1 D espués de esto, Jesús fue al otro lado del mar de Galilea, el de Tiberias.

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро Гръцки: Море; и навсякъде другаде в това евангелие.>.

2 Y le seguía gran multitud, porque veían las señales que hacía en los enfermos.

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя

3 E ntonces subió Jesús a un monte, y se sentó allí con sus discípulos.

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4 Y estaba cerca la pascua, la fiesta de los judíos.

А наближаваше юдейският празник пасхата.

5 C uando alzó Jesús los ojos, y vio que había venido a él gran multitud, dijo a Felipe: ¿De dónde compraremos pan para que coman éstos?

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6 P ero esto decía para probarle; porque él sabía lo que había de hacer.

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7 F elipe le respondió: Doscientos denarios de pan no bastarían para que cada uno de ellos tomase un poco.

Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 U no de sus discípulos, Andrés, hermano de Simón Pedro, le dijo:

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9 A quí está un muchacho, que tiene cinco panes de cebada y dos pececillos; mas ¿qué es esto para tantos?

Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 E ntonces Jesús dijo: Haced recostar la gente. Y había mucha hierba en aquel lugar; y se recostaron como en número de cinco mil varones.

Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 Y tomó Jesús aquellos panes, y habiendo dado gracias, los repartió entre los discípulos, y los discípulos entre los que estaban recostados; asimismo de los peces, cuanto querían.

Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.

12 Y cuando se hubieron saciado, dijo a sus discípulos: Recoged los pedazos que sobraron, para que no se pierda nada.

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.

13 R ecogieron, pues, y llenaron doce cestas de pedazos, que de los cinco panes de cebada sobraron a los que habían comido.

И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 A quellos hombres entonces, viendo la señal que Jesús había hecho, dijeron: Este verdaderamente es el profeta que había de venir al mundo.

Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 P ero entendiendo Jesús que iban a venir para apoderarse de él y hacerle rey, volvió a retirarse al monte él solo. Jesús anda sobre el mar (Mt. 14. 22-27; Mr. 6. 45-52)

И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 A l anochecer, descendieron sus discípulos al mar,

А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 y entrando en una barca, iban cruzando el mar hacia Capernaum. Estaba ya oscuro, y Jesús no había venido a ellos.

и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18 Y se levantaba el mar con un gran viento que soplaba.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 C uando habían remado como veinticinco o treinta estadios, vieron a Jesús que andaba sobre el mar y se acercaba a la barca; y tuvieron miedo.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 M as él les dijo: Yo soy; no temáis.

Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 E llos entonces con gusto le recibieron en la barca, la cual llegó en seguida a la tierra adonde iban. La gente busca a Jesús

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 E l día siguiente, la gente que estaba al otro lado del mar vio que no había habido allí más que una sola barca, y que Jesús no había entrado en ella con sus discípulos, sino que éstos se habían ido solos.

На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 P ero otras barcas habían arribado de Tiberias junto al lugar donde habían comido el pan después de haber dado gracias el Señor.

(обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 C uando vio, pues, la gente que Jesús no estaba allí, ni sus discípulos, entraron en las barcas y fueron a Capernaum, buscando a Jesús. Jesús, el pan de vida

и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.

25 Y hallándole al otro lado del mar, le dijeron: Rabí, ¿cuándo llegaste acá?

И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 R espondió Jesús y les dijo: De cierto, de cierto os digo que me buscáis, no porque habéis visto las señales, sino porque comisteis el pan y os saciasteis.

В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 T rabajad, no por la comida que perece, sino por la comida que a vida eterna permanece, la cual el Hijo del Hombre os dará; porque a éste señaló Dios el Padre.

Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 E ntonces le dijeron: ¿Qué debemos hacer para poner en práctica las obras de Dios?

Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 R espondió Jesús y les dijo: Esta es la obra de Dios, que creáis en el que él ha enviado.

Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 L e dijeron entonces: ¿Qué señal, pues, haces tú, para que veamos, y te creamos? ¿Qué obra haces?

Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31 N uestros padres comieron el maná en el desierto, como está escrito: Pan del cielo les dio a comer.

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: +Хляб от небето им даде да ядат+.

32 Y Jesús les dijo: De cierto, de cierto os digo: No os dio Moisés el pan del cielo, mas mi Padre os da el verdadero pan del cielo.

На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 P orque el pan de Dios es aquel que descendió del cielo y da vida al mundo.

Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.

