1 C ând Isus a aflat că fariseii au auzit că El face şi botează mai mulţi ucenici decât Ioan –

А когато Господ узна какво са дочули фарисеите за Него, именно, че Исус придобивал и кръщавал повече ученици от Йоан,

2 c u toate că nu Isus Însuşi boteza, ci ucenicii Lui –

не че сам Исус кръщаваше, а учениците Му,

3 a părăsit Iudeea şi S-a întors iarăşi în Galileea.

напусна Юдея и пак отиде към Галилея.

4 T rebuia să treacă prin Samaria,

И трябваше да мине през Самария.

5 p rin urmare, a ajuns într-o cetate a Samariei, numită Sihar, aproape de ogorul pe care Iacov i-l dăduse fiului său Iosif.

И така, дойде в един самарийски град, наречен Сихар, близо до землището, което Яков даде на сина си Йосиф.

6 A colo se afla fântâna lui Iacov. Isus, obosit de călătorie, S-a aşezat lângă fântână. Era cam pe la ceasul al şaselea.

Там беше Якововият кладенец. И така, Исус, уморен от пътуване, седеше така на кладенеца. Беше около шестия час.

7 O femeie din Samaria a venit să scoată apă. Isus i-a zis: – Dă-Mi să beau!

Дойде една самарянка да си извади вода. Исус ѝ каза: Дай Ми да пия.

8 U cenicii Lui se duseseră în cetate să cumpere de mâncare.

Защото учениците Му бяха отишли в града да купят храна.

9 F emeia samariteancă I-a zis: – Cum de Tu, iudeu, ceri să bei de la mine, femeie samariteancă?! Iudeii, într-adevăr, nu au legături cu samaritenii.

Тогава самарянката Му каза: Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не общуват със самаряните.

10 I sus i-a răspuns: – Dacă ai fi cunoscut tu darul lui Dumnezeu şi Cine este Cel Ce-ţi zice: „Dă-Mi să beau!“, tu însăţi I-ai fi cerut, şi El ţi-ar fi dat apă vie!

Исус ѝ отговори: Ако беше знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода!

11 F emeia I-a zis: – Domnule, n-ai găleată, iar fântâna este adâncă. De unde ai deci această apă vie?!

Жената Му каза: Господине, нямаш с какво да загребеш вода, а и кладенецът е дълбок; тогава откъде имаш живата вода?

12 E şti Tu mai mare decât părintele nostru Iacov, care ne-a dat fântâna şi care a băut el însuşi din ea, atât el, cât şi fiii şi turmele lui?

Нима си по-велик от баща ни Яков, който ни е дал кладенеца и сам той е пил от него, и синовете му, и добитъкът му?

13 I sus i-a răspuns: – Oricui bea din apa aceasta, îi va fi iarăşi sete.

Исус ѝ отговори: Всеки, който пие от тази вода, пак ще ожаднее;

14 D ar celui ce bea din apa pe care i-o voi da Eu, nu-i va mai fi sete în veac, ci apa pe care i-o voi da Eu va deveni în el un izvor de apă, ţâşnind spre viaţa veşnică.

а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.

15 F emeia I-a zis: – Domnule, dă-mi şi mie această apă, ca să nu-mi mai fie sete şi să nu mai vin până aici să scot!

Жената Му каза: Господине, дай ми тази вода, за да не ожаднявам, нито да извървявам толкова път дотук, за да изваждам.

16 E l i-a zis: – Du-te, cheamă-l pe soţul tău şi vino aici!

Исус ѝ каза: Иди, повикай мъжа си и ела тук.

17 F emeia I-a răspuns: – N-am soţ! Isus i-a zis: – Ai spus bine: „N-am soţ!“,

Жената Му отговори: Нямам мъж. Исус ѝ каза: Право каза, че нямаш мъж;

18 p entru că cinci soţi ai avut, iar cel pe care-l ai acum nu-ţi este soţ. Este adevărat ceea ce ai spus.

защото петима мъже си имала, и този, когото сега имаш, не ти е мъж. Това, което казваш, е вярно.

