1 R espondió entonces Job, y dijo:

Тогава Иов в отговор рече:

2 ¿ Hasta cuándo angustiaréis mi alma, Y me moleréis con palabras?

До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?

3 Y a me habéis vituperado diez veces; ¿No os avergonzáis de injuriarme?

Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.

4 A un siendo verdad que yo haya errado, Sobre mí recaería mi error.

Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.

5 P ero si vosotros os engrandecéis contra mí, Y contra mí alegáis mi oprobio,

Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,

6 S abed ahora que Dios me ha derribado, Y me ha envuelto en su red.

Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.

7 H e aquí, yo clamaré agravio, y no seré oído; Daré voces, y no habrá juicio.

Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.

8 C ercó de vallado mi camino, y no pasaré; Y sobre mis veredas puso tinieblas.

Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,

9 M e ha despojado de mi gloria, Y quitado la corona de mi cabeza.

Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.

10 M e arruinó por todos lados, y perezco; Y ha hecho pasar mi esperanza como árbol arrancado.

Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.

11 H izo arder contra mí su furor, Y me contó para sí entre sus enemigos.

Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.

12 V inieron sus ejércitos a una, y se atrincheraron en mí, Y acamparon en derredor de mi tienda.

Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.

13 H izo alejar de mí a mis hermanos, Y mis conocidos como extraños se apartaron de mí.

Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.

14 M is parientes se detuvieron, Y mis conocidos se olvidaron de mí.

Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.

15 L os moradores de mi casa y mis criadas me tuvieron por extraño; Forastero fui yo a sus ojos.

Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.

16 L lamé a mi siervo, y no respondió; De mi propia boca le suplicaba.

Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.

17 M i aliento vino a ser extraño a mi mujer, Aunque por los hijos de mis entrañas le rogaba.

Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.

18 A un los muchachos me menospreciaron; Al levantarme, hablaban contra mí.

И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.

19 T odos mis íntimos amigos me aborrecieron, Y los que yo amaba se volvieron contra mí.

Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.

20 M i piel y mi carne se pegaron a mis huesos, Y he escapado con sólo la piel de mis dientes.

Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.

21 O h, vosotros mis amigos, tened compasión de mí, tened compasión de mí! Porque la mano de Dios me ha tocado.

Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.

22 ¿ Por qué me perseguís como Dios, Y ni aun de mi carne os saciáis?

Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?

23 Q uién diese ahora que mis palabras fuesen escritas!!! Quién diese que se escribiesen en un libro;

О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!

24 Q ue con cincel de hierro y con plomo Fuesen esculpidas en piedra para siempre!

Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!

25 Y o sé que mi Redentor vive, Y al fin se levantará sobre el polvo;

Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;

26 Y después de deshecha esta mi piel, En mi carne he de ver a Dios;

И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:

27 A l cual veré por mí mismo, Y mis ojos lo verán, y no otro, Aunque mi corazón desfallece dentro de mí.

Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.

28 M as debierais decir: ¿Por qué le perseguimos? Ya que la raíz del asunto se halla en mí.

Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!

29 T emed vosotros delante de la espada; Porque sobreviene el furor de la espada a causa de las injusticias, Para que sepáis que hay un juicio.

Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.