1 ( По слав. 59.) За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давид за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Йоав се върна и порази дванадесет хиляди едомци в Долината на солта. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; разгневил си се; възвърни ни.

(Ein gülden Kleinod Davids, vorzusingen; von der Rose des Zeugnisses, zu lehren; da er gestritten hatte mit den Syrern zu Mesopotamien und mit den Syrern von Zoba; da Joab umkehrte und schlug der Edomiter im Salztal zwölftausend.) Gott, der du uns verstoßen und zerstreut hast und zornig warst, tröste uns wieder.

2 П отресъл си земята, разпукнал си я; изцели проломите ѝ, защото тя е разклатена.

Der du die Erde bewegt und zerrissen hast, heile ihre Brüche, die so zerschellt ist.

3 П оказал си на народа Си мъчителни неща; напоил си ни с вино до омайване.

Denn du hast deinem Volk Hartes erzeigt; du hast uns einen Trunk Weins gegeben, daß wir taumelten;

4 Д ал си знаме на онези, които се боят от Тебе, за да се развява, защото е истината. (Села.)

du hast aber doch ein Panier gegeben denen, die dich fürchten, welches sie aufwarfen und das sie sicher machte. (Sela.)

5 З а да се избавят Твоите възлюбени, спаси с десницата Си и ни послушай.

Auf daß deine Lieben erledigt werden, hilf mit deiner Rechten und erhöre uns.

6 Б ог говорѝ със светостта Си; затова аз ще тържествувам; ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

Gott redete in seinem Heiligtum, des bin ich froh, und will teilen Sichem und abmessen das Tal Sukkoth.

7 м ой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем също е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

Gilead ist mein, mein ist Manasse, Ephraim ist die Macht meines Hauptes, Juda ist mein Zepter,

8 М оав е умивалникът ми, на Едом ще хвърля обувката си; възклицавай за мене, филистимска земьо!

Moab ist mein Waschbecken, meinen Schuh strecke ich über Edom, Philistäa jauchzt mir zu.

9 К ой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

Wer will mich führen in die feste Stadt? Wer geleitet mich bis nach Edom?

10 Н е Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил и не излизаш вече, о, Боже, с войските ни?

Wirst du es nicht tun, Gott, der du uns verstößest und ziehest nicht aus, Gott, mit unserm Heer?

11 П омогни ни срещу противника, защото суетно е човешкото избавление.

Schaffe uns Beistand in der Not; denn Menschenhilfe ist nichts nütze.

12 Ч рез Бога ще вървим смело, защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

Mit Gott wollen wir Taten tun. Er wird unsre Feinde untertreten.