1 З наеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите?

¿Sabes tú el tiempo en que paren las cabras monteses? ¿O miraste tú las ciervas cuando están pariendo?

2 П реброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? -

¿Contaste tú los meses de su preñez, Y sabes el tiempo cuando han de parir?

3 & lt;Когато> се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си.

Se encorvan, hacen salir sus hijos, Pasan sus dolores.

4 М алките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат <вече> при тях.

Sus hijos se fortalecen, crecen con el pasto; Salen, y no vuelven a ellas.

5 К ой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на <тоя> плах бежанец,

¿Quién echó libre al asno montés, Y quién soltó sus ataduras?

6 З а който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище?

Al cual yo puse casa en la soledad, Y sus moradas en lugares estériles.

7 Т ой се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на <този, който го> кара.

Se burla de la multitud de la ciudad; No oye las voces del arriero.

8 П ланините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина.

Lo oculto de los montes es su pasto, Y anda buscando toda cosa verde.

9 Щ е благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли?

¿Querrá el búfalo servirte a ti, O quedar en tu pesebre?

10 М ожеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе?

¿Atarás tú al búfalo con coyunda para el surco? ¿Labrará los valles en pos de ti?

11 Щ е се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си?

¿Confiarás tú en él, por ser grande su fuerza, Y le fiarás tu labor?

12 Щ е се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да <го> събере в гумното ти?

¿Fiarás de él para que recoja tu semilla, Y la junte en tu era?

13 К рилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са?

¿Diste tú hermosas alas al pavo real, O alas y plumas al avestruz?

14 З ащо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта,

El cual desampara en la tierra sus huevos, Y sobre el polvo los calienta,

15 А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче.

Y olvida que el pie los puede pisar, Y que puede quebrarlos la bestia del campo.

16 Н оси се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа <за опасности:>

Se endurece para con sus hijos, como si no fuesen suyos, No temiendo que su trabajo haya sido en vano;

17 П онеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум.

Porque le privó Dios de sabiduría, Y no le dio inteligencia.

18 К огато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му.

Luego que se levanta en alto, Se burla del caballo y de su jinete.

19 Т и ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива?

¿Diste tú al caballo la fuerza? ¿Vestiste tú su cuello de crines ondulantes?

20 Т и ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно.

¿Le intimidarás tú como a langosta? El resoplido de su nariz es formidable.

21 К опае <с крак> в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията.

Escarba la tierra, se alegra en su fuerza, Sale al encuentro de las armas;

22 П рисмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча,

Hace burla del espanto, y no teme, Ni vuelve el rostro delante de la espada.

23 Т ула по <страната му> трещи, <И> лъскавото копие, и сулицата.

Contra él suenan la aljaba, El hierro de la lanza y de la jabalina;

24 С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва <от радост>.

Y él con ímpetu y furor escarba la tierra, Sin importarle el sonido de la trompeta;

25 Щ ом <свири> тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането.

Antes como que dice entre los clarines:!! Ea! Y desde lejos huele la batalla, El grito de los capitanes, y el vocerío.

26 Ч рез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, <И> простира крилата си към юг?

¿Vuela el gavilán por tu sabiduría, Y extiende hacia el sur sus alas?

27 П ри твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините?

¿Se remonta el águila por tu mandamiento, Y pone en alto su nido?

28 Ж ивее по канарите, и <там> се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите <места>.

Ella habita y mora en la peña, En la cumbre del peñasco y de la roca.

29 О т там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч.

Desde allí acecha la presa; Sus ojos observan de muy lejos.

30 И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

Sus polluelos chupan la sangre; Y donde hubiere cadáveres, allí está ella.