1 P oi disse loro: «In verità vi dico che vi sono alcuni qui presenti che non gusteranno la morte, senza aver visto il regno di Dio venire con potenza».

И рече им: Истина ви казвам: Има някои от тук стоящите, които никак няма да вкусят смърт, докле не видят Божието царство дошло в сила.

2 S ei giorni dopo Gesú prese con sé Pietro, Giacomo e Giovanni e li condusse in disparte, essi soli, sopra un alto monte; e fu trasfigurato davanti a loro.

И след шест дни Исус взема Петра, Якова и Иоана, и завежда само тях на една висока планина насаме; и преобрази се пред тях.

3 E le sue vesti divennero risplendenti e bianchissime, come neve, piú bianche di ciò che potrebbe fare alcun lavandaio sulla terra.

Дрехите Му станаха бляскави, твърде бели, каквито никой белач на земята не може <така> да избели.

4 E d apparve loro Elia con Mosè, i quali conversavano con Gesú.

И яви им се Илия с Моисея, които разговаряха с Исуса.

5 P ietro allora, prendendo la parola, disse a Gesú: «Maestro, è bene per noi stare qui; facciamo dunque tre tende: una per te, una per Mosè e una per Elia!».

А Петър проговори, казвайки на Исуса: Учителю, добре е да сме тука; и нека направим три шатри, за Тебе една, за Моисея една и една за Илия;

6 E gli infatti non sapeva che cosa dire, perché erano spaventati.

защото не знаеше какво да отговори, понеже почнаха да се плашат много.

7 V enne poi una nuvola che li adombrò; e dalla nuvola uscí una voce che disse: «Questi è il mio amato Figlio; ascoltatelo!».

И яви се облак и ги засени; и глас дойде из облака, <който каза>: Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте.

8 E d improvvisamente, guardandosi attorno, non videro piú nessuno, se non Gesú tutto solo con loro.

И внезапно, като се озърнаха, не видяха вече никого при себе си, освен Исуса.

9 O ra, come scendevano dal monte Gesú ordinò loro di non raccontare ad alcuno le cose che avevano visto, fino a quando il Figlio dell'uomo sarebbe risuscitato dai morti.

И като слизаха от планината, заръча им да не казват никому това що бяха видели, освен когато Човешкият Син бъде възкресен от мъртвите.

10 E d essi tennero per sé quella dichiarazione e discutevano fra di loro che cosa significasse risuscitare dai morti

И те пазеха тая поръчка, като разискваха помежду си що значи да възкръсне от мъртвите.

11 P oi lo interrogarono, dicendo: «Perche gli scribi dicono che prima deve venire Elia?».

И попитаха Го, казвайки: Защо думат книжниците, че трябва първо Илия да дойде?

12 E d egli, rispondendo, disse loro: «Elia veramente deve venire prima e ristabilire ogni cosa; ma come sta scritto del Figlio dell'uomo: Egli dovrà soffrire molte cose ed essere disprezzato.

А Той им каза: Наистина Илия първо ще дойде и ще възстанови всичко. И как е писано за Човешкия Син? - <писано е>, че трябва да пострада много и да бъде унизен.

13 M a io vi dico che Elia è venuto e gli hanno fatto tutto quello che hanno voluto, come era scritto di lui».

Но казвам ви, че Илия е <вече> дошъл, и те постъпиха с него както си искаха, според както си искаха, според както е писано за него.

14 R itornato poi dai discepoli, vide una grande folla intorno a loro e degli scribi, che disputavano con loro.

И когато дойдоха при учениците, видяха около тях едно голямо множество, и книжници, които се препираха с тях.

15 E subito tutta la folla, vedutolo, sbigottí e accorse a salutarlo.

И веднага, като Го видя цялото множество, смая се, стекоха се и Го поздравяваха.

16 A llora egli domandò agli scribi: «Di che cosa discutete con loro?».

И Той ги попита: За какво се препирате с тях?

17 E d uno della folla, rispondendo, disse: «Maestro, ti avevo condotto mio figlio che ha uno spirito muto,

И един от народа Му отговори: Учителю, доведох при Тебе сина си, който има ням дух.

