1 E ntonces Pablo, mirando fijamente al Concilio, dijo: —Hermanos, yo con toda buena conciencia he vivido delante de Dios hasta el día de hoy.

И Павел, като се вгледа в синедриона рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

2 E l sumo sacerdote Ananías ordenó entonces a los que estaban junto a él que lo golpearan en la boca.

О А той рече: юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в Синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

3 E ntonces Pablo le dijo: —¡Dios te golpeará a ti, pared blanqueada! ¿Estás tú sentado para juzgarme conforme a la Ley, y quebrantando la Ley me mandas golpear?

Тогава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят!

4 L os que estaban presentes dijeron: —¿Al Sumo sacerdote de Dios insultas?

А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

5 P ablo dijo: —No sabía, hermanos, que fuera el Sumo sacerdote, pues escrito está: “No maldecirás a un príncipe de tu pueblo.”

И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си."

6 E ntonces Pablo, notando que una parte era de saduceos y otra de fariseos, alzó la voz en el Concilio: —Hermanos, yo soy fariseo, hijo de fariseo; acerca de la esperanza y de la resurrección de los muertos se me juzga.

А когато Павел позна, че едната част са садукеи, а другите фарисеи, извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисей; съдят ме поради надеждата и учението за възкресението на мъртвите.

7 C uando dijo esto, se produjo discusión entre los fariseos y los saduceos, y la asamblea se dividió,

И когато рече това, възникна разпря между фарисеите и садукеите; И събранието се раздели.

8 p orque los saduceos dicen que no hay resurrección ni ángel ni espíritu; pero los fariseos afirman que sí existen.

Защото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

9 E ntonces hubo un gran vocerío y, levantándose los escribas de la parte de los fariseos, discutían diciendo: —Ningún mal hallamos en este hombre; que si un espíritu le ha hablado, o un ángel, no resistamos a Dios.

И така възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво да направим ако му е говорил дух или ангел?

10 C omo la discusión era cada vez más fuerte, el comandante, temiendo que Pablo fuera despedazado por ellos, mandó que bajaran soldados, lo arrebataran de en medio de ellos y lo llevaran a la fortaleza.

И понеже разпрята стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

11 A la noche siguiente se le presentó el Señor y le dijo: «Ten ánimo, Pablo, pues como has testificado de mí en Jerusalén, así es necesario que testifiques también en Roma.» Complot contra Pablo

И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

12 C uando fue de día, algunos de los judíos tramaron un complot y se juramentaron bajo maldición, diciendo que no comerían ni beberían hasta que hubieran dado muerte a Pablo.

И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия, и рекоха, че няма да ядат нито да пият додето не убият Павла.

13 E ran más de cuarenta los que habían hecho esta conjuración,

Тия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

14 l os cuales fueron a los principales sacerdotes y a los ancianos y dijeron: —Nosotros nos hemos juramentado bajo maldición a no gustar nada hasta que hayamos dado muerte a Pablo.

Те дойдоха при първосвещениците и старейшините и рекоха; влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

15 A hora pues, vosotros, con el Concilio, requerid al comandante que lo traiga mañana ante vosotros, con el pretexto de que queréis indagar alguna cosa más cierta acerca de él; y nosotros estaremos listos para matarlo antes que llegue.

Сега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

16 P ero el hijo de la hermana de Pablo, oyendo hablar de la celada, fue y entró en la fortaleza y dio aviso a Pablo.

Но Павловият сестрин син, като ги завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

17 P ablo, llamando a uno de los centuriones, dijo: —Lleva a este joven ante el comandante, porque tiene cierto aviso que darle.

Тогава Павел повика един от стотниците и му рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

18 É l entonces, tomándolo, lo llevó al comandante y dijo: —El preso Pablo me llamó y me rogó que trajera ante ti a este joven, que tiene algo que hablarte.

И той, го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

19 E l comandante, tomándolo de la mano y retirándose aparte, le preguntó: —¿Qué es lo que tienes que decirme?

(А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита го насаме; Какво да ми обадиш?

20 É l le dijo: —Los judíos han convenido en rogarte que mañana lleves a Pablo ante el Concilio, con el pretexto de que van a inquirir alguna cosa más cierta acerca de él.

А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

21 P ero tú no los creas, porque más de cuarenta hombres de ellos lo acechan, los cuales se han juramentado bajo maldición a no comer ni beber hasta que le hayan dado muerte; y ahora están listos esperando tu promesa.

Но ти недей ги слуша; защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия; задължавайки се да не ядат нито да пият додето го не убият. Те още сега са готови, и чакат само да им се обещаеш.

22 E ntonces el comandante despidió al joven, mandándole que a nadie dijera que le había dado aviso de esto. Pablo es enviado a Félix el gobernador

И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: никому да не кажеш, че ми си обадил това.

23 L lamando a dos centuriones, mandó que prepararan para la hora tercera de la noche doscientos soldados, setenta jinetes y doscientos lanceros, para que fueran hasta Cesarea;

Тогава повика двама от стотниците та им рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници, и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

24 y que prepararan cabalgaduras en que, poniendo a Pablo, lo llevaran a salvo a Félix, el gobernador.

Пригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

25 Y escribió una carta en estos términos:

Той написа и писмо, което имаше следното съдържание:

26 « Claudio Lisias al excelentísimo gobernador Félix: Salud.

От Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

27 A este hombre, aprehendido por los judíos, y que iban ellos a matar, lo libré yo acudiendo con la tropa, habiendo sabido que era ciudadano romano.

Тоя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

28 Y queriendo saber la causa por la que lo acusaban, lo llevé al Concilio de ellos;

И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

29 y hallé que lo acusaban por cuestiones de la ley de ellos, pero que ningún delito tenía digno de muerte o de prisión.

и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше обаче никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

30 P ero al ser avisado de asechanzas que los judíos habían tendido contra este hombre, al punto lo he enviado a ti, intimando también a los acusadores que traten delante de ti lo que tengan contra él. Pásalo bien.»

И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

31 L os soldados, tomando a Pablo como se les ordenó, lo llevaron de noche a Antípatris.

И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

32 A l día siguiente, dejando a los jinetes que fueran con él, volvieron a la fortaleza.

И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

33 C uando aquellos llegaron a Cesarea y dieron la carta al gobernador, presentaron también a Pablo delante de él.

А конниците, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

34 E l gobernador leyó la carta, y preguntó de qué provincia era; y al saber que era de Cilicia,

А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

35 l e dijo: —Te oiré cuando vengan tus acusadores. Y mandó que lo vigilaran en el pretorio de Herodes.

Ще те изслушам когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.