1 S eñor, tú nos has sido refugio De generación en generación.

(По слав. 89). Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,

2 A ntes que naciesen los montes Y formases la tierra y el mundo, Desde el siglo y hasta el siglo, tú eres Dios.

Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.

3 V uelves al hombre hasta ser quebrantado, Y dices: Convertíos, hijos de los hombres.

Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.

4 P orque mil años delante de tus ojos Son como el día de ayer, que pasó, Y como una de las vigilias de la noche.

Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.

5 L os arrebatas como con torrente de aguas; son como sueño, Como la hierba que crece en la mañana.

Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;

6 E n la mañana florece y crece; A la tarde es cortada, y se seca.

Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.

7 P orque con tu furor somos consumidos, Y con tu ira somos turbados.

Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.

8 P usiste nuestras maldades delante de ti, Nuestros yerros a la luz de tu rostro.

Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си

9 P orque todos nuestros días declinan a causa de tu ira; Acabamos nuestros años como un pensamiento.

Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.

10 L os días de nuestra edad son setenta años; Y si en los más robustos son ochenta años, Con todo, su fortaleza es molestia y trabajo, Porque pronto pasan, y volamos.

Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.

11 ¿ Quién conoce el poder de tu ira, Y tu indignación según que debes ser temido?

Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?

12 E nséñanos de tal modo a contar nuestros días, Que traigamos al corazón sabiduría.

Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.

13 V uélvete, oh Jehová; ¿hasta cuándo? Y aplácate para con tus siervos.

Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.

14 D e mañana sácianos de tu misericordia, Y cantaremos y nos alegraremos todos nuestros días.

Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.

15 A légranos conforme a los días que nos afligiste, Y los años en que vimos el mal.

Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.

16 A parezca en tus siervos tu obra, Y tu gloria sobre sus hijos.

Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.

17 S ea la luz de Jehová nuestro Dios sobre nosotros, Y la obra de nuestras manos confirma sobre nosotros; Sí, la obra de nuestras manos confirma.

И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.