19 F emeia I-a zis: – Domnule, văd că Tu eşti profet!

Жената Му каза: Господине, виждам, че Ти си пророк.

20 S trămoşii noştri s-au închinat pe muntele acesta, iar voi spuneţi că în Ierusalim este locul unde trebuie să se închine oamenii.

Нашите бащи на този хълм са се покланяли; а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, където трябва да се покланяме.

21 I sus i-a răspuns: – Crede-Mă, femeie, că vine ceasul când nu vă veţi mai închina Tatălui nici pe muntele acesta şi nici în Ierusalim.

Исус ѝ каза: Жено, вярвай Ми, че идва час, когато нито на този хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.

22 V oi vă închinaţi la ceea ce nu cunoaşteţi; noi ne închinăm la ceea ce cunoaştem, căci mântuirea este de la iudei.

Вие се покланяте на онова, което не знаете; ние се покланяме на онова, което знаем; защото спасението е от юдеите.

23 D ar vine ceasul, şi acum a şi venit, când adevăraţii închinători I se vor închina Tatălui în duh şi în adevăr; căci astfel de închinători caută Tatăl.

Но иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.

24 D umnezeu este Duh, iar cei ce I se închină trebuie să I se închine în duh şi în adevăr.

Бог е Дух; и онези, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.

25 F emeia I-a zis: – Ştiu că urmează să vină Mesia – Căruia I se zice Cristos. Când va veni El, ne va spune toate lucrurile.

Жената Му каза: Зная, че ще дойде Месия, Който се нарича Христос; Той, когато дойде, ще ни изяви всичко.

26 I sus i-a zis: – Eu, Cel Care-ţi vorbeşte, sunt Acela.

Исус ѝ каза: Аз, Който говоря с тебе, съм Месията.

27 C hiar atunci au venit ucenicii Lui şi se mirau că vorbea cu o femeie. Totuşi nici unul n-a întrebat: „Ce cauţi ?“ sau „De ce vorbeşti cu ea?“

В това време дойдоха учениците Му и се учудиха, че разговаря с жена; но никой не попита: Какво търсиш?, или: Защо разговаряш с нея?

28 F emeia a lăsat urciorul, a plecat în cetate şi le-a zis oamenilor:

Тогава жената остави стомната си, отиде в града и каза на хората:

29 „ Veniţi să vedeţi un Om care mi-a spus tot ce am făcut! Ar putea să fie Acesta Cristosul?“

Елате да видите един Човек, Който ми каза всичко, което съм направила. Да не би Той да е Христос?

30 E i au ieşit din cetate şi veneau spre El.

Те излязоха от града и отиваха при Него.

31 Î ntre timp, ucenicii Îl rugau: – Rabbi, mănâncă!

В това време учениците молеха Исус: Учителю, яж.

32 D ar El le-a răspuns: – Eu am de mâncat o mâncare despre care voi nu ştiţi.

А Той им каза: Аз имам храна да ям, за която вие не знаете.

33 C a urmare, ucenicii şi-au zis unii altora: „Nu cumva I-a adus cineva de mâncare?“

Затова учениците казаха помежду си: Да не би някой да Му е донесъл нещо за ядене?

34 I sus le-a mai zis: – Mâncarea Mea este să fac voia Celui Ce M-a trimis şi să împlinesc lucrarea Lui.

Исус им каза: Моята храна е да изпълня волята на Онзи, Който Ме е пратил, и да довърша Неговото дело.

35 N u ziceţi voi că mai sunt încă patru luni şi vine secerişul? Iată, Eu vă spun, ridicaţi-vă ochii şi priviţi ogoarele; ele sunt albe, gata pentru seceriş! Chiar acum,

Не казвате ли: Още четири месеца и жътвата ще дойде? Ето, казвам ви, погледнете и вижте, че нивите са вече бели за жътва.

36 c el ce seceră primeşte răsplată şi strânge rod pentru viaţa veşnică, pentru ca şi cel ce seamănă şi cel ce seceră să se bucure împreună.