18 e dovunque lo afferra, lo strazia ed egli schiuma, digrigna i denti e si irrigidisce. Cosí ho detto ai tuoi discepoli di scacciarlo, ma non hanno potuto».

И гдето и да го прехване, тръшка го; и той се запеня, скърца със зъби, и се вцепенява; и говорих на Твоите ученици да изгонят <беса>, но не можаха.

19 E d egli, rispondendogli, disse: «O generazione incredula, fino a quando sarò con voi? Fino a quando vi sopporterò? portatelo da me».

А Той в отговор им каза: О роде невярващ, до кога ще бъда до кога ще бъда с вас? До кога ще ви търпя? Доведете го при Мене.

20 E d essi glielo portarono. Ma appena lo vide, lo spirito lo scosse con violenza, e il fanciullo, caduto a terra, si rotolava schiumando.

И доведоха го при Него. И като Го видя <хванатият от бяс>, веднага духът го сгърчи; и той падна на земята и се валяше запенен.

21 E Gesú domandò al padre di lui: «Da quanto tempo gli accade questo?». Ed egli disse: «Dalla sua fanciullezza.

И попита Исус баща му: Колко време има от как му е станало това? А той каза: От детинство.

22 E spesso lo ha gettato nel fuoco e nell'acqua per distruggerlo ma, se tu puoi qualcosa, abbi pietà di noi e aiutaci».

И много пъти го е хвърлял и в огън, и във вода, за да го погуби; но ако можеш стори нещо, смили се за нас и помогни ни.

23 E Gesú gli disse: «Se tu puoi credere, ogni cosa è possibile a chi crede».

А Исус му рече: Ако можеш повярва! Всичко е възможно за този, който вярва.

24 S ubito il padre del fanciullo, gridando con lacrime, disse: «Io credo Signore, sovvieni alla mia incredulità».

Веднага бащата на детето извика, казвайки: Вярвам! помогни на моето неверие.

25 A llora Gesú, vedendo accorrere la folla, sgridò lo spirito immondo dicendogli: «Spirito muto e sordo, io te lo comando, esci da lui e non entrare mai piú in lui».

А Исус, като видя, че се стича народ, смъмра нечистия дух, казвайки му: Душе неми и глухи, Аз ти заповядвам: Излез от него, и да не влезеш вече в него.

26 E il demone, gridando e straziandolo grandemente, se ne uscí. E il fanciullo divenne come morto, sicché molti dicevano: «E' morto».

И <духът>, като изпищя и го сгърчи силно, излезе; и <детето> стана като мъртво, така щото болшинството, думаха, че е умряло.

27 M a Gesú, presolo per mano, lo sollevò, ed egli si alzò in piedi.

Но Исус го хвана за ръката и го дигна; и то стана,

28 O r quando Gesú fu entrato in casa, i suoi discepoli lo interrogarono in privato: «Perché non abbiamo noi potuto scacciarlo?».

И когато влезе вкъщи, учениците Му Го попитаха насаме: Защо ние не можахме да го изгоним?

29 E d egli disse loro: «Questa specie di spiriti non si può scacciare in altro modo, se non con la preghiera e il digiuno».

И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва.

30 P oi, partiti di là, attraversarono la Galilea; ed egli non voleva che alcuno lo sapesse.

И като излязоха оттам, минаваха през Галилея; и Той искаше никой да не узнае това.

31 E gli infatti ammaestrava i suoi discepoli e diceva loro: «Il Figlio dell'uomo sarà presto dato nelle mani degli uomini ed essi lo uccideranno; ma dopo essere stato ucciso, risusciterà il terzo giorno»

Защото учеше учениците Си, като им казваше: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеци, и ще Го убият; и след като Го убият, подир три дни ще възкръсне.

32 E ssi però non comprendevano questo parlare e avevano timore di interrogarlo.

Но те не разбраха думата и бояха се да Го попитат.