34 L e dijeron: Señor, danos siempre este pan.

Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 J esús les dijo: Yo soy el pan de vida; el que a mí viene, nunca tendrá hambre; y el que en mí cree, no tendrá sed jamás.

Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 M as os he dicho, que aunque me habéis visto, no creéis.

Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 T odo lo que el Padre me da, vendrá a mí; y al que a mí viene, no le echo fuera.

Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 P orque he descendido del cielo, no para hacer mi voluntad, sino la voluntad del que me envió.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 Y esta es la voluntad del Padre, el que me envió: Que de todo lo que me diere, no pierda yo nada, sino que lo resucite en el día postrero.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 Y esta es la voluntad del que me ha enviado: Que todo aquél que ve al Hijo, y cree en él, tenga vida eterna; y yo le resucitaré en el día postrero.

Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 M urmuraban entonces de él los judíos, porque había dicho: Yo soy el pan que descendió del cielo.

Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 Y decían: ¿No es éste Jesús, el hijo de José, cuyo padre y madre nosotros conocemos? ¿Cómo, pues, dice éste: Del cielo he descendido?

И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 J esús respondió y les dijo: No murmuréis entre vosotros.

Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 N inguno puede venir a mí, si el Padre que me envió no le trajere; y yo le resucitaré en el día postrero.

Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 E scrito está en los profetas: Y serán todos enseñados por Dios. Así que, todo aquel que oyó al Padre, y aprendió de él, viene a mí.

Писано е в пророците: +Всички ще бъдат научени от Бога+. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 N o que alguno haya visto al Padre, sino aquel que vino de Dios; éste ha visto al Padre.

Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 D e cierto, de cierto os digo: El que cree en mí, tiene vida eterna.

Истина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

48 Y o soy el pan de vida.

Аз съм хлябът на живота.

49 V uestros padres comieron el maná en el desierto, y murieron.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.

50 E ste es el pan que desciende del cielo, para que el que de él come, no muera.

Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 Y o soy el pan vivo que descendió del cielo; si alguno comiere de este pan, vivirá para siempre; y el pan que yo daré es mi carne, la cual yo daré por la vida del mundo.

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

52 E ntonces los judíos contendían entre sí, diciendo: ¿Cómo puede éste darnos a comer su carne?

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?

53 J esús les dijo: De cierto, de cierto os digo: Si no coméis la carne del Hijo del Hombre, y bebéis su sangre, no tenéis vida en vosotros.

Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 E l que come mi carne y bebe mi sangre, tiene vida eterna; y yo le resucitaré en el día postrero.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 P orque mi carne es verdadera comida, y mi sangre es verdadera bebida.

Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 E l que come mi carne y bebe mi sangre, en mí permanece, y yo en él.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 C omo me envió el Padre viviente, y yo vivo por el Padre, asimismo el que me come, él también vivirá por mí.

Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 E ste es el pan que descendió del cielo; no como vuestros padres comieron el maná, y murieron; el que come de este pan, vivirá eternamente.

Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 E stas cosas dijo en la sinagoga, enseñando en Capernaum. Palabras de vida eterna

Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 A l oírlas, muchos de sus discípulos dijeron: Dura es esta palabra; ¿quién la puede oír?

И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 S abiendo Jesús en sí mismo que sus discípulos murmuraban de esto, les dijo: ¿Esto os ofende?

Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 ¿ Pues qué, si viereis al Hijo del Hombre subir adonde estaba primero?

Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 E l espíritu es el que da vida; la carne para nada aprovecha; las palabras que yo os he hablado son espíritu y son vida.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 P ero hay algunos de vosotros que no creen. Porque Jesús sabía desde el principio quiénes eran los que no creían, y quién le había de entregar.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 Y dijo: Por eso os he dicho que ninguno puede venir a mí, si no le fuere dado del Padre.

И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 D esde entonces muchos de sus discípulos volvieron atrás, y ya no andaban con él.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67 D ijo entonces Jesús a los doce: ¿Queréis acaso iros también vosotros?

За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 L e respondió Simón Pedro: Señor, ¿a quién iremos? Tú tienes palabras de vida eterna.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот.

69 Y nosotros hemos creído y conocemos que tú eres el Cristo, el Hijo del Dios viviente.

и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

70 J esús les respondió: ¿No os he escogido yo a vosotros los doce, y uno de vosotros es diablo?

Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?

71 H ablaba de Judas Iscariote, hijo de Simón; porque éste era el que le iba a entregar, y era uno de los doce.

Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде. ГЛАВА 7