1 T hen six days before the Passover, Jesus came to Bethany, where Lazarus was, who had been dead, whom he raised from the dead.

А шест дни преди пасхата Исус дойде във Витания, където беше Лазар, когото Той възкреси от мъртвите.

2 S o they made him a supper there. Martha served, but Lazarus was one of those who sat at the table with him.

Там му направиха вечеря, и Марта прислужваше; а Лазар беше един от тия, които седяха с Него на трапезата.

3 M ary, therefore, took a pound of ointment of pure nard, very precious, and anointed the feet of Jesus, and wiped his feet with her hair. The house was filled with the fragrance of the ointment.

Тогава Мария, като взе един литър миро от чист и скъпоценен нард, помаза нозете на Исуса, и с косата си отри нозете Му; и къщата се изпълни с благоухание от мирото.

4 T hen Judas Iscariot, Simon’s son, one of his disciples, who would betray him, said,

Но един от учениците Му, Юда Искариотски, който щеше да Го предаде, рече:

5 “ Why wasn’t this ointment sold for three hundred denarii, and given to the poor?”

Защо не се продаде това миро за триста динария, за да се раздадат на сиромасите?

6 N ow he said this, not because he cared for the poor, but because he was a thief, and having the money box, used to steal what was put into it.

А това, рече не защото го беше грижа за сиромасите, а защото бе крадец, и като държеше касата {Гръцки: Торбичката <или>, кутийката.} вземаше <от> това, което пускаха в нея.

7 B ut Jesus said, “Leave her alone. She has kept this for the day of my burial.

Тогава Исус рече: Оставете я; понеже го е запазила за деня на погребението Ми.

8 F or you always have the poor with you, but you don’t always have me.”

Защото сиромасите всякога се намират между вас но Аз не се намирам всякога.

9 A large crowd therefore of the Jews learned that he was there, and they came, not for Jesus’ sake only, but that they might see Lazarus also, whom he had raised from the dead.

А голямо множество от юдеите узнаха, че е там; и дойдоха, не само поради Исуса, но за да видят и Лазара, когото възкресил от мъртвите.

10 B ut the chief priests conspired to put Lazarus to death also,

А главните свещеници се наговориха да убият и Лазара,

11 b ecause on account of him many of the Jews went away and believed in Jesus.

защото поради него мнозина от юдеите отиваха <към страната на Исуса> и вярваха в Него.

12 O n the next day a great multitude had come to the feast. When they heard that Jesus was coming to Jerusalem,

На следния ден едно голямо множество, което бе дошло на празника, като чуха, че Исус идел в Ерусалим,

13 t hey took the branches of the palm trees, and went out to meet him, and cried out, “Hosanna! Blessed is he who comes in the name of the Lord, the King of Israel!”

взеха палмови клони и излязоха да Го посрещнат, викайки: Осана! благословен, Който иде в Господното име, Израилевият Цар!

14 J esus, having found a young donkey, sat on it. As it is written,

А Исус като намери едно осле, възседна го, според както е писано: -

15 “ Don’t be afraid, daughter of Zion. Behold, your King comes, sitting on a donkey’s colt.”

"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":

16 H is disciples didn’t understand these things at first, but when Jesus was glorified, then they remembered that these things were written about him, and that they had done these things to him.

Учениците Му изпърво не разбраха това; а когато се прослави Исус, тогава си спомниха, че това бе писано за Него, и че Му сториха това.

17 T he multitude therefore that was with him when he called Lazarus out of the tomb, and raised him from the dead, was testifying about it.

Народът, прочее, който беше с Него, когато повика Лазара от гроба и го възкреси от мъртвите, свидетелствуваше <за това чудо>.

18 F or this cause also the multitude went and met him, because they heard that he had done this sign.

По същата причина Го посрещна и народът, защото чуха, че извършил това знамение.

19 T he Pharisees therefore said among themselves, “See how you accomplish nothing. Behold, the world has gone after him.”

За туй фарисеите рекоха помежду си: Вижте, че нищо не постигате! Ето, светът отиде след Него.

20 N ow there were certain Greeks among those that went up to worship at the feast.

А между ония, които дойдоха на поклонение по празника, имаше и някои гърци.

21 T hese, therefore, came to Philip, who was from Bethsaida of Galilee, and asked him, saying, “Sir, we want to see Jesus.”

Те, прочее, дойдоха при Филипа, който беше от Витсаида галилейска, и го помолиха, казвайки: Господине искаме да видим Исуса.

22 P hilip came and told Andrew, and in turn, Andrew came with Philip, and they told Jesus.

Филип дохожда и казва на Андрея; Андрей дохожда, и Филип, и те казват на Исуса.

23 J esus answered them, “The time has come for the Son of Man to be glorified.

А Исус в отговор им казва: Дойде часът да се прослави Човешкият Син.

24 M ost certainly I tell you, unless a grain of wheat falls into the earth and dies, it remains by itself alone. But if it dies, it bears much fruit.

Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.

25 H e who loves his life will lose it. He who hates his life in this world will keep it to eternal life.

Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.

26 I f anyone serves me, let him follow me. Where I am, there will my servant also be. If anyone serves me, the Father will honor him.

