desire to be clothed, that what is mortal may be swallowed up by life.

Защото ние, които сме в тая телесна скиния, като обременени, стенем; не че желаем да се съблечем, но да се облечем още повече, за да бъде смъртното погълнато от живота.

5 N ow he who made us for this very thing is God, who also gave to us the down payment of the Spirit.

А Бог е, Който ни е образувал нарочно за това, и ни е дал Духа в залог на това.

6 T herefore we are always confident and know that while we are at home in the body, we are absent from the Lord;

И тъй, понеже винаги се одързостяваме, като знаем, че, докато сме у дома в тялото, ние сме отстранени от Господа,

7 f or we walk by faith, not by sight.

(защото с вярване ходим, а не с виждане).

8 W e are courageous, I say, and are willing rather to be absent from the body, and to be at home with the Lord.

9 T herefore also we make it our aim, whether at home or absent, to be well pleasing to him.

Затова и ревностно се стараем, било у дома или отстранени, да бъдем угодни на Него.

10 F or we must all be revealed before the judgment seat of Christ; that each one may receive the things in the body, according to what he has done, whether good or bad.

Защото всички трябва да застанем открити пред Христовото съдилище, за да получи всеки според каквото е правил в тялото, било добро или зло.

11 K nowing therefore the fear of the Lord, we persuade men, but we are revealed to God; and I hope that we are revealed also in your consciences.

И тъй, като съзнаваме, що е страхът от Господа, убеждаваме човеците; а на Бога сме познати,

12 F or we are not commending ourselves to you again, but speak as giving you occasion of boasting on our behalf, that you may have something to answer those who boast in appearance, and not in heart.

С това не препоръчваме себе си изново на вас, но ви даваме причини да се хвалите с нас, за да имате що да отговорите на ония, които се хвалят с това, което е на лице, а не с това, което е в сърдцето.

13 F or if we are beside ourselves, it is for God. Or if we are of sober mind, it is for you.

Защото, ако сме отишли до крайности, то е било за Бога; или ако сега умерено мъдруваме, то е заради вас.

14 F or the love of Christ constrains us; because we judge thus, that one died for all, therefore all died.

Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;

15 H e died for all, that those who live should no longer live to themselves, but to him who for their sakes died and rose again.

и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.

16 T herefore we know no one after the flesh from now on. Even though we have known Christ after the flesh, yet now we know him so no more.

Затова, отсега нататък ние не познаваме никого по плът; ако и да сме познали Христа по плът, пак сега вече така Го не познаваме.

17 T herefore if anyone is in Christ, he is a new creation. The old things have passed away. Behold, all things have become new.

За туй, ако е някой в Христа, той е ново създание; старото премина; ето, стана ново.

18 B ut all things are of God, who reconciled us to himself through Jesus Christ, and gave to us the ministry of reconciliation;

А всичко е от Бог, Който ни примири със Себе Си чрез Христа, и даде на нас да служим за примирение;

19 n amely, that God was in Christ reconciling the world to himself, not reckoning to them their trespasses, and having committed to us the word of reconciliation.

сиреч, че Бог в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.

20 W e are therefore ambassadors on behalf of Christ, as though God were entreating by us: we beg you on behalf of Christ, be reconciled to God.

И тъй от Христова страна сме посланици, като че Бог чрез нас умолява; молим ви от Христова страна, примирете се с Бога,

21 F or him who knew no sin he made to be sin on our behalf; so that in him we might become the righteousness of God.

Който за нас направи грешен ( Гръцки: Грях ) Онзи, Който не е знаел грях, за да станем ние чрез Него праведни ( Гръцки: Правда ) пред Бога.