Който жъне, получава заплата и събира плод за вечен живот, за да се радват заедно и който сее, и който жъне.

37 C ăci în această privinţă este adevărată zicala: „Unul seamănă, iar altul seceră!“

Защото в това отношение вярна е пословицата, че един сее, а друг жъне.

38 E u v-am trimis să seceraţi acolo unde nu voi v-aţi străduit; alţii s-au străduit, iar voi aţi intrat în strădania lor.

Аз ви пратих да жънете това, за което не сте се трудили; други се трудиха, а вие влязохте в наследството на техния труд.

39 M ulţi samariteni din cetatea aceea au crezut în El din pricina mărturiei femeii care zicea: „Mi-a spus tot ce-am făcut!“

И много самаряни от този град повярваха в Него поради думите на жената, която свидетелстваше: Той ми каза всичко, което съм правила.

40 A şadar, când samaritenii au venit la El, L-au rugat să rămână la ei. Şi El a rămas acolo două zile.

И така, когато самаряните дойдоха при Него, Го помолиха да остане при тях; и Той остана там два дни.

41 M ult mai mulţi au crezut apoi din pricina cuvintelor Lui

И още мнозина повярваха поради Неговото учение;

42 ş i-i ziceau femeii: „Acum nu mai credem din pricina spuselor tale, căci am auzit noi înşine şi ştim că, într-adevăr, Acesta este Mântuitorul lumii!“ Vindecarea fiului unui slujbaş al regelui

и на жената казаха: Ние вече вярваме не заради това, което ти ни каза, понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Спасителят на света. Исус Христос изцелява сина на царски чиновник

43 D upă cele două zile, Isus a plecat de acolo spre Galileea.

След два дни Той си тръгна оттам и отиде в Галилея.

44 C ăci El Însuşi spusese că un profet nu are parte de onoare în patria lui.

Защото сам Исус заяви, че пророк не е почитан в родината си.

45 C ând a ajuns în Galileea, galileenii L-au primit bine. Ei văzuseră tot ce făcuse în Ierusalim la sărbătoare, căci şi ei fuseseră la sărbătoare.

И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Йерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.

46 A venit din nou în Cana Galileii, unde prefăcuse apa în vin. Era acolo un slujbaş al regelui, al cărui fiu era bolnav în Capernaum.

И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата във вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум.

47 C ând acesta a auzit că Isus a venit din Iudeea în Galileea, s-a dus la El şi L-a rugat să vină să-i vindece fiul, căci era pe moarte.

Той, като чу, че Исус е дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране.

48 I sus i-a zis: – Dacă nu vedeţi semne şi minuni, nicidecum nu veţi crede!

Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.

49 S lujbaşul regelui I-a zis: – Doamne, vino până nu moare copilaşul meu!

Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато не е умряло детенцето ми.

50 I sus i-a răspuns: – Du-te; fiul tău trăieşte! Omul a crezut cuvintele pe care i le-a spus Isus şi a plecat.

Исус му каза: Иди си; синът ти е жив. Човекът повярва на думите, които му каза Исус, и си отиде.

51 Î n timp ce se cobora el spre casă, sclavii lui l-au întâmpinat şi i-au zis că fiul lui trăieşte!

И когато той вече слизаше към дома си, слугите му го посрещнаха и казаха, че синът му е жив.

52 A tunci el i-a întrebat de ceasul în care începuse să-i fie mai bine. Ei i-au răspuns: „Ieri la ceasul al şaptelea l-a lăsat febra.“

А той ги попита за часа, когато му стана по-леко. Те му казаха: В седмия час треската го остави.

53 T atăl a recunoscut că tocmai în ceasul acela Isus îi spusese: „Fiul tău trăieşte!“ Şi a crezut el şi toată casa lui.

И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом.

54 A cesta a fost al doilea semn pe care l-a făcut Isus după ce a venit din Iudeea în Galileea.

Това второ знамение извърши Исус, когато отново дойде от Юдея в Галилея.