1 C u privire la ceea ce este jertfit idolilor, ştim că toţi avem cunoaştere, însă cunoaşterea îngâmfă, pe când dragostea zideşte.

А относно идоложертвеното: Знаем, че ние всички уж имаме знание да разрешим въпроса! Но знанието възгордява, а любовта назидава.

2 D acă cineva crede că ştie ceva, încă nu are cunoaşterea necesară.

Ако някой мисли, че знае нещо, той още не е познал, както трябва да познава.

3 D acă însă cineva Îl iubeşte pe Dumnezeu, atunci el este cunoscut de către Dumnezeu.

Но ако някой обича Бога, той е познат от Него.

4 A şadar, cu privire la mâncarea jertfită idolilor, ştim că, în lume, un idol este totuna cu nimic, şi că nu există decât un singur Dumnezeu.

И така, относно яденето от идоложертвеното знаем, че никакъв бог, изобразен от идол, няма на света и че няма друг Бог освен Един.

5 Î ntr-adevăr, chiar dacă există aşa-numiţi „zei“ în cer sau pe pământ, – aşa cum există de fapt mulţi „zei“ şi mulţi „domni“ –,

Защото, ако и да има така наричани богове, било на небето или на земята (както има много богове и много господари),

6 t otuşi pentru noi există un singur Dumnezeu, Tatăl, din Care sunt toate şi pentru Care suntem şi noi, şi un singur Domn, Isus Cristos, prin Care sunt toate şi prin Care suntem şi noi.

то за нас има само един Бог - Отец, от Когото е всичко, и ние предназначени за Него, и един Господ - Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него.

7 Î nsă nu toţi au cunoaşterea aceasta. Unii, fiind până acum atât de obişnuiţi cu idolii, mănâncă un lucru ca fiind jertfit idolilor şi astfel conştiinţa lor, fiind slabă, este pângărită.

Но това знание го няма у всички; и някои, които и досега възприемат идолите според обичаите на езичниците, ядат месото като жертва на идолите; и съвестта им, като е слаба, се осквернява.

8 D ar nu mâncarea ne va duce mai aproape de Dumnezeu; dacă nu mâncăm, nu pierdem nimic, iar dacă mâncăm, nu câştigăm nimic.

А това, което ядем, не ни прави угодни на Бога; нито ако не ядем, губим нещо; нито ако ядем, печелим нещо.

9 A veţi însă grijă ca nu cumva libertatea voastră să devină o pricină de poticnire pentru cei slabi.

Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка на слабите.

10 C ăci dacă cineva te vede pe tine, care ai cunoaștere, că mănânci în templul unui idol, oare conştiinţa lui slabă nu-l va încuraja să mănânce ceea ce este jertfit idolilor?

Защото ако някой види, че ти, който имаш знание, седиш на трапеза в идолско светилище, то няма ли неговата съвест, като на слаб човек, да се одързости и той да яде идоложертвено?

11 A stfel, cel slab este distrus prin cunoaşterea ta, el, fratele pentru care a murit Cristos!

И поради твоето знание слабият погива - братът, за когото е умрял Христос.

12 C ând păcătuieşti astfel împotriva fraţilor şi le răneşti conştiinţa, păcătuieşti împotriva lui Cristos.

А като съгрешавате така против братята и наранявате слабата им съвест, вие съгрешавате против Христос.

13 D e aceea, dacă o mâncare îl face pe fratele meu să se poticnească, atunci nu voi mânca niciodată carne, ca să nu-l fac pe fratele meu să se poticnească.

Затова, ако това, което ям, съблазнява брат ми, аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брат си.