1 Я ков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос, до дванадесетте пръснати племена: Поздрав!

Jakobus, ein Knecht Gottes und des HERRN Jesu Christi, den zwölf Geschlechtern, die da sind hin und her, Freude zuvor!

2 С мятайте го за голяма радост, братя мои, когато попадате в разни изпитания,

Meine lieben Brüder, achtet es für eitel Freude, wenn ihr in mancherlei Anfechtungen fallet,

3 к ато знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.

und wisset, daß euer Glaube, wenn er rechtschaffen ist, Geduld wirkt.

4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цялостни, без никакъв недостатък.

Die Geduld aber soll festbleiben bis ans Ende, auf daß ihr seid vollkommen und ganz und keinen Mangel habet.

5 Н о ако на някого от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му бъде дадена.

So aber jemand unter euch Weisheit mangelt, der bitte Gott, der da gibt einfältig jedermann und rücket's niemand auf, so wird sie ihm gegeben werden.

6 Н о да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.

Er bitte aber im Glauben und zweifle nicht; denn wer da zweifelt, der ist wie die Meereswoge, die vom Winde getrieben und gewebt wird.

7 Т акъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,

Solcher Mensch denke nicht, daß er etwas von dem HERRN empfangen werde.

8 п онеже е колеблив, непостоянен във всичките си пътища.

Ein Zweifler ist unbeständig in allen seinen Wegen.

9 Б ратът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се издига,

Ein Bruder aber, der niedrig ist, rühme sich seiner Höhe;

10 а богатият - когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.

und der da reich ist, rühme sich seiner Niedrigkeit, denn wie eine Blume des Grases wird er vergehen.

11 З ащото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът ѝ окапва и красотата на нейния изглед изчезва; така и богатият ще повехне в пътищата си. Причината за изкушението

Die Sonne geht auf mit der Hitze, und das Gras verwelkt, und seine Blume fällt ab, und seine schöne Gestalt verdirbt: also wird der Reiche in seinen Wegen verwelken.

12 Б лажен онзи човек, който устоява на изкушение; защото като бъде одобрен, ще приеме за корона живота, който Господ е обещал на онези, които Го обичат.

Selig ist der Mann, der die Anfechtung erduldet; denn nachdem er bewährt ist, wird er die Krone des Lebens empfangen, welche Gott verheißen hat denen, die ihn liebhaben.

13 Н икой, който бива изкушаван, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава.

Niemand sage, wenn er versucht wird, daß er von Gott versucht werde. Denn Gott kann nicht versucht werden zum Bösen, und er selbst versucht niemand.

14 А всеки се изкушава, като се завлича и подлъгва от собствената си страст;

Sondern ein jeglicher wird versucht, wenn er von seiner eigenen Lust gereizt und gelockt wird.

15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно, ражда смърт.

Darnach, wenn die Lust empfangen hat, gebiert sie die Sünde; die Sünde aber, wenn sie vollendet ist, gebiert sie den Tod.

16 Н е се заблуждавайте, любезни мои братя!

Irret nicht, liebe Brüder.

17 В сяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение или сянка от промяна.

Alle gute Gabe und alle vollkommene Gabe kommt von obenherab, von dem Vater des Lichts, bei welchem ist keine Veränderung noch Wechsel des Lichtes und der Finsternis.

18 О т собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. Слушатели и последователи на учението

Er hat uns gezeugt nach seinem Willen durch das Wort der Wahrheit, auf daß wir wären Erstlinge seiner Kreaturen.

19 В ие знаете това, възлюбени мои братя. Обаче нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;

Darum, liebe Brüder, ein jeglicher Mensch sei schnell, zu hören, langsam aber, zu reden, und langsam zum Zorn.

20 з ащото човешкият гняв не върши Божията правда.

Denn des Menschen Zorn tut nicht, was vor Gott recht ist.

21 З атова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.

Darum so leget ab alle Unsauberkeit und alle Bosheit und nehmet das Wort an mit Sanftmut, das in euch gepflanzt ist, welches kann eure Seelen selig machen.

22 Б ъдете и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.

Seid aber Täter des Worts und nicht Hörer allein, wodurch ihr euch selbst betrügt.

23 З ащото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;

Denn so jemand ist ein Hörer des Worts und nicht ein Täter, der ist gleich einem Mann, der sein leiblich Angesicht im Spiegel beschaut.

24 п онеже се оглежда, отива си и веднага забравя какъв е бил.

Denn nachdem er sich beschaut hat, geht er davon und vergißt von Stund an, wie er gestaltet war.

25 Н о който вникне в съвършения закон на свободата и постоянства, който не е слушател, който забравя, а деен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.

Wer aber durchschaut in das vollkommene Gesetz der Freiheit und darin beharrt und ist nicht ein vergeßlicher Hörer, sondern ein Täter, der wird selig sein in seiner Tat.

26 А ко някой смята себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.

So sich jemand unter euch läßt dünken, er diene Gott, und hält seine Zunge nicht im Zaum, sondern täuscht sein Herz, des Gottesdienst ist eitel.

27 Ч исто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им и да пази себе си неопетнен от света.

Ein reiner unbefleckter Gottesdienst vor Gott dem Vater ist der: Die Waisen und Witwen in ihrer Trübsal besuchen und sich von der Welt unbefleckt erhalten.