1 ¶ On that day they read in the book of Moses in the audience of the people; and it was found written therein that the Ammonites and the Moabites should not come into the congregation of God forever

В същия ден като чакаха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество,

2 b ecause they did not meet the sons of Israel with bread and with water, but hired Balaam against them, that he should curse them; howbeit our God turned the curse into a blessing.

защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклетията в благословение.

3 N ow it came to pass, when they had heard the law, that they separated from Israel all the mixed multitude.

И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките чужденци смесени с него.

4 A nd before this, Eliashib, the priest, had been the overseer of the chamber of the house of our God, and was related to Tobiah,

А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия,

5 a nd he had prepared for him a great chamber, where before they had kept the present, the frankincense, the vessels, the tithe of the grain, of the new wine, and of the oil, which was commanded to be given to the Levites, to the singers and the porters and the offerings of the priests.

Приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците.

6 B ut in all this time I was not at Jerusalem; for in the thirty-second year of Artaxerxes, king of Babylon, I went unto the king, and after certain days I was sent by the king.

Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя,

7 A nd I came to Jerusalem and understood the evil that Eliashib had done attending Tobiah, in preparing him a chamber in the courts of the house of God.

пак дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом.

8 A nd it grieved me sore; therefore, I cast forth all the household vessels of Tobiah out of the chamber.

И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия.

9 T hen I commanded, and they cleansed the chambers; and I caused the vessels of the house of God to be brought there again, with the present and the frankincense.

Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана.

10 ¶ And I perceived that the portions of the Levites had not been given to them and that the Levites and the singers, that did the work, had fled each one to his inheritance.

После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата на служенето, бяха побягнали всеки в селото си.

11 T hen I contended with the rulers and said, Why is the house of God forsaken? And I gathered them together and set them in their place.

Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах побягналите служители та ги поставих на местата им.

12 T hen all Judah brought the tithe of the grain, of the new wine, and of the oil unto the store houses.

Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло.

13 A nd I made treasurers over the store houses, Shelemiah, the priest, and Zadok, the scribe, and of the Levites, Pedaiah; and next to them was Hanan, the son of Zaccur, the son of Mattaniah; for they were counted faithful, and their office was to distribute unto their brethren.

И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си.

14 R emember me, O my God, concerning this, and wipe not out my mercies that I have done for the house of my God and for its wards.

Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му.

15 ¶ In those days I saw in Judah some treading wine presses on the sabbath and bringing in sheaves and lading asses with wine, grapes, figs, and all manner of burdens, which they brought into Jerusalem on the sabbath day; and I protested unto them the day in which they sold the food.

През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих против тях, когато така продаваха храна.

16 T here dwelt men of Tyre also therein, who brought fish and all manner of merchandise, and sold on the sabbath to the sons of Judah in Jerusalem.

Също и тиряните, които живееха в града, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците в Ерусалим.

17 T hen I contended with the nobles of Judah and said unto them, What evil thing is this that ye do and profane thus the sabbath day?

Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден?

18 D id not your fathers do this, and did not our God bring all this evil upon us and upon this city? Yet ye bring more wrath upon Israel by profaning the sabbath.

Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичкото това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата.

19 A nd it came to pass, that when shadow came to the gates of Jerusalem before the sabbath, I commanded that the gates should be shut and charged that they should not be opened until after the sabbath; and I set some of my servants at the gates, that no burden be brought in on the sabbath day.

Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботота; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден.

20 S o the merchants and sellers of all kinds of merchandise lodged outside Jerusalem once or twice.

Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим.

21 T hen I testified and protested against them and said unto them, Why do ye lodge about the wall? If ye do so again, I will lay hands on you. From that time forth they came no more on the sabbath.

Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота.

22 A nd I told the Levites that they should cleanse themselves and that they should come and guard the gates, to sanctify the sabbath day. Remember me, O my God, concerning this also, and spare me according to the greatness of thy mercy.

И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост.

23 ¶ In those days I also saw Jews that had married wives of Ashdod, of Ammon, and of Moab;

После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки,

24 a nd their sons spoke half in the speech of Ashdod, and according to the language of each people; for they could not speak in the Jews’ language.

чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но приказваха по езика на всеки от ония народи.

25 A nd I contended with them and cursed them and smote certain of them and plucked off their hair and made them swear by God, saying, Ye shall not give your daughters unto their sons nor take their daughters unto your sons, or for yourselves.

И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, като казах: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си.

26 D id not Solomon, king of Israel, sin by these things? Yet among many nations there was no king like him, who was beloved of his God, and God made him king over all Israel; nevertheless, strange women caused even him to offend.

Не съгреши ли така Израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши.

27 S hall we then hearken unto you to do all this great evil, to transgress against our God in marrying strange women?

А ние да позволим ли на вас да вършите всичко това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени?

28 A nd one of the sons of Joiada, the son of Eliashib, the high priest, was son-in-law to Sanballat the Horonite; therefore, I chased him from me.

И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене.

29 R emember them, O my God because they have defiled the priesthood and the covenant of the priesthood and of the Levites.

Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите.

30 T hus I cleansed them from all strangers and appointed the wards of the priests and the Levites, each one in his work,

Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му;

31 a nd for the wood offering, at the appointed times, and for the firstfruits. Remember me, O my God, for good.

наредих и за приноса на дърва в определени времена, за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.