1 ( Ein Psalmlied der Kinder Korah, vorzusingen, von der Schwachheit der Elenden. Eine Unterweisung Hemans, des Esrahiten.) HERR, Gott, mein Heiland, ich schreie Tag und Nacht vor dir.

(По слав. 87.) Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Етан Езраева. Господи Боже, Спасителю мой, и денем, и нощем съм викал пред Тебе.

2 L aß mein Gebet vor dich kommen; neige deine Ohren zu meinem Geschrei.

Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; приклони ухото Си към вика ми.

3 D enn meine Seele ist voll Jammers, und mein Leben ist nahe dem Tode.

Защото се насити душата ми на бедствия и животът ми се приближава до преизподнята.

4 I ch bin geachtet gleich denen, die in die Grube fahren; ich bin ein Mann, der keine Hilfe hat.

Причисляван съм към онези, които слизат в рова; станах като човек, който няма помощ,

5 I ch liege unter den Toten verlassen wie die Erschlagenen, die im Grabe liegen, deren du nicht mehr gedenkst und die von deiner Hand abgesondert sind.

изхвърлен между мъртвите, като убитите, които лежат в гроба, за които Ти не се сещаш вече и които са отсечени от ръката Ти.

6 D u hast mich in die Grube hinuntergelegt, in die Finsternis und in die Tiefe.

Спуснал си ме в най-дълбокия ров, в тъмни места, в бездните.

7 D ein Grimm drückt mich; du drängst mich mit allen deinen Fluten. (Sela.)

Натегна на мене Твоят гняв и с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села.)

8 M eine Freunde hast du ferne von mir getan; du hast mich ihnen zum Greuel gemacht. Ich liege gefangen und kann nicht herauskommen.

Отдалечил си от мене познатите ми; направил си ме гнусен за тях; затворен съм и не мога да изляза.

9 M eine Gestalt ist jämmerlich vor Elend. HERR, ich rufe dich an täglich; ich breite meine Hände aus zu dir.

Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, простирал съм към Тебе ръцете си.

10 W irst du denn unter den Toten Wunder tun, oder werden die Verstorbenen aufstehen und dir danken? (Sela.)

На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села.)

11 W ird man in Gräbern erzählen deine Güte, und deine Treue im Verderben?

В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие или в мястото на погибелта верността Ти?

12 M ögen denn deine Wunder in der Finsternis erkannt werden oder deine Gerechtigkeit in dem Lande, da man nichts gedenkt?

Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела и правдата Ти - в земята на забравените?

13 A ber ich schreie zu dir, HERR, und mein Gebet kommt frühe vor dich.

Но аз към Тебе, Господи, извиках; и на ранина молитвата ми ще Те изпревари.

14 W arum verstößest du, HERR, meine Seele und verbirgst dein Antlitz vor mir?

Господи, защо отхвърляш душата ми? Защо криеш лицето Си от мен?

15 I ch bin elend und ohnmächtig, daß ich so verstoßen bin; ich leide deine Schrecken, daß ich fast verzage.

От младини съм угнетен и бера душа; търпя Твоите ужаси и съм в изумление.

16 D ein Grimm geht über mich; dein Schrecken drückt mich.

Гневът Ти мина върху мен; ужасът Ти ме съсипа.

17 S ie umgeben mich täglich wie Wasser und umringen mich miteinander.

Като води ме обикалят цял ден, заедно ме обкръжават.

18 D u machst, daß meine Freunde und Nächsten und meine Verwandten sich ferne von mir halten um solches Elends willen.

Отдалечил си от мене любим и приятел; познатите ми са мрак.