1 O r alcuni, discesi dalla Giudea, insegnavano ai fratelli, dicendo: «Se non siete circoncisi secondo il rito di Mosé, non potete essere salvati».
А някои слязоха от Юдея и учеха братята <казвайки>: Ако се не обрежете, според Моисеевия обред, не можете да се спасите.
2 E ssendo perciò sorta una non piccola controversia e discussione da parte di Paolo e Barnaba con costoro fu ordinato che Paolo e Barnaba e alcuni altri di loro salissero a Gerusalemme dagli apostoli e anziani per tale questione.
И тъй, като стана доста препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, <братята> наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
3 E ssi dunque, scortati per un tratto dalla chiesa, attraversarono la Fenicia e la Samaria, raccontando la conversione dei gentili e arrecando grande gioia a tutti i fratelli.
Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщението на езичниците; и доставяха голяма радост на всичките братя.
4 G iunti a Gerusalemme, furono accolti dalla chiesa, dagli apostoli e dagli anziani e riferirono le grandi cose che Dio aveva operato per mezzo di loro.
А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
5 M a alcuni della setta dei farisei che avevano creduto si alzarono, dicendo: «Bisogna circoncidere i gentili e comandar loro di osservare la legge di Mosé».
Но, <рекоха те>, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха: Нужно е да се обрязват <езичниците>, и да им се заръча да пазят Моисеевия закон.
6 A llora gli apostoli e gli anziani si radunarono per esaminare questo problema.
Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискват тоя въпрос.
7 E d essendo sorta una grande disputa, Pietro si alzò in piedi e disse loro: «Fratelli, voi sapete che già dai primi tempi Dio tra noi scelse me, affinché per la mia bocca i gentili udissero la parola dell'evangelo e credessero.
И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете, че в първите дни Бог избра между вас <мене>, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
8 D io, che conosce i cuori, ha reso loro testimonianza, dando loro lo Spirito Santo, proprio come a noi;
И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
9 e non ha fatto alcuna differenza tra noi e loro, avendo purificato i loro cuori mediante la fede.
и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
10 O ra dunque perché tentate Dio, mettendo sul collo dei discepoli un giogo che né i nostri padri né noi abbiamo potuto portare?
Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който нито бащите ни, нито ние можем да носим?
11 M a noi crediamo di essere salvati mediante la grazia del Signor Gesú Cristo, e nello stesso modo anche loro».
Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
12 A llora tutta la folla tacque, e stavano ad ascoltare Barnaba e Paolo, che raccontavano quali segni e prodigi Dio aveva operato per mezzo loro fra i gentili.
Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
13 Q uando essi tacquero, Giacomo prese la parola e disse: «Fratelli, ascoltatemi.
И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя послушайте мене;
14 S imone ha raccontato come per la prima volta Dio ha visitato i gentili per scegliersi da quelli un popolo per il suo nome.
Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за Своето име.
15 C on questo si accordano le parole dei profeti, come è scritto:
С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
16 " Dopo queste cose, io ritornerò e riedificherò il tabernacolo, di Davide che è caduto, restaurerò le sue rovine e lo rimetterò in piedi,
"След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
17 a ffinché il resto degli uomini e tutte le genti su cui è invocato il mio nome cerchino il Signore, dice il Signore che fa tutte queste cose".
За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името Ми,
18 A Dio sono note da sempre tutte le opere sue.
Казва Господ, Който прави да е известно това от века".
19 P erciò io ritengo che non si dia molestia a quelli che tra i gentili si convertono a Dio,
Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
20 m a che si scriva loro di astenersi dalle contaminazioni degli idoli, dalla fornicazione, dalle cose soffocate e dal sangue
но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство и чрез <ядене> удавено и кръв.
21 P oiché Mosé già dai tempi antichi ha delle persone che lo predicano per ogni città essendo letto ogni sabato nelle sinagoghe».
Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Моисеевия <закон>, който се и прочита всяка събота в синагогите.
22 A llora parve bene agli apostoli e agli anziani con tutta la chiesa di mandare ad Antiochia, con Paolo e Barnaba, degli uomini scelti da loro: Giuda, soprannominato Barsabba, e Sila, uomini autorevoli tra i fratelli,
Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - <а именно>: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
23 c on una lettera scritta di loro mano che diceva: «Gli apostoli, gli anziani e i fratelli, ai fratelli fra i gentili che sono in Antiochia Siria e Cilicia, salute.
И писаха им по тях <следното>: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 S iccome abbiamo inteso che alcuni provenienti da noi, ma ai quali non avevamo dato alcun mandato, vi hanno turbato con parole sconvolgendo le anime vostre, dicendo che bisogna che siate circoncisi e osserviate la legge,
Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви,, без да са приели заповед от нас,
25 è parso bene a noi, riuniti di comune accordo, di scegliere alcuni uomini e di mandarli assieme ai nostri cari Barnaba e Paolo,
то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
26 u omini che hanno rischiato la loro vita per il nome del Signor nostro Gesú Cristo.
човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
27 A bbiamo dunque mandato Giuda, e Sila; anch'essi a voce riferiranno le medesime cose.
И така изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
28 I nfatti è parso bene allo Spirito Santo e a noi di non imporvi alcun altro peso all'infuori di queste cose necessarie:
Защото се видя добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
29 c he vi asteniate dalle cose sacrificate agli idoli, dal sangue, dalle cose soffocate e dalla fornicazione, farete bene a guardarvi da queste cose. State bene».
да се въздържате от <ядене> идоложертвено, кръв и удавено, <тоже> и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Здравейте.
30 E ssi dunque, congedatisi, discesero ad Antiochia e, riunita l'assemblea, consegnarono la lettera.
И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките <вярващи> дадоха <им> посланието.
31 E , dopo averla letta, quelli di Antiochia si rallegrarono della consolazione
И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението <що им даваше>.
32 O r Giuda e Sila, essendo anch'essi profeti, con molte parole esortarono i fratelli e li confermarono.
А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи, и ги утвърдиха.
33 D opo essersi trattenuti là diverso tempo, furono dai fratelli rimandati in pace dagli apostoli.
И след като преседяха <там> известно време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
34 M a parve bene a Sila di restare là.
35 A nche Paolo e Barnaba rimasero ad Antiochia, insegnando ed annunziando con molti altri la parola del Signore.
А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и заедно с мнозина други, поучаваха и проповядваха Господното учение.
36 A lcuni giorni dopo, Paolo disse a Barnaba: «Torniamo ora a visitare i nostri fratelli in ogni città dove abbiamo annunziato la parola del Signore, per vedere come stanno».
А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове, гдето сме проповядвали Господното учение, и да нагледаме братята, как са.
37 O r Barnaba intendeva prendere con loro Giovanni, detto Marco.
И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Иоана, наречен Марко;
38 M a Paolo riteneva che non si dovesse prendere con loro colui che si era separato da loro in Panfilia, e non era andato con loro all'opera.
а Павел не намираше за добре да вземат със себе си този, който се бе отделил от тях <още> от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
39 N e nacque allora una tale disputa che si separarono l'uno dall'altro, poi Barnaba, preso Marco, s'imbarcò per Cipro.
И тъй, възникна разпра, така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марко та отплуваха за Кипър,
40 P aolo invece, sceltosi per compagno Sila, partí, raccomandato dai fratelli alla grazia di Dio.
а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господната благодат.
41 E attraversò la Siria e la Cilicia, confermando le chiese.
И минаваше през Сирия и Киликия и утвърждаваше църквите.