1 ¶ And the angel of the LORD came up from Gilgal to Bochim and said, I brought you up out of Egypt and caused you to enter into the land which I swore unto your fathers, and I said, I will never break my covenant with you

И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века.

2 a s long as ye make no covenant with the inhabitants of this land; to the contrary, ye shall throw down their altars, but ye have not heard my voice; why have ye done this?

Вие да не правите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?

3 T herefore, I also said, I will not drive them out from before you, but they shall be as thorns in your sides, and their gods shall be a snare unto you.

За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка.

4 A nd when the angel of the LORD spoke these words unto all the sons of Israel, the people lifted up their voice, and wept.

И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас.

5 A nd they called the name of that place Bochim, and they sacrificed there unto the LORD.

За туй нарекоха онова място Бохим; и там пренесоха жертва Господу.

6 ¶ For Joshua had let the people go, and the sons of Israel had each gone unto his inheritance to possess the land.

И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята,

7 A nd the people had served the LORD all the days of Joshua and all the days of the elders that outlived Joshua who had seen all the great works of the LORD that he had done with Israel.

И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всичките велики дела, които Господ беше извършил за Израиля.

8 A nd Joshua, the son of Nun, the slave of the LORD, died, being one hundred and ten years old.

И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години.

9 A nd they buried him within the border of his inheritance in Timnathheres in the mount of Ephraim on the north side of the mount of Gaash.

И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас.

10 A nd also all that generation were gathered unto their fathers, and there arose another generation after them which did not know the LORD nor the work which he had done to Israel.

Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля.

11 A nd the sons of Israel did evil in the sight of the LORD and served the Baalim.

И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите,

12 A nd they forsook the LORD God of their fathers, who brought them out of the land of Egypt, and followed other gods, of the gods of the peoples that were round about them, and bowed themselves unto them and provoked the LORD to anger.

и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа.

13 A nd they forsook the LORD and served Baal and Ashtaroth.

Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите.

14 A nd the anger of the LORD was hot against Israel, and he delivered them into the hands of spoilers that spoiled them, and he sold them into the hands of their enemies round about, so that they could no longer stand before their enemies.

И гневът на Господа пламна против Израиля, и Тоя ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си.

15 W herever they went out, the hand of the LORD was against them for evil, as the LORD had said and as the LORD had sworn unto them; and thus they were greatly distressed.

Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение.

16 N evertheless, the LORD raised up judges who delivered them out of the hand of those that spoiled them.

Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им.

17 A nd yet they would not hearken unto their judges, but they fornicated after other gods and bowed themselves unto them; they turned quickly out of the way which their fathers had walked hearing the commandments of the LORD; but they did not do so.

Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, обаче, не направиха така.

18 A nd when the LORD raised them up judges, then the LORD was with the judge and delivered them out of the hand of their enemies all the days of that judge; for the LORD repented because of their groanings by reason of those that oppressed them and afflicted them.

И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха.

19 B ut when the judge was dead, then they would return, and corrupt themselves more than their fathers in following other gods to serve them and to bow down unto them; they did not diminish from their own doings nor from their stubborn way.

А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от да ходят упорито в пътя си.

20 A nd the anger of the LORD was hot against Israel, and he said, Because these people transgress my covenant which I commanded their fathers and do not hearken unto my voice;

От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа ми,

21 n either will I drive out any longer from before them any of these Gentiles which Joshua left when he died,

то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря,

22 t hat through them I may prove Israel, whether they will keep the way of the LORD by walking therein as their fathers kept it, or not.

за да изпитам чрез тях Израиля да ли ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не.

23 T herefore, the LORD left those Gentiles, without driving them out hastily; neither did he deliver them into the hand of Joshua.

И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.