33 G iunsero poi a Capernaum, e quando fu in casa, domandò loro: «Di che discutevate fra di voi per la strada?».

И дойдоха в Капернаум; и когато влезе вкъщи попита ги: Какво разисквахте из пътя?

34 E d essi tacquero, perché per via avevano discusso intorno a chi fra di loro fosse il piú grande.

А те мълчаха, защото по пътя бяха се препирали помежду си кой е по-голям?

35 A llora, postosi a sedere, egli chiamò i dodici, e disse loro: «Se alcuno vuol essere il primo, sia l'ultimo di tutti e il servo di tutti».

И като седна, повика дванадесетте и каза им: Който иска да бъде пръв, ще бъде от всички последен и на всички служител.

36 E preso un bambino, lo pose in mezzo a loro; poi, presolo in braccio, disse loro:

Тогава взе едно детенце и го постави посред тях; и като го прегърна рече им:

37 « Chiunque riceve uno di questi bambini nel mio nome, riceve me; e chiunque riceve me, non riceve me, ma colui che mi ha mandato».

Който приеме едно от тези дечица в Мое име, и Мене приема; и който приеме Мене, приема не Мене, но Този Който Ме е пратил.

38 A llora Giovanni, prendendo la parola, gli disse: «Maestro, noi abbiamo visto un tale che non ci segue scacciare demoni nel tuo nome e glielo abbiamo proibito, perché non ci segue».

Иоан Му каза: Учителю, видяхме един човек да изгонва бесове в Твое име; и му запретихме, защото не следваше нас.

39 M a Gesú disse: «Non glielo proibite, perché nessuno può fare un'opera potente nel nome mio, e subito dopo dire male di me.

А Исус рече: Недейте му запрещава, защото няма никой, който да извърши велико дело в Мое име, и да може скоро< след това> да Ме злослови.

40 P oiché chi non è contro di noi, è per noi.

Понеже оня, който не е против нас, е откъм нас.

41 C hiunque infatti vi dà da bere un bicchiere d'acqua nel nome mio, perché siete di Cristo, io vi dico in verità che non perderà affatto la sua ricompensa».

Защото който ви напои с чаша вода, понеже сте Христови, истина ви казвам: той никак няма да изгуби наградата си.

42 « E chiunque scandalizzerà uno di questi piccoli che credono in me, sarebbe meglio per lui che gli fosse legata intorno al collo una pietra da mulino e che fosse gettato in mare.

А който съблазни едно от тия скромните, които вярват в Мене, за него би било по-добре да се окачи голям воденичен камък на врата му и да бъде хвърлен в морето.

43 O ra, se la tua mano ti è occasione di peccato, tagliala; è meglio per te entrare monco nella vita, che avere due mani e andare nella Geenna, nel fuoco inestinguibile,

И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън,

44 d ove il loro verme non muore e il fuoco non si spegne.

45 E se il tuo piede ti è occasione di peccato, taglialo, è meglio per te entrare zoppo nella vita, che avere due piedi ed essere gettato nella Geenna, nel fuoco inestinguibile,

И ако ногата ти те съблазни, отсечи я; по-добре е за тебе да влезеш в живота куц, отколкото да имаш двете си нозе и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

46 d ove il loro verme non muore e il fuoco non si spegne.

47 E se l'occhio tuo ti è occasione di peccato, cavalo; è meglio per te entrare con un occhio solo nella vita, che averne due ed essere gettato nella Geenna del fuoco,

И ако окото ти те съблазни, извади го; по-добре е за тебе да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш двете си очи и да бъдеш хвърлен в пъкъла,

48 d ove il loro verme non muore e il fuoco non si spegne.

дето "червеят им не умира, и огънят не угасва".

49 P oiché ognuno deve essere salato col fuoco, e ogni sacrificio deve essere salato col sale.

Защото всеки ще се осоли с огън,.

50 I l sale è buono, ma se il sale diviene insipido, con che cosa gli darete sapore? Abbiate del sale in voi stessi e state in pace gli uni con gli altri».

Добро нещо е солта; но ако солта стане безсолна, с какво ще я подправите? Имайте сол в себе си, и мир имайте помежду си.