1 ( По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16: 41. 25: 1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият.

Yo dije: Atenderé a mis caminos, Para no pecar con mi lengua; Guardaré mi boca con freno, En tanto que el impío esté delante de mí.

2 С танах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.

Enmudecí con silencio, me callé aun respecto de lo bueno; Y se agravó mi dolor.

3 С горещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. <Тогава> проговорих с езика си, <казвайки:>

Se enardeció mi corazón dentro de mí; En mi meditación se encendió fuego, Y así proferí con mi lengua:

4 Н аучи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.

Hazme saber, Jehová, mi fin, Y cuánta sea la medida de mis días; Sepa yo cuán frágil soy.

5 Е то, направил си дните <като> педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;

He aquí, diste a mis días término corto, Y mi edad es como nada delante de ti; Ciertamente es completa vanidad todo hombre que vive. Selah

6 Н аистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа <съкровища>, но не знае кой ще ги прибере.

Ciertamente como una sombra es el hombre; Ciertamente en vano se afana; Amontona riquezas, y no sabe quién las recogerá.

7 И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.

Y ahora, Señor, ¿qué esperaré? Mi esperanza está en ti.

8 И збави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния.

Líbrame de todas mis transgresiones; No me pongas por escarnio del insensato.

9 О немях, не си отворих устата; Понеже Ти стори <това>.

Enmudecí, no abrí mi boca, Porque tú lo hiciste.

10 О тдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.

Quita de sobre mí tu plaga; Estoy consumido bajo los golpes de tu mano.

11 К огато с изобличения наказваш човека за беззаконието <му, >Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е <само> лъх; (Села).

Con castigos por el pecado corriges al hombre, Y deshaces como polilla lo más estimado de él; Ciertamente vanidad es todo hombre. Selah

12 П ослушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе <И> пришелец, както всичките мои бащи.

Oye mi oración, oh Jehová, y escucha mi clamor. No calles ante mis lágrimas; Porque forastero soy para ti, Y advenedizo, como todos mis padres.

13 О стави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

Déjame, y tomaré fuerzas, Antes que vaya y perezca.