1 Î n al treizecilea an, în a cincea zi a lunii a patra, în timp ce mă aflam printre exilaţii de lângă râul Chebar, cerurile s-au deschis şi am văzut vedenii dumnezeieşti.

В тридесетата година, четвъртия месец, на петия ден от месеца, докато бях между пленниците при реката Ховар, небесата се отвориха и аз видях Божии видения.

2 Î n a cincea zi a lunii – era al cincilea an de exil al regelui Iehoiachin –

На петия ден от месеца в тази година, която беше петата от пленяването на цар Йоахин,

3 C uvântul Domnului a venit la Ezechiel, fiul preotului Buzi, în ţara caldeenilor, la râul Chebar, şi mâna Domnului a fost peste el acolo.

Господнето слово дойде нарочно към свещеника Йезекиил, син на Вузия, в Халдейската земя, при реката Ховар; и там Господнята ръка беше върху него.

4 M -am uitat şi am văzut un vânt năprasnic venind dinspre nord şi aducând cu el un nor mare strălucind de jur împrejur şi fulgere luminând. În mijloc, în inima focului, era ceva ca metalul lustruit.

Видях, че вихрушка идваше от север, голям облак и пламнал огън, а около него сияние; и сред него се виждаше нещо наглед като светъл метал, от средата на огъня.

5 Î n mijlocul lui se afla ceva asemănător cu patru fiinţe, a căror înfăţişare era ca înfăţişarea unui om.

Насред него се виждаше и подобие на четири живи същества. А такъв беше изгледът им: те бяха подобни на човек.

6 F iecare fiinţă avea câte patru feţe şi câte patru aripi.

Всяко от тях имаше четири лица и четири крила.

7 P icioarele lor erau drepte, iar talpa picioarelor lor era asemenea copitei unui viţel, strălucind ca bronzul lustruit.

Краката им бяха прави; и стъпалото на краката им беше подобно на стъпало на телешки крак; и изпускаха искри като повърхността на лъскава мед.

8 S ub aripile lor, pe fiecare din cele patru părţi, se afla câte o mână de om. Toate cele patru fiinţe aveau feţe şi aripi.

Те имаха човешки ръце под крилата си на четирите си страни; и на четирите лицата и крилата бяха така:

9 S e atingeau una de alta cu aripile, astfel încât nu se răsuceau în mers, ci, când mergeau, fiecare se orienta drept înainte.

крилата им се съединяваха едно с друго; не се обръщаха, като вървяха; всяко вървеше направо пред себе си.

10 F eţele lor arătau astfel: înainte, fiecare fiinţă avea câte o faţă de om; în partea dreaptă, toate cele patru fiinţe aveau câte o faţă de leu; în partea stângă, toate patru aveau câte o faţă de bou, iar înapoi, toate patru aveau câte o faţă de vultur.

А колкото до изгледа на лицата им, той беше като на човешко лице; и четирите имаха лъвско лице от дясната страна; и четирите имаха волско лице от лявата; и четирите имаха орлово лице.

11 A şa arătau feţele lor. Aripile le erau întinse în sus; fiecare avea două aripi, cu care atingea aripile celor de lângă ea, şi alte două aripi cu care îşi acoperea trupul.

И лицата, и крилата им бяха обърнати нагоре; две крила на всяко се съединяваха едно с друго и двете покриваха телата им.

12 F iecare dintre cele patru fiinţe mergea înainte: mergeau încotro le îndruma duhul să meargă, fără să se abată din mersul lor.

Те вървяха всяко направо пред себе си; където се носеше духът, там вървяха; като вървяха, не се обръщаха.

13 A spectul fiinţelor, înfăţişarea lor exterioară, era asemenea unor cărbuni aprinşi, asemenea unor torţe care umblau încoace şi încolo printre fiinţe. Strălucirea lor era ca a focului, iar din foc ieşeau străfulgerări.

А колкото до подобието на живите същества, изгледът им беше като на запалени огнени въглища, като изгледа на факли, които се движеха нагоре-надолу между живите същества; огънят беше светъл и от него изскачаше светкавица.

14 F iinţele fugeau şi se întorceau cu o repeziciune ca a fulgerului.

И живите същества блещукаха наглед като светкавица.

15 Î n timp ce mă uitam la acele fiinţe, am observat că pe pământ, în apropierea fiecărei fiinţe, se afla câte o roată, în total patru, câte una pentru fiecare faţă.

А като гледах живите същества, ето - видях по едно колело на земята при живите същества, за всяко от четирите им лица.

