1 J unto a los ríos de Babilonia, Allí nos sentábamos, y aun llorábamos, Acordándonos de Sión.

(По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

2 E n los sauces que hay en medio de ella Colgamos nuestras arpas.

На върбите всред него Окачихме арфите си.

3 Y los que nos habían llevado cautivos nos pedían que cantásemos, Y los que nos habían desolado nos pedían alegría, diciendo: Cantadnos algunos de los cánticos de Sión.

Защото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, поискаха веселие, казвайки: Попейте ни от сионските песни.

4 ¿ Cómo habíamos de cantar el cántico de Jehová En tierra extranjera?

Как да пеем песента Господна В чужда земя?

5 S i me olvido de ti, oh Jerusalén, Que mi diestra sea dada al olvido.

Ако те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми изкуството си!

6 M i lengua se pegue a mi paladar, Si de ti no me acordare; Si no enaltezco a Jerusalén Como preferente asunto de mi alegría.

Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

7 O h Jehová, recuerda contra los hijos de Edom el día de Jerusalén, Cuando decían: Arrasadla, arrasadla Hasta los cimientos.

Помни, Господи, против едомците Деня на разорението на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете го до основата му!

8 ¡ Hija de Babilonia, la devastadora! ¡Bienaventurado el que te dé el pago De lo que tú nos hiciste!

Дъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

9 ¡ Dichoso el que agarre y estrelle a tus niños Contra las rocas!

Блазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!