Genesis 14 ~ Битие 14

picture

1 I n the days of Amraphel, king of Shinar, Arioch, king of Ellasar, Chedorlaomer, king of Elam, and Tidal, king of Goiim,

В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал,

2 t hey made war with Bera, king of Sodom, and with Birsha, king of Gomorrah, Shinab, king of Admah, and Shemeber, king of Zeboiim, and the king of Bela (also called Zoar).

тия <царе> отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор).

3 A ll these joined together in the valley of Siddim (also called the Salt Sea).

Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е <сега> Соленото Море).

4 T hey served Chedorlaomer for twelve years, and in the thirteenth year, they rebelled.

Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха.

5 I n the fourteenth year Chedorlaomer came, and the kings who were with him, and struck the Rephaim in Ashteroth Karnaim, and the Zuzim in Ham, and the Emim in Shaveh Kiriathaim,

В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим

6 a nd the Horites in their Mount Seir, to El Paran, which is by the wilderness.

и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята.

7 T hey returned, and came to En Mishpat (also called Kadesh), and struck all the country of the Amalekites, and also the Amorites, that lived in Hazazon Tamar.

А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар.

8 T he king of Sodom, and the king of Gomorrah, and the king of Admah, and the king of Zeboiim, and the king of Bela (also called Zoar) went out; and they set the battle in array against them in the valley of Siddim;

Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина:

9 a gainst Chedorlaomer king of Elam, and Tidal king of Goiim, and Amraphel king of Shinar, and Arioch king of Ellasar; four kings against the five.

против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. <Имаше> четирима царе против петимата.

10 N ow the valley of Siddim was full of tar pits; and the kings of Sodom and Gomorrah fled, and some fell there, and those who remained fled to the hills.

А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото.

11 T hey took all the goods of Sodom and Gomorrah, and all their food, and went their way.

И <победителите> задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха.

12 T hey took Lot, Abram’s brother’s son, who lived in Sodom, and his goods, and departed.

Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха.

13 O ne who had escaped came and told Abram, the Hebrew. At that time, he lived by the oaks of Mamre, the Amorite, brother of Eshcol, and brother of Aner; and they were allies of Abram.

А един от избавилите се дойде и извести <това> на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници.

14 W hen Abram heard that his relative was taken captive, he led out his trained men, born in his house, three hundred and eighteen, and pursued as far as Dan.

А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони <неприятелите> до Дан.

15 H e divided himself against them by night, he and his servants, and struck them, and pursued them to Hobah, which is on the left hand of Damascus.

И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск.

16 H e brought back all the goods, and also brought back his relative, Lot, and his goods, and the women also, and the other people.

И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете.

17 T he king of Sodom went out to meet him after his return from the slaughter of Chedorlaomer and the kings who were with him, at the valley of Shaveh (that is, the King’s Valley).

И като се върна <Аврам> от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина).

18 M elchizedek king of Salem brought out bread and wine: and he was priest of God Most High.

Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино

19 H e blessed him, and said, “Blessed be Abram of God Most High, possessor of heaven and earth:

та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята;

20 a nd blessed be God Most High, who has delivered your enemies into your hand.” Abram gave him a tenth of all.

благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И <Аврам> му даде десетък от всичко.

21 T he king of Sodom said to Abram, “Give me the people, and take the goods for yourself.”

А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си.

22 A bram said to the king of Sodom, “I have lifted up my hand to Yahweh, God Most High, possessor of heaven and earth,

Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята,

23 t hat I will not take a thread nor a sandal strap nor anything that is yours, lest you should say, ‘I have made Abram rich.’

и <се заклех>, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама.

24 I will accept nothing from you except that which the young men have eaten, and the portion of the men who went with me: Aner, Eshcol, and Mamre. Let them take their portion.”

<Приемам> само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.