1 D en gracias al Señor, porque El es bueno; Porque para siempre es Su misericordia.

(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото неговата милост трае до века.

2 D ígan lo los redimidos del Señor, A quienes ha redimido de la mano del adversario,

Така нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

3 Y los ha reunido de las tierras, Del oriente y del occidente, Del norte y del sur.

Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг

4 V agaron por el desierto, por lugar desolado, No hallaron camino a ciudad habitada;

Едни се скитат по пустинята, по усамотен път, Без да намират населен град

5 H ambrientos y sedientos, Su alma desfallecía en ellos.

Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

6 E ntonces en su angustia clamaron al Señor, Y El los libró de sus aflicciones;

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утеснениеята им,

7 Y los guió por camino recto, Para que fueran a una ciudad habitada.

И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

8 D en gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

9 P orque El ha saciado al alma sedienta, Y ha llenado de bienes al alma hambrienta.

Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

10 M oradores de tinieblas y de sombra de muerte, Prisioneros en miseria y en cadenas,

Други седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и и с желязо,

11 P orque fueron rebeldes a las palabras de Dios Y despreciaron el consejo del Altísimo;

Защото се разбунтуваха против Божиите слова. И презряха съвета на Всевишния.

12 H umilló sus corazones con trabajos, Tropezaron y no hubo quien los socorriera.

Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да им помогне.

13 E ntonces en su angustia clamaron al Señor Y El los salvó de sus aflicciones;

Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

14 L os sacó de las tinieblas y de la sombra de muerte Y rompió sus cadenas.

Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка. И разкъса оковите им.

15 D en gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

16 P orque El rompió las puertas de bronce E hizo pedazos las barras de hierro.

Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

17 P or causa de sus caminos rebeldes, Y por causa de sus iniquidades, los insensatos fueron afligidos.

А пък безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

18 S u alma aborreció todo alimento, Y se acercaron hasta las puertas de la muerte.

Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

19 E ntonces en su angustia clamaron al Señor Y El los salvó de sus aflicciones.

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

20 E l envió Su palabra y los sanó Y los libró de la muerte.

Изпраща словото Си та ги изцелява, И ги отървава от ямите, в които лежат.

21 Q ue ellos den gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

22 O frezcan también sacrificios de acción de gracias Y hablen de Sus obras con cantos de júbilo.

И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

23 L os que descienden al mar en naves Y hacen negocio sobre las grandes aguas,

Ония пък, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

24 H an visto las obras del Señor Y Sus maravillas en lo profundo.

Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

25 P ues El habló, y levantó un viento tempestuoso Que encrespó las olas del mar.

Защото, когато заповядва и дига бурния вятър, Който повдига морските вълни,

26 S ubieron a los cielos, descendieron a las profundidades, Sus almas se consumían por el mal.

Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините Душата им се топи от бедствие.

27 T emblaban y se tambaleaban como ebrios, Y toda su pericia desapareció.

Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

28 E n su angustia clamaron al Señor Y El los sacó de sus aflicciones.

Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

29 C ambió la tempestad en suave brisa Y las olas del mar se calmaron.

Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

30 E ntonces se alegraron, porque las olas se habían aquietado, Y El los guió al puerto anhelado.

Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

31 Q ue den gracias al Señor por Su misericordia Y por Sus maravillas para con los hijos de los hombres.

Да славословят Господа за неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

32 E xáltenlo también en la congregación del pueblo, Y alábenlo en la reunión de los ancianos.

Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

33 E l convierte los ríos en desierto Y los manantiales en secadales;

Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

34 L a tierra fértil en salinas, Por la maldad de los que moran en ella.

Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

35 T ransforma el desierto en estanque de aguas, Y la tierra seca en manantiales;

Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

36 E n ella hace morar a los hambrientos, Para que establezcan una ciudad donde vivir,

И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

37 Y siembren campos, planten viñas, Y recojan una cosecha abundante.

И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

38 L os bendice también y se multiplican mucho, Y no disminuye su ganado.

Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

39 C uando son disminuidos y abatidos Por la opresión, la calamidad y la aflicción,

Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

40 V ierte desprecio sobre los príncipes, Y los hace vagar por un lugar desolado sin camino.

Той излива презрение върху князете, И ги правят да се скитат в пустиня, гдето няма път;

41 P ero al pobre lo levanta de la miseria y lo pone seguro en alto, Y multiplica sus familias como un rebaño.

А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

42 L os rectos lo ven y se alegran, Pero a toda iniquidad se le cierra la boca.

Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

43 ¿ Quién es sabio ? Que preste atención a estas cosas, Y considere las bondades del Señor.

Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват човеците за Господните милости.