Ако служи някой на Мене, Мене нека последва; и дето съм Аз, там ще бъде и служителят Ми. Който служи на Мене, него ще почете Отец Ми.

27 “ Now my soul is troubled. What shall I say? ‘Father, save me from this time?’ But for this cause I came to this time.

Сега душата Ми е развълнувана; и какво да кажа? Отче, избави Ме от тоя час. Но за това дойдох на тоя час.

28 F ather, glorify your name!” Then there came a voice out of the sky, saying, “I have both glorified it, and will glorify it again.”

Отче, прослави името Си. Тогава дойде глас от небето: И Го прославих, и пак ще Го прославя.

29 T he multitude therefore, who stood by and heard it, said that it had thundered. Others said, “An angel has spoken to him.”

На това, народът, който стоеше там, като чу <гласа> каза: Гръм е. Други пък казаха: Ангел Му проговори.

30 J esus answered, “This voice hasn’t come for my sake, but for your sakes.

Исус в отговор рече: Този глас не дойде заради Мене, но заради вас.

31 N ow is the judgment of this world. Now the prince of this world will be cast out.

Сега е съдба на този свят; сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън.

32 A nd I, if I am lifted up from the earth, will draw all people to myself.”

И когато бъда Аз издигнат от земята, ще привлека всички при Себе Си.

33 B ut he said this, signifying by what kind of death he should die.

А като казваше това, Той означаваше от каква смърт щеше да умре.

34 T he multitude answered him, “We have heard out of the law that the Christ remains forever. How do you say, ‘The Son of Man must be lifted up?’ Who is this Son of Man?”

Народът, прочее, Му отговори: Ние сме чули от закона, че Христос пребъдва до века; тогава как казваш Ти, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат? Кой е Тоя Човешки Син?

35 J esus therefore said to them, “Yet a little while the light is with you. Walk while you have the light, that darkness doesn’t overtake you. He who walks in the darkness doesn’t know where he is going.

Тогава Исус им рече: Още малко време светлината е между вас. Ходете докле имате светлината, за да ви не настигне тъмнината. Който ходи в тъмнината не знае къде отива.

36 W hile you have the light, believe in the light, that you may become children of light.” Jesus said these things, and he departed and hid himself from them.

Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да станете просветени чрез {Гръцки: Синове на.} светлината. Това изговори Исус и отиде та се скри от тях.

37 B ut though he had done so many signs before them, yet they didn’t believe in him,

Но ако и да бе извършил толкова знамения пред тях, те пак не вярваха в Него;

38 t hat the word of Isaiah the prophet might be fulfilled, which he spoke, “Lord, who has believed our report? To whom has the arm of the Lord been revealed?”

за да се изпълни казаното от пророк Исаия, който рече: - "Господи, кой <от нас> е повярвал на онова, което сме чули? И мишцата Господня на кого се е открила"?

39 F or this cause they couldn’t believe, for Isaiah said again,

Те за това не можаха да вярват, защото Исаия пак е рекъл: -

40 “ He has blinded their eyes and he hardened their heart, lest they should see with their eyes, and perceive with their heart, and would turn, and I would heal them.”

"Ослепил е очите им, и закоравил сърцата им, Да не би с очи да видят, и със сърца да разберат, За да се обърнат и да ги изцеля".

41 I saiah said these things when he saw his glory, and spoke of him.

Това каза Исаия защото видя славата Му и говори за Него.

42 N evertheless even of the rulers many believed in him, but because of the Pharisees they didn’t confess it, so that they wouldn’t be put out of the synagogue,

Но пак мнозина от първенците повярваха в Него; но поради фарисеите не <Го> изповядаха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;

43 f or they loved men’s praise more than God’s praise.

защото обикнаха похвалата от човеците повече от похвалата от Бога.

44 J esus cried out and said, “Whoever believes in me, believes not in me, but in him who sent me.

А Исус извика и рече: Който вярва в Мене, не в Мене вярва, но в Този, Който Ме е пратил.

45 H e who sees me sees him who sent me.

И който гледа Мене, гледа Онзи, Който Ме е пратил.

46 I have come as a light into the world, that whoever believes in me may not remain in the darkness.

Аз дойдох <като> светлина на света, за да не остане в тъмнина никой, който вярва в Мене.

47 I f anyone listens to my sayings, and doesn’t believe, I don’t judge him. For I came not to judge the world, but to save the world.

И ако чуе някой думите Ми и не ги пази, Аз не го съдя; защото не дойдох да съдя света, но да спася света.

48 H e who rejects me, and doesn’t receive my sayings, has one who judges him. The word that I spoke, the same will judge him in the last day.

Който Ме отхвърля, и не приема думите Ми, има кой да го съди; словото, което говорих, то ще го съди в последния ден.

49 F or I spoke not from myself, but the Father who sent me, he gave me a commandment, what I should say, and what I should speak.

Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, какво да кажа и що да говоря.

50 I know that his commandment is eternal life. The things therefore which I speak, even as the Father has said to me, so I speak.”

И зная, че онова, което Той заповядва, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както Ми е казал Отец.