1 C uvîntul Domnului care a fost spus lui Ioel, fiul lui Petuel.

Господнето слово, което дойде към Йоила Фатуилевия син: -

2 A scultaţi lucrul acesta, bătrîni! Şi luaţi seama, toţi locuitorii ţării! S'a întîmplat aşa ceva pe vremea voastră, sau pe vremea părinţilor voştri?

Слушайте това, старци, И дайте ухо, всички жители на земята: Ставало ли е такова нещо във вашите дни Или в дните на бащите ви?

3 P ovestiţi copiilor voştri despre lucrul acesta, şi copiii voştri să povestească la copiii lor, iar copiii lor să povestească neamului de oameni care va urma!

Разкажете това на чадата си, И чадата ви нека го разкажат на своите чада, И техните чада на друго поколение.

4 C e a lăsat nemîncat lăcusta Gazam, a mîncat lăcusta Arbeh, ce a lăsat lăcusta Arbeh, a mîncat lăcusta Ielec, ce a lăsat lăcusta Ielec, a mîncat lăcusta Hasil.

Каквото остави лапачът, изпояде го скакалецът; И каквото остави скакалецът, изпояде го изедникьт; И каквото остави изедникьт, изпояде го пръгът.

5 T reziţi-vă, beţivilor, şi plîngeţi! Văitaţi-vă toţi cei ce beţi vin, căci vi s -a luat mustul dela gură!

Изтрезнете, пияници, та плачете, И лелекайте, всички винопийци, за новото вино; Защото се отне от устата ви.

6 C ăci în ţara mea a năvălit un popor puternic şi fără număr, cu dinţi de leu, şi măsele de leoaică.

Понеже на земята ми възлезе народ Силен и без брой, Чиито зъби са лъвови зъби, И който има кътни зъби като на лъвица.

7 M i -a pustiit via; mi -a făcut bucăţi smochinul, l -a jupuit de coajă şi l -a trîntit jos; mlădiţele de viţă au ajuns albe!

Опустоши лозата ми И сломи смоковниците ми; Обели я съвсем и я хвърли; Пръчките й се обелиха.

8 B oceşte-te, ca fecioara încinsă cu un sac după bărbatul tinereţei ei!

Плачи като сгодена девица опасана с вретище За мъжа на младостта си.

9 A u încetat darurile de mîncare şi jertfele de băutură din Casa Domnului; preoţii, slujitorii Domnului, jălesc.

Хлебният принос и възлиянието престанаха От дома Господен; И свещениците, служителите Господни, жалеят

10 C împia este pustiită, pămîntul întristat, căci grîul este nimicit, mustul a secat, untdelemnul nu mai este.

Запустя полето, жалее земята; Защото се загуби житото, Изсъхна новото вино, дървеното масло е слабо,

11 Î nmărmuriţi, plugari, văitaţi-vă, vieri, din pricina grîului şi orzului, căci bucatele de pe cîmp sînt pierdute.

Посрамете се, земеделци, и лелекайте, лозари, За пшеницата и за ечемика; Защото жетвата на нивата се изгуби.

12 V ia este prăpădită, smochinul este veştejit, rodiul, finicul, mărul, toţi pomii de pe cîmp, s'au uscat... Şi s'a dus bucuria dela copiii oamenilor!

Лозата изсъхна и смоковницата повехна; Нарът, хурмата и ябълката, Дори всичките полски дървета изсъхнаха; И радостта изчезна измежду човешките чада.

13 Î ncingeţi-vă, preoţi, şi plîngeţi! Bociţi-vă, slujitori ai altarului; veniţi şi petreceţi noaptea îmbrăcaţi cu saci, slujitori ai Dumnezeului meu! Căci au încetat darurile de mîncare şi jertfele de băutură din Casa Dumnezeului vostru.

Опашете се с вретище и плачете, свещеници; Лелекайте, служители на олтара; Дойдете, нощувайте във вретище, Служители на моя Бог; Защото хлебният принос и възлиянието са удържани От дома на вашия Бог.

14 V estiţi un post, chemaţi o adunare de sărbătoare; strîngeţi pe bătrîni, pe toţi locuitorii ţării, în Casa Domnului, Dumnezeului vostru, şi strigaţi către Domnul.

Осветете пост, свикайте тържествено събрание, Съберете старейшините и всичките жители на страната В дома на Господа вашия Бог, И извикайте към Господа.

15 V ai! ce zi!`` Da, ziua Domnului este aproape, vine ca o pustiire dela Cel Atotputernic.

Уви за оня ден! Защото денят Господен наближи, И ще дойде като гибел от Всесилния.

16 N u s'a prăpădit hrana supt ochii noştri? Şi n'a perit bucuria şi veselia din Casa Dumnezeului nostru?

Не отне ли се храната пред очите ни, Веселието и радостта от дома на нашия Бог?

17 S 'au uscat seminţele supt bulgări; grînarele stau goale, hambarele sînt stricate, căci s'a stricat sămănătura!

Семената изсъхнаха под буците си, Житниците запустяха, Хранилищата се съсипаха, Защото житото изсъхна.

18 C um gem vitele! Cirezile de boi umblă buimace, căci nu mai au păşune; chiar şi turmele de oi sufăr!

Как пъшка добитъкът! Скитат се чредите говеда Защото нямат пасбище; Да! изгинаха стадата овци

19 C ătre Tine, Doamne, strig, căci a mîncat focul islazurile pustiei, şi para focului a pîrlit toţi copacii de pe cîmp!

Господи, към Тебе викам; Защото огънят изпояде пасбищата на целината, И Пламъкът изпогори всичките полски дървета.

20 C hiar şi fiarele cîmpului se îndreaptă doritoare către tine, căci au secat pîraiele, şi a mîncat focul islazurile pustiei.

Даже и полските животни задъхвайки поглеждат към Тебе; Защото пресъхнаха водните потоци, И огън изпояде пасбищата на целината.