1 P alabras del Predicador, hijo de David, rey en Jerusalén.

Думите на проповедника, Давидовият син, цар в Ерусалим: -

2 “ Vanidad de vanidades,” dice el Predicador, “Vanidad de vanidades, todo es vanidad.”

Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета.

3 ¿ Qué provecho recibe el hombre de todo el trabajo Con que se afana bajo el sol ?

Каква полза на човека от всичкия му труд, В който се труди под слънцето?

4 U na generación va y otra generación viene, Pero la tierra permanece para siempre.

Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои.

5 E l sol sale y el sol se pone, A su lugar se apresura. De allí vuelve a salir.

Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото, дето трябва да изгрява.

6 S oplando hacia el sur, Y girando hacia el norte, Girando y girando va el viento; Y sobre sus giros el viento regresa.

Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът непрестанно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения.

7 T odos los ríos van hacia el mar, Pero el mar no se llena. Al lugar donde los ríos fluyen, Allí vuelven a fluir.

Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото, дето отиват реките, Там те непрестанно (Еврейски: се връщат да.) отиват.

8 T odas las cosas son fatigosas, El hombre no puede expresar las. No se sacia el ojo de ver, Ni se cansa el oído de oír.

Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже до колко; Окото не се насища с гледане, нито се напълня ухото със слушане.

9 L o que fue, eso será, Y lo que se hizo, eso se hará; No hay nada nuevo bajo el sol.

Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето.

10 ¿ Hay algo de que se pueda decir: “Mira, esto es nuevo?” Ya existía en los siglos Que nos precedieron.

Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас.

11 N o hay memoria de las cosas primeras Ni tampoco de las postreras que sucederán; No habrá memoria de ellas Entre los que vendrán después. Vanidad del Saber

Не се помнят предишните поколения; Нито ще се помнят послешните, грядущите, поколения Между ония, които ще идат подир.

12 Y o, el Predicador, he sido rey sobre Israel en Jerusalén.

Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим;

13 Y apliqué mi corazón a buscar e investigar con sabiduría todo lo que se ha hecho bajo el cielo. Tarea dolorosa dada por Dios a los hijos de los hombres para ser afligidos con ella.

И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко, що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада, За да се трудят в него.

14 H e visto todas las obras que se han hecho bajo el sol, y he observado que todo es vanidad y correr tras el viento.

Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър.

15 L o torcido no puede enderezarse, Y lo que falta no se puede contar.

Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои.

16 Y o me dije: “Yo he engrandecido y aumentado en sabiduría más que todos los que estuvieron antes de mí sobre Jerusalén; mi corazón ha contemplado mucha sabiduría y conocimiento.”

Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание.

17 Y apliqué mi corazón a conocer la sabiduría y a conocer la locura y la insensatez. Me di cuenta de que esto también es correr tras el viento.

И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър.

18 P orque en la mucha sabiduría hay mucha angustia, Y quien aumenta el conocimiento, aumenta el dolor.

Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.