1 智 慧 子 聽 父 親 的 教 訓 ; 褻 慢 人 不 聽 責 備 。
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 人 因 口 所 結 的 果 子 , 必 享 美 福 ; 奸 詐 人 必 遭 強 暴 。
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 謹 守 口 的 , 得 保 生 命 ; 大 張 嘴 的 , 必 致 敗 亡 。
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 懶 惰 人 羨 慕 , 卻 無 所 得 ; 殷 勤 人 必 得 豐 裕 。
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 義 人 恨 惡 謊 言 ; 惡 人 有 臭 名 , 且 致 慚 愧 。
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 行 為 正 直 的 , 有 公 義 保 守 ; 犯 罪 的 , 被 邪 惡 傾 覆 。
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 假 作 富 足 的 , 卻 一 無 所 有 ; 裝 作 窮 乏 的 , 卻 廣 有 財 物 。
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 人 的 資 財 是 他 生 命 的 贖 價 ; 窮 乏 人 卻 聽 不 見 威 嚇 的 話 。
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 義 人 的 光 明 亮 ( 原 文 是 歡 喜 ) ; 惡 人 的 燈 要 熄 滅. 。
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 驕 傲 只 啟 爭 競 ; 聽 勸 言 的 , 卻 有 智 慧 。
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 不 勞 而 得 之 財 必 然 消 耗 ; 勤 勞 積 蓄 的 , 必 見 加 增 。
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 所 盼 望 的 遲 延 未 得 , 令 人 心 憂 ; 所 願 意 的 臨 到 , 卻 是 生 命 樹 。
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 藐 視 訓 言 的 , 自 取 滅 亡 ; 敬 畏 誡 命 的 , 必 得 善 報 。
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 智 慧 人 的 法 則 ( 或 譯 : 指 教 ) 是 生 命 的 泉 源 , 可 以 使 人 離 開 死 亡 的 網 羅 。
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 美 好 的 聰 明 使 人 蒙 恩 ; 奸 詐 人 的 道 路 崎 嶇 難 行 。
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 凡 通 達 人 都 憑 知 識 行 事 ; 愚 昧 人 張 揚 自 己 的 愚 昧 。
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 奸 惡 的 使 者 必 陷 在 禍 患 裡 ; 忠 信 的 使 臣 乃 醫 人 的 良 藥 。
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 棄 絕 管 教 的 , 必 致 貧 受 辱 ; 領 受 責 備 的 , 必 得 尊 榮 。
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 所 欲 的 成 就 , 心 覺 甘 甜 ; 遠 離 惡 事 , 為 愚 昧 人 所 憎 惡 。
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 與 智 慧 人 同 行 的 , 必 得 智 慧 ; 和 愚 昧 人 作 伴 的 , 必 受 虧 損 。
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 禍 患 追 趕 罪 人 ; 義 人 必 得 善 報 。
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 善 人 給 子 孫 遺 留 產 業 ; 罪 人 為 義 人 積 存 資 財 。
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 窮 人 耕 種 多 得 糧 食 , 但 因 不 義 , 有 消 滅 的 。
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 不 忍 用 杖 打 兒 子 的 , 是 恨 惡 他 ; 疼 愛 兒 子 的 , 隨 時 管 教 。
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 義 人 吃 得 飽 足 ; 惡 人 肚 腹 缺 糧 。
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.