1 С лабия във вярата приемайте, но не за да се препирате за съмненията <му>,

Recibid al débil en la fe, pero no para contender sobre opiniones.

2 Е дин вярва, че може всичко да яде; а който е слаб <във вярата, яде само> зеленчук.

Porque uno cree que se ha de comer de todo; otro, que es débil, come legumbres.

3 К ойто яде, да не презира този, който не яде; и който не яде, да не осъжда този, който яде; защото Бог го е приел.

El que come, no menosprecie al que no come, y el que no come, no juzgue al que come; porque Dios le ha recibido.

4 К ой си ти, що съдиш чужд слуга? Пред своя си господар той стои или пада. Но ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои.

¿Tú quién eres, que juzgas al criado ajeno? Para su propio señor está en pie, o cae; pero estará firme, porque poderoso es el Señor para hacerle estar firme.

5 Н якой уважава един ден повече от друг ден; а друг човек уважава всеки ден <еднакво>. Всеки да бъде напълно уверен в своя ум.

Uno hace diferencia entre día y día; otro juzga iguales todos los días. Cada uno esté plenamente convencido en su propia mente.

6 К ойто пази деня, за Господа го пази;; който яде, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде, и благодари на Бога.

El que hace caso del día, lo hace para el Señor; y el que no hace caso del día, para el Señor no lo hace. El que come, para el Señor come, porque da gracias a Dios; y el que no come, para el Señor no come, y da gracias a Dios.

7 З ащото никой от нас не живее за себе си, и никой не умира за себе си.

Porque ninguno de nosotros vive para sí, y ninguno muere para sí.

8 П онеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме.

Pues si vivimos, para el Señor vivimos; y si morimos, para el Señor morimos. Así pues, sea que vivamos, o que muramos, del Señor somos.

9 З ащото Христос затова умря и оживя - да господствува и над мъртвите и над живите.

Porque Cristo para esto murió y resucitó, y volvió a vivir, para ser Señor así de los muertos como de los que viven.

10 И тъй, ти защо съдиш брата си? а пък ти защо презираш брата си? Понеже ние всички ще застанем пред Божието съдилище.

Pero tú, ¿por qué juzgas a tu hermano? O tú también, ¿por qué menosprecias a tu hermano? Porque todos compareceremos ante el tribunal de Cristo.

11 З ащото е писано: - "<Заклевам се> в живота Си, казва Господ че всяко коляно ще се преклони пред Мене, И всеки език ще славослови Бога".

Porque escrito está: Vivo yo, dice el Señor, que ante mí se doblará toda rodilla, Y toda lengua confesará a Dios. m

12 И тъй, всеки от нас за себе си ще отговаря пред Бога.

De manera que cada uno de nosotros dará a Dios cuenta de sí.

13 К ато е тъй, да не съдим вече един друг; но по-добре да бъде разсъждението ви това - никой да не полага на брата си спънка или съблазън.

Así que, ya no nos juzguemos más los unos a los otros, sino más bien decidid no poner tropiezo u ocasión de caer al hermano.

14 З ная и уверен съм в Господа Исуса, че нищо не е само по себе си нечисто; с това изключение, че за този, който счита нещо за нечисто, нему е нечисто.

Yo sé, y confío en el Señor Jesús, que nada es inmundo en sí mismo; mas para el que piensa que algo es inmundo, para él lo es.

15 З ащото, ако брат ти се оскърби поради това, което ядеш, ти вече не ходиш по любов. С яденето си не погубвай онзи, за когото е умрял Христос.

Pero si por causa de la comida tu hermano es contristado, ya no andas conforme al amor. No hagas que por la comida tuya se pierda aquel por quien Cristo murió.

16 П рочее, да се не хули това, което вие <считате> за добро,

No sea, pues, vituperado vuestro bien;

17 З ащото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.

porque el reino de Dios no es comida ni bebida, sino justicia, paz y gozo en el Espíritu Santo.

18 П онеже, който така служи на Христа, бива угоден на Бога и одобрен от човеците.

Porque el que en esto sirve a Cristo, agrada a Dios, y es aprobado por los hombres.

19 И тъй, нека търсим това, което <служи> за мир и за взаимно назидание.

Así que, sigamos lo que contribuye a la paz y a la mutua edificación.

20 З аради ядене недей съсипва Божията работа. Всичко наистина е чисто; но е зло за човека, който с яденето си <причинява> съблазън.

No destruyas la obra de Dios por causa de la comida. Todas las cosas a la verdad son limpias; pero es malo que el hombre haga tropezar a otros con lo que come.

21 Д обре е да не ядеш месо, нито да пиеш вино, нито <да сториш нещо>, чрез което се спъва брат ти,.

Bueno es no comer carne, ni beber vino, ni nada en que tu hermano tropiece, o se ofenda, o se debilite.

22 В ярата, която имаш <за тия неща>, имай я за себе си пред Бога. Блажен оня, който не осъжда себе си в това, което одобрява.

¿Tienes tú fe? Tenla para contigo delante de Dios. Bienaventurado el que no se condena a sí mismo en lo que aprueba.

23 Н о оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не <яде> от убеждение; а всичко, което не <става> от убеждение, е грях.

Pero el que duda sobre lo que come, es condenado, porque no lo hace con fe; y todo lo que no proviene de fe, es pecado.