1 ¶ Then certain men who came down from Judaea taught the brethren and said, Except ye be circumcised after the manner of Moses, ye cannot be saved.

А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.

2 W hen therefore Paul and Barnabas had no small dissension and disputation with them, they determined that Paul and Barnabas and certain other of them should go up to Jerusalem unto the apostles and elders about this question.

И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.

3 A nd they, being accompanied by some from the congregation, passed through Phenice and Samaria, declaring the conversion of the Gentiles, and they caused great joy unto all the brethren.

Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.

4 A nd when they were come to Jerusalem, they were received by the congregation and by the apostles and elders, and they declared all the things that God had done with them.

А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.

5 B ut there rose up certain of the sect of the Pharisees who had believed, saying, That it was needful to circumcise them and to command them to keep the law of Moses.

Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.

6 ¶ And the apostles and elders came together to consider of this matter.

Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.

7 A nd when there had been much disputing, Peter rose up and said unto them, Men and brethren, ye know how that a good while ago God chose that the Gentiles by my mouth should hear the word of the gospel and believe.

И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.

8 A nd God, who knows the hearts, bore them witness, giving them the Holy Spirit, even as he did unto us,

И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;

9 a nd put no difference between us and them, purifying their hearts by faith.

И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.

10 N ow therefore why tempt ye God, putting a yoke upon the neck of the disciples, which neither our fathers nor we were able to bear?

Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?

11 F or we believe that through the grace of the Lord Jesus Christ we shall be saved, even as they.

Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.

12 T hen all the multitude kept silence and gave audience to Barnabas and Paul, declaring what great miracles and wonders God had wrought among the Gentiles by them.

Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.

13 A nd after they had become silent, James answered, saying, Men and brethren, hearken unto me:

И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:

14 S imeon has declared how God first visited the Gentiles, to take out of them a people for his name.

Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.

15 A nd to this agree the words of the prophets; as it is written,

С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:

16 A fter this I will return and will restore the tabernacle of David, which is fallen down; and I will repair its ruins, and I will set it up again,

"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;

17 t hat the men that are left might seek after the Lord, and all the Gentiles, upon whom my name is called, saith the Lord, who does all these things.

3а да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,

18 K nown unto God are all his works from the beginning of the world.

Казва Господ, който прави да е известно това от века".

19 T herefore my sentence is that those from among the Gentiles who are converted to God not be troubled,

Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;

20 b ut that we write unto them that they abstain from pollutions of idols and from fornication and from things strangled and from blood.

но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.

21 F or Moses of old time has in every city those that preach him, being read in the synagogues every sabbath day.

Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.

22 ¶ Then it pleased the apostles and elders, with the whole congregation, to send chosen men of their own company to Antioch with Paul and Barnabas; namely, Judas surnamed Barsabas and Silas, principal men among the brethren;

Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, _

23 a nd they wrote letters by them after this manner: The apostles and elders and brethren send greeting unto the brethren who are of the Gentiles in Antioch and Syria and Cilicia;

И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.

24 f orasmuch as we have heard that certain ones who went out from us have troubled you with words, subverting your souls, saying, Ye must be circumcised and keep the law, to whom we gave no such commandment,

Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, без да са приели заповед от нас,

25 i t seemed good unto us, being assembled with one accord, to send chosen men unto you with our beloved Barnabas and Paul,

то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,

26 m en that have hazarded their lives for the name of our Lord Jesus Christ.

човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.

27 W e have sent therefore Judas and Silas, who shall also tell you the same things by mouth.

И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.

28 F or it seemed good to the Holy Spirit and to us to lay upon you no greater burden than these necessary things:

Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:

29 t hat ye abstain from foods offered to idols and from blood and from things strangled and from fornication; from which if ye keep yourselves, ye shall do well. Fare ye well.

да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.

30 S o when they were dismissed, they came to Antioch; and when they had gathered the multitude together, they delivered the epistle,

И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.

31 w hich when they had read, they rejoiced for the consolation.

И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.

32 A nd Judas and Silas, being prophets also themselves, exhorted the brethren with many words and confirmed them.

А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.

33 A nd after they had tarried there a space, they were let go in peace from the brethren unto the apostles.

И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.

34 N otwithstanding it pleased Silas to abide there still.

Но Сила видя за добре да поседи още там.

35 P aul also and Barnabas continued in Antioch, teaching the word of the Lord and announcing the gospel, with many others also.

А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.

36 ¶ And some days after, Paul said unto Barnabas, Let us go again and visit our brethren in every city where we have preached the word of the Lord and see how they do.

А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.

37 A nd Barnabas determined to take with them John, whose surname was Mark.

И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;

38 B ut Paul thought it not good to take him with them, who departed from them from Pamphylia and did not go with them to the work.

а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.

39 A nd the contention was so sharp between them that they departed asunder one from the other, and so Barnabas took Mark and sailed unto Cyprus;

И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,

40 a nd Paul chose Silas and departed, being recommended by the brethren unto the grace of God.

а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.

41 A nd he went through Syria and Cilicia, confirming the congregations.

И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.