1 ¶ And he said also unto his disciples, There was a certain rich man who had a steward, and the same was accused unto him that he had wasted his goods.

О Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

2 A nd he called him and said unto him, How is it that I hear this of thee? Give an account of thy stewardship, for thou may no longer be steward.

И той го повика и му рече: Какво е това що слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.

3 T hen the steward said within himself, What shall I do? for my lord takes the stewardship away from me; I cannot dig, and I am ashamed to beg.

Тогава настойникът си рече: Що да сторя, тъй като господарят ми отнема от мене настойничеството? Нямам сила да копая, да прося срам ме е.

4 I know what I shall do, that, when I am put out of the stewardship, they may receive me into their houses.

Сетих се що да сторя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.

5 S o he called each one of his lord’s debtors unto him and said unto the first, How much dost thou owe unto my lord?

И тъй, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?

6 A nd he said, A hundred measures of oil. And he said unto him, Take thy bill and sit down quickly and write fifty.

А той рече: Сто мери масло. И каза му: Вземи записа си и седни скоро та пиши петдесет.

7 T hen said he to another, And how much dost thou owe? And he said, A hundred measures of wheat. And he said unto him, Take thy bill and write eighty.

После каза на друг: А ти колко дължиш? И той рече: Сто мери жито. Казва му: Вземи записа си и пиши осемдесет.

8 A nd the lord commended the unjust steward because he had done discreetly; for the sons of this age are in their generation more prudent than the sons of light.

И господарят му похвали неверния настойник за гдето остроумно постъпил; защото човеците на тоя век са по-остроумни спрямо своето поколение от просветените чрез виделината.

9 A nd I say unto you, Make friends unto yourselves with the mammon of unrighteousness; that, when these fail, you may be received into eternal dwellings.

И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство, та, когато се привърши да ви приемат във вечните жилища.

10 H e that is faithful with little is faithful also with much, and he that is unjust with little is unjust also with much.

Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.

11 I f therefore ye have not been faithful in the unrighteous mammon, who will commit to your trust the true?

И тъй, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?

12 A nd if ye have not been faithful in that which is another man’s, who shall give you that which is your own?

И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?

13 N o servant can serve two masters, for either he will hate the one and love the other, or else he will hold to the one and despise the other. Ye cannot serve God and mammon.

Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и другия ще обикне, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона.

14 A nd the Pharisees also, who were covetous, heard all these things, and they derided him.

Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.

15 A nd he said unto them, Ye are they who justify themselves before men, but God knows your hearts, for that which is highly esteemed among men is abomination in the sight of God.

И рече им: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.

16 T he law and the prophets were until John; since that time the kingdom of God is preached, and whosoever will presses into it.

Законът и пророците бяха до Йоана; оттогава Божието царство се благовествува, и всеки на сила влиза в него.

17 A nd it is easier for heaven and earth to pass than one tittle of the law to fail.

Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една точка от закона да падне.

18 W hosoever puts away his wife and marries another commits adultery, and whosoever marries her that is put away of her husband commits adultery.

Всеки, който напусне жена си, и се ожени за друга, прелюбодействува; и който се ожени за напусната от мъж, той прелюбодействува.

19 ¶ There was a certain rich man who was clothed in purple and fine linen and fared sumptuously every day;

Имаше някой си богаташ, който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво.

20 a nd there was a certain beggar named Lazarus, who was laid at his gate, full of sores

Имаше и един сиромах, на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му,

21 a nd desiring to be fed with the crumbs which fell from the rich man’s table: moreover the dogs came and licked his sores.

като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа; и кучетата дохождаха та лижеха раните му.

22 A nd it came to pass that the beggar died and was carried by the angels into Abraham’s bosom; the rich man also died and was buried;

Умря сиромахът; и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташа и бе погребан.

23 a nd in Hades he lifted up his eyes, being in torments, and saw Abraham afar off and Lazarus in his bosom.

И в пъкъла, като беше на мъки и подигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазаря в неговите обятия.

24 A nd he cried and said, Father Abraham, have mercy on me and send Lazarus that he may dip the tip of his finger in water and cool my tongue; for I am tormented in this flame.

И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в тоя пламък.

25 B ut Abraham said, Son, remember that thou in thy lifetime didst receive thy good things, and likewise Lazarus evil things; but now he is comforted here, and thou art tormented.

Но Авраам рече: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.

26 A nd beside all this, between us and you there is a great gulf fixed, so that those who would pass from here to you cannot; neither can they pass from there to us.

И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.

27 T hen he said, I pray thee therefore, father, that thou would send him to my father’s house,

А той рече: Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;

28 f or I have five brethren; that he may testify unto them, lest they also come into this place of torment.

защото имам петима братя, за да им засвидетелствува, да не би да дойдат и те на това мъчително място.

29 A braham said unto him, They have Moses and the prophets; let them hear them.

Но Авраам каза: Имат Мойсея и пророците; нека слушат тях.

30 A nd he said, No, father Abraham; but if one went unto them from the dead, they will repent.

А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.

31 A nd he said unto him, If they do not hear Moses and the prophets, neither will they be persuaded, even though one rose from the dead.

И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.