1 “ En mi lecho, por las noches, he buscado Al que ama mi alma; Lo busqué, pero no lo hallé.

През нощта на леглото си потърсих онзи, когото обича душата ми; Потърсих го, но не го намерих.

2 ‘ Me levantaré ahora, y andaré por la ciudad; Por las calles y por las plazas Buscaré al que ama mi alma.’ Lo busqué, pero no lo hallé.

Рекох: Ще стана сега и ще обиколя града. По улиците и по площадите, Ще търся онзи, когото обича душата ми Потърсих го, но не го намерих.

3 M e hallaron los guardas que rondan la ciudad, Y les dije: ‘¿Han visto al que ama mi alma?’

Намериха ме стражарите, които обхождат града; Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?

4 A penas los había pasado Cuando hallé al que ama mi alma; Lo agarré y no quise soltarlo, Hasta que lo llevé a la casa de mi madre Y a la alcoba de la que me concibió.” EL ESPOSO:

А малко като ги отминах Намерих онзи, когото обича душата ми; Хванах го, и не го напуснах Догде го не въведох в къщата на майка си, И във вътрешната стая на оная, която ме е родила.

5 “ Yo les ruego, oh hijas de Jerusalén, Por las gacelas o por las ciervas del campo, Que no levanten ni despierten a mi amor, Hasta que quiera.” EL CORO:

Заклевам ви, ерусалимски дъщери, В сърните и в полските елени, Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.

6 “ ¿Qué es eso que sube del desierto Como columnas de humo, Con perfume de mirra e incienso, Con todos los polvos aromáticos del mercader ?

Коя е тая която възлиза от пустинята като стълбове дим, Накадена със смирна и ливан, с всичките благоуханни прахове от търговеца?

7 ¡ Miren! Es la litera de Salomón; Sesenta valientes la rodean, De los valientes de Israel.

Ето, носилката е на Соломона; Около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни

8 T odos ellos manejan la espada, Son diestros en la guerra, Cada uno tiene la espada a su lado, Contra los peligros de la noche.

Те всички държат меч и са обучени на война; Всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.

9 E l rey Salomón se ha hecho un carruaje De madera del Líbano.

Цар Соломон си направи носилка От ливанско дърво:

10 H izo sus columnas de plata, Su respaldo de oro Y su asiento de púrpura, Su interior tapizado con amor Por las hijas de Jerusalén.

Стълбчетата й направи от сребро, Легалището й от злато, постелката й от морав плат; Средата й бе бродирана чрез любовта на ерусалимските дъщери.

11 S algan, hijas de Sion, Y contemplen al rey Salomón con la corona Con la cual su madre lo coronó El día de sus bodas, El día de la alegría de su corazón.”

Излезте, сионови дъщери, та вижте цар Соломона С венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му, И в деня, когато сърцето му се веселеше.