1 ( Ein Psalm Davids, vorzusingen.) HERR, auf dich traue ich, laß mich nimmermehr zu Schanden werden; errette mich durch deine Gerechtigkeit!

(По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си.

2 N eige deine Ohren zu mir, eilend hilf mir! Sei mir ein starker Fels und eine Burg, daß du mir helfest!

Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.

3 D enn du bist mein Fels und meine Burg, und um deines Namens willen wolltest du mich leiten und führen.

Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.

4 D u wollest mich aus dem Netze ziehen, das sie mir gestellt haben; denn du bist meine Stärke.

Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост.

5 I n deine Hände befehle ich meinen Geist; du hast mich erlöst, HERR, du treuer Gott.

В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината.

6 I ch hasse, die da halten auf eitle Götzen; ich aber hoffe auf den HERRN.

Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,

7 I ch freue mich und bin fröhlich über deine Güte, daß du mein Elend ansiehst und erkennst meine Seele in der Not

Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми,

8 u nd übergibst mich nicht in die Hände des Feindes; du stellst meine Füße auf weiten Raum.

И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.

9 H ERR, sei mir gnädig, denn mir ist angst; meine Gestalt ist verfallen vor Trauern, dazu meine Seele und mein Leib.

Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.

10 D enn mein Leben hat abgenommen vor Betrübnis und meine Zeit vor Seufzen; meine Kraft ist verfallen vor meiner Missetat, und meine Gebeine sind verschmachtet.

Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.

11 E s geht mir so übel, daß ich bin eine große Schmach geworden meinen Nachbarn und eine Scheu meinen Verwandten; die mich sehen auf der Gasse, fliehen vor mir.

На всичките си противници станах <за> укор, А най-вече на ближните си, И <за> плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.

12 M ein ist vergessen im Herzen wie eines Toten; ich bin geworden wie ein zerbrochenes Gefäß.

Като някой умрял бидох забравен от сърцето <на всичките; >Станах като счупен съд;

13 D enn ich höre, wie mich viele schelten, Schrecken ist um und um; sie ratschlagen miteinander über mich und denken, mir das Leben zu nehmen.

Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми.

14 I ch aber, HERR, hoffe auf dich und spreche: Du bist mein Gott!

Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.

15 M eine Zeit steht in deinen Händen. Errette mich von der Hand meiner Feinde und von denen, die mich verfolgen.

В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.

16 L aß leuchten dein Antlitz über deinen Knecht; hilf mir durch deine Güte!

Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.

17 H ERR, laß mich nicht zu Schanden werden; denn ich rufe dich an. Die Gottlosen müssen zu Schanden werden und schweigen in der Hölle.

Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята.

18 V erstummen müssen falsche Mäuler, die da reden gegen den Gerechten frech, stolz und höhnisch.

Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.

19 W ie groß ist deine Güte, die du verborgen hast für die, so dich fürchten, und erzeigest vor den Leuten denen, die auf dich trauen!

Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, <И> която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!

20 D u verbirgst sie heimlich bei dir vor jedermanns Trotz; du verdeckst sie in der Hütte vor den zänkischen Zungen.

Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.

21 G elobt sei der HERR, daß er hat eine wunderbare Güte mir bewiesen in einer festen Stadt.

Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.

22 D enn ich sprach zu meinem Zagen: Ich bin von deinen Augen verstoßen. Dennoch hörtest du meines Flehens Stimme, da ich zu dir schrie.

А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.

23 L iebet den HERRN, alle seine Heiligen! Die Gläubigen behütet der HERR und vergilt reichlich dem, der Hochmut übt.

Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.

24 S eid getrost und unverzagt, alle, die ihr des HERRN harret!

Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.