1 所 羅 門 的 箴 言 : 智 慧 之 子 使 父 親 歡 樂 ; 愚 昧 之 子 叫 母 親 擔 憂 。
Притчи Соломонови. Мъдър син радва баща си. А безумен син е тъга за майка си.
2 不 義 之 財 毫 無 益 處 ; 惟 有 公 義 能 救 人 脫 離 死 亡 。
Съкровища придобити с неправда не ползуват; А правдата избавя от смърт.
3 耶 和 華 不 使 義 人 受 飢 餓 ; 惡 人 所 欲 的 , 他 必 推 開 。
Господ не ще остави да гладува душата на праведния; Не отхвърля злобното желание на нечестивите.
4 手 懶 的 , 要 受 貧 窮 ; 手 勤 的 , 卻 要 富 足 。
Ленивата ръка докарва сиромашия, А трудолюбивата ръка обогатява.
5 夏 天 聚 斂 的 , 是 智 慧 之 子 ; 收 割 時 沉 睡 的 , 是 貽 羞 之 子 。
Който събира лятно време, той е разумен син, А който спи в жетва, той е син, който докарва срам.
6 福 祉 臨 到 義 人 的 頭 ; 強 暴 蒙 蔽 惡 人 的 口 。
Благословения почиват на главата на праведния; Но устата на нечестивите покриват насилство.
7 義 人 的 紀 念 被 稱 讚 ; 惡 人 的 名 字 必 朽 爛 。
Паметта на праведния е благословена, А името на нечестивите ще изгние.
8 心 中 智 慧 的 , 必 受 命 令 ; 口 裡 愚 妄 的 , 必 致 傾 倒 。
Мъдрият по сърце приема заповеди; А безумен бъбрица пада.
9 行 正 直 路 的 , 步 步 安 穩 ; 走 彎 曲 道 的 , 必 致 敗 露 。
Който ходи непорочно, ходи безопасно, А който изкривява пътищата си ще се познае.
10 以 眼 傳 神 的 , 使 人 憂 患 ; 口 裡 愚 妄 的 , 必 致 傾 倒 。
Който намигва с око докарва скръб, А безумен бъбрица пада.
11 義 人 的 口 是 生 命 的 泉 源 ; 強 暴 蒙 蔽 惡 人 的 口 。
Устата на праведния са извор на живот, А устата на нечестивите покриват насилие.
12 恨 能 挑 啟 爭 端 ; 愛 能 遮 掩 一 切 過 錯 。
Омразата повдига раздори, А любовта покрива всички погрешки.
13 明 哲 人 嘴 裡 有 智 慧 ; 無 知 人 背 上 受 刑 杖 。
В устните на разумния се намира мъдрост, А тоягата е за гърба на безумния.
14 智 慧 人 積 存 知 識 ; 愚 妄 人 的 口 速 致 敗 壞 。
Мъдрите запазват знанието, А устата на безумния близка погибел.
15 富 戶 的 財 物 是 他 的 堅 城 ; 窮 人 的 貧 乏 是 他 的 敗 壞 。
Имотът на богатия е неговият укрепен град, А съсипия за бедните е тяхната сиромашия.
16 義 人 的 勤 勞 致 生 ; 惡 人 的 進 項 致 死 ( 死 : 原 文 是 罪 ) 。
Заплатата на праведния е живот. А благоуспяването на нечестивия е за грях.
17 謹 守 訓 誨 的 , 乃 在 生 命 的 道 上 ; 違 棄 責 備 的 , 便 失 迷 了 路 。
Който внимава на изобличението е по пътя към живот. А който пренебрегва мъмренето, заблуждава се.
18 隱 藏 怨 恨 的 , 有 說 謊 的 嘴 ; 口 出 讒 謗 的 , 是 愚 妄 的 人 。
Който скришно мрази има лъжливи устни; И който възгласява клевета е безумен.
19 多 言 多 語 難 免 有 過 ; 禁 止 嘴 唇 是 有 智 慧 。
В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен.
20 義 人 的 舌 乃 似 高 銀 ; 惡 人 的 心 所 值 無 幾 。
Езикът на праведния е избрано сребро; Сърцето на нечестивите малко струва.
21 義 人 的 口 教 養 多 人 ; 愚 昧 人 因 無 知 而 死 亡 。
Устните на праведния хранят мнозина; А безумните умират от нямане на разум.
22 耶 和 華 所 賜 的 福 使 人 富 足 , 並 不 加 上 憂 慮 。
Благословението Господно обогатява; И трудът на човека не ще притури нищо.
23 愚 妄 人 以 行 惡 為 戲 耍 ; 明 哲 人 卻 以 智 慧 為 樂 。
Злотворството е като забавление за безумния. Така и мъдростта на разумния човек.
24 惡 人 所 怕 的 , 必 臨 到 他 ; 義 人 所 願 的 , 必 蒙 應 允 。
Това, от, което се страхува нечестивият, ще го постигне; А желанието на праведните ще се изпълни.
25 暴 風 一 過 , 惡 人 歸 於 無 有 ; 義 人 的 根 基 卻 是 永 久 。
Както отминава вихрушката, така и нечестивият изчезва; А праведният има вечна основа.
26 懶 惰 人 叫 差 他 的 人 如 醋 倒 牙 , 如 煙 薰 目 。
Както е оцетът за зъбите и димът за очите, Така е ленивият за ония, които го пращат.
27 敬 畏 耶 和 華 使 人 日 子 加 多 ; 但 惡 人 的 年 歲 必 被 減 少 。
Страхът от Господа придава дни, А годините на нечестивите се съкратяват.
28 義 人 的 盼 望 必 得 喜 樂 ; 惡 人 的 指 望 必 致 滅 沒 。
Надеждата на праведните е радост, А очакването на нечестивите е напразно.
29 耶 和 華 的 道 是 正 直 人 的 保 障 , 卻 成 了 作 孽 人 的 敗 壞 。
Пътят Господен е крепост за непорочния И съсипване за ония, които вършат беззаконие.
30 義 人 永 不 挪 移 ; 惡 人 不 得 住 在 地 上 。
Праведният никога няма да се поклати, А нечестивите няма да населят земята,
31 義 人 的 口 滋 生 智 慧 ; 乖 謬 的 舌 必 被 割 斷 。
Из устата на праведния блика мъдрост, А лъжливият език ще се отреже.
32 義 人 的 嘴 能 令 人 喜 悅 ; 惡 人 的 口 說 乖 謬 的 話 。
Устните на праведния знаят приятното за слушане; А устата на нечестивите говорят извратеното.