1 “ O homem nascido de mulher vive pouco tempo e passa por muitas dificuldades.

Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

2 B rota como a flor e murcha. Vai-se como a sombra passageira; não dura muito.

Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

3 F ixas o olhar num homem desses? E o trarás à tua presença para julgamento?

И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

4 Q uem pode extrair algo puro da impureza? Ninguém!

Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.

5 O s dias do homem estão determinados; tu decretaste o número de seus meses e estabeleceste limites que ele não pode ultrapassar.

Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

6 P or isso desvia dele o teu olhar, e deixa-o, até que ele cumpra o seu tempo como o trabalhador contratado.

Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

7 “ Para a árvore pelo menos há esperança: se é cortada, torna a brotar, e os seus renovos vingam.

Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

8 S uas raízes poderão envelhecer no solo e seu tronco morrer no chão;

Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

9 a inda assim, com o cheiro de água ela brotará e dará ramos como se fosse muda plantada.

Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

10 M as o homem morre, e morto permanece; dá o último suspiro e deixa de existir.

Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?

11 A ssim como a água do mar evapora e o leito do rio perde as águas e seca,

Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

12 a ssim o homem se deita e não se levanta; até quando os céus já não existirem, os homens não acordarão e não serão despertados do seu sono.

Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

13 “ Se tão-somente me escondesses na sepultura e me ocultasses até passar a tua ira! Se tão-somente me impusesses um prazo e depois te lembrasses de mim!

О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил!

14 Q uando um homem morre, acaso tornará a viver? Durante todos os dias do meu árduo labor esperarei pela minha dispensa.

Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

15 C hamarás, e eu te responderei; terás anelo pela criatura que as tuas mãos fizeram.

Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

16 P or certo contarás então os meus passos, mas não tomarás conhecimento do meu pecado.

А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

17 M inhas faltas serão encerradas num saco; tu esconderás a minha iniqüidade.

Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

18 “ Mas, assim como a montanha sofre erosão e se desmorona, e a rocha muda de lugar;

Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

19 e assim como a água desgasta as pedras e as torrentes arrastam terra, assim destróis a esperança do homem.

Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.

20 T u o subjugas de uma vez por todas, e ele se vai; alteras a sua fisionomia, e o mandas embora.

Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

21 S e honram os seus filhos, ele não fica sabendo; se os humilham, ele não o vê.

Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

22 S ó sente a dor do seu próprio corpo; só pranteia por si mesmo”.

Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.