1 J unto a los ríos de Babilonia, Allí nos sentábamos, y aun llorábamos, Acordándonos de Sion.

(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 S obre los sauces en medio de ella Colgamos nuestras arpas.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Y los que nos habían llevado cautivos nos pedían que cantásemos, Y los que nos habían desolado nos pedían alegría, diciendo: Cantadnos algunos de los cánticos de Sion.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 ¿ Cómo cantaremos cántico de Jehová En tierra de extraños?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 S i me olvidare de ti, oh Jerusalén, Pierda mi diestra su destreza.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 M i lengua se pegue a mi paladar, Si de ti no me acordare; Si no enalteciere a Jerusalén Como preferente asunto de mi alegría.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 O h Jehová, recuerda contra los hijos de Edom el día de Jerusalén, Cuando decían: Arrasadla, arrasadla Hasta los cimientos.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 H ija de Babilonia la desolada, Bienaventurado el que te diere el pago De lo que tú nos hiciste.

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 D ichoso el que tomare y estrellare tus niños Contra la peña.

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!