1 ( Ein gülden Kleinod Davids, von der stummen Taube unter den Fremden, da ihn die Philister griffen zu Gath.) Gott, sei mir gnädig, denn Menschen schnauben wider mich; täglich streiten sie und ängsten mich.

(По слав. 55.) За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давид, когато филистимците го хванаха в Гет. Смили се над мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; всеки ден, като воюва, ме притеснява.

2 M eine Feinde schnauben täglich; denn viele streiten stolz wider mich.

Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; защото мнозина са онези, които с гордост воюват против мене.

3 W enn ich mich fürchte, so hoffe ich auf dich.

Когато съм в страх, на Тебе ще уповавам.

4 I ch will Gottes Namen rühmen; auf Gott will ich hoffen und mich nicht fürchten; was sollte mir Fleisch tun?

Чрез Бога ще хваля думите Му; на Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?

5 T äglich fechten sie meine Worte an; all ihre Gedanken sind, daß sie mir Übel tun.

Всеки ден изопачават думите ми; всичките им помисли са за зло против мене.

6 S ie halten zuhauf und lauern und haben acht auf meine Fersen, wie sie meine Seele erhaschen.

Събират се, спотайват се, наблюдават стъпките ми, сякаш причакват душата ми.

7 S ollten sie mit ihrer Bosheit entrinnen? Gott, stoße solche Leute ohne alle Gnade hinunter!

Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тези племена.

8 Z ähle die Wege meiner Flucht; fasse meine Tränen in deinen Krug. Ohne Zweifel, du zählst sie.

Ти си преброил скитанията ми; сложи сълзите ми в съда Си; не са ли те записани в Твоята книга?

9 D ann werden sich meine Feinde müssen zurückkehren, wenn ich rufe; so werde ich inne, daß du mein Gott bist.

Тогава ще се върнат неприятелите ми назад в деня, когато Те призова; това зная, защото Бог е с мене.

10 I ch will rühmen Gottes Wort; ich will rühmen des HERRN Wort.

Чрез Бога ще хваля думите Му; чрез Господа ще хваля думите Му.

11 A uf Gott hoffe ich und fürchte mich nicht; was können mir die Menschen tun?

На Бога уповавам; няма да се боя; какво ще ми стори човек?

12 I ch habe dir, Gott, gelobt, daß ich dir danken will;

Върху мене, Боже, са моите към Теб оброци; ще Ти принеса благодарствени приноси.

13 d enn du hast meine Seele vom Tode errettet, meine Füße vom Gleiten, daß ich wandle vor Gott im Licht der Lebendigen.

Понеже си избавил душата ми от смърт, няма ли да избавиш и краката ми от подхлъзване, за да ходя пред Бога в светлината на живите?