16 Î nfăţişarea roţilor şi lucrătura lor era ca strălucirea crisolitului; toate cele patru roţi aveau aceeaşi înfăţişare; aspectul şi lucrătura lor se asemăna cu o roată în mijlocul altei roţi.

Изгледът на колелата и направата им беше като цвят на хрисолит; и четирите имаха еднакво подобие; а изгледът и направата им бяха като че ли на колело в колело.

17 C ând mergeau, ele se puteau deplasa în toate cele patru direcţii, fără să se rotească în mers.

Когато вървяха, вървяха към четирите си страни; не се обръщаха, като вървяха.

18 O bezile lor erau înalte şi totodată înspăimântătoare, căci erau pline de ochi de jur împrejurul celor patru fiinţe.

А колелата им бяха високи и страшни; и колелата около тези четири същества бяха пълни с очи.

19 C ând mergeau fiinţele, mergeau şi roţile alături de ele, iar când se ridicau fiinţele de la pământ, se ridicau şi roţile.

И когато живите същества вървяха, и колелата вървяха край тях; и когато живите същества се издигаха от земята, и колелата се издигаха.

20 D e aceea fiinţele mergeau acolo unde le punea duhul să meargă, încotro le îndruma duhul să meargă, iar roţile se ridicau să li se alăture, deoarece duhul fiinţelor era în roţi.

Където имаше да иде духът, там вървяха и те; там, където духът имаше да иде, и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.

21 C ând fiinţele mergeau, când se opreau sau când se ridicau de la pământ, li se alăturau şi roţile, deoarece duhul fiinţelor era în roţi.

Когато вървяха онези, вървяха и тези; и когато стояха онези, стояха и тези; а когато онези се издигаха от земята, то и колелата се издигаха край тях; защото духът на всяко от живите същества беше и в колелата му.

22 D easupra capetelor celor patru fiinţe se afla ceva ca o întindere, având sclipirea minunată a cristalului, ce se aşternea în înălţime, deasupra capetelor lor.

А над главите на живите същества имаше подобие на простор, наглед като цвят на внушителен кристал, разпрострян над главите им.

23 D edesubtul întinderii, aripile le stăteau întinse, una spre cealaltă, fiecare fiinţă având câte două aripi cu care se acoperea.

А под простора крилата им бяха разпрострени едно срещу друго; всяко същество имаше две крила, които покриваха телата им отсам; и всяко имаше две крила, които ги покриваха оттам.

24 A m auzit bătaia aripilor lor când se mişcau, aceasta fiind ca vuietul unor ape mari, asemenea glasului Celui Atotputernic, asemenea unui vuiet de furtună, asemenea zgomotului unei oştiri. Când fiinţele se opreau, îşi lăsau aripile în jos.

Когато вървяха, чувах фученето на крилата им като бучене на големи води, като глас на Всесилния, шум на метеж или на войска. Когато се спираха, спускаха крилата си.

25 V uietul se auzea de deasupra întinderii care era peste capetele lor; când fiinţele se opreau, îşi lăsau aripile jos.

Тогава отгоре се издаде глас - от простора, който беше над главите им; и като спряха, спуснаха крилата си.

26 P este întinderea aflată deasupra capetelor lor se afla ceva asemănător cu un tron, având strălucirea pietrei de safir, iar deasupra a ceea ce părea a fi un tron se afla cineva care la înfăţişare era asemănător cu un om.

А над простора, който беше върху главите им, се виждаше подобие на престол, наглед като камък сапфир; и върху подобието на престола имаше подобие, наглед като човек, седящ на него на високо.

27 D e la ceea ce părea a fi brâul său în sus am văzut ceva ca sclipirea metalului lustruit, ca un foc închis de jur împrejur, iar de la ceea ce părea a fi brâul său în jos am văzut ceva ca înfăţişarea focului. De jur împrejurul lui era o lumină strălucitoare.

И видях нещо наглед като светъл метал, като изглед на огън в него от всяка страна; от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу видях като изглед на огън, заобиколен със сияние.

28 A semenea curcubeului din nor în ziua ploioasă, aşa era înfăţişarea sclipirii ce radia de jur împrejur. Aşa arăta înfăţişarea ce părea a fi slava Domnului. Când am văzut-o, am căzut cu faţa la pământ şi am auzit glasul Unuia Care vorbea.

Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше изгледът на заобикалящото го сияние. Това беше изгледът на подобието на Господнята слава. И когато го видях, паднах на лицето си и чух глас на някого, който говореше.