1 ( 140: 1) Au chef des chantres. Psaume de David. (140: 2) Éternel, délivre-moi des hommes méchants! Préserve-moi des hommes violents.

(По слав. 139.) За първия певец. Давидов псалом. Избави ме, Господи, от нечестивия човек, опази ме от насилници,

2 ( 140: 3) Qui méditent de mauvais desseins dans leur coeur, Et sont toujours prêts à faire la guerre!

които измислят зло в сърцето си и всеки ден предизвикват боеве.

3 ( 140: 4) Ils aiguisent leur langue comme un serpent, Ils ont sous leur lèvres un venin d'aspic. Pause.

Изострят езика си като на змия; аспидова отрова има под устните им. (Села.)

4 ( 140: 5) Éternel, garantis-moi des mains du méchant! Préserve-moi des hommes violents, Qui méditent de me faire tomber!

Опази ме, Господи, от ръцете на нечестивия, защити ме от насилници, които се наговориха да ме направят да падна.

5 ( 140: 6) Des orgueilleux me tendent un piège et des filets, Ils placent des rets le long du chemin, Ils me dressent des embûches. Pause.

Горделивите скроиха клопка за мен и с въжета разпънаха мрежи край пътя; поставиха примки за мене. (Села.)

6 ( 140: 7) Je dis à l'Éternel: Tu es mon Dieu! Éternel, prête l'oreille à la voix de mes supplications!

Казах на Господа: Ти си мой Бог; послушай, Господи, гласа на молбите ми.

7 ( 140: 8) Éternel, Seigneur, force de mon salut! Tu couvres ma tête au jour du combat.

Господи Боже, силни мой спасителю, Ти си покрил главата ми в ден на бой.

8 ( 140: 9) Éternel, n'accomplis pas les désirs du méchant, Ne laisse pas réussir ses projets, de peur qu'il ne s'en glorifie! Pause.

Господи, не удовлетворявай желанията на нечестивия; не оставяй да успее злият му замисъл, да не би да се надигат. (Села.)

9 ( 140: 10) Que sur la tête de ceux qui m'environnent Retombe l'iniquité de leurs lèvres!

Нечестието на собствените им устни нека покрие главата на онези, които ме окръжават.

10 ( 140: 11) Que des charbons ardents soient jetés sur eux! Qu'il les précipite dans le feu, Dans des abîmes, d'où ils ne se relèvent plus!

Разпалени въглища нека паднат върху тях; нека бъдат хвърлени в огън, в дълбоки води, за да не станат вече.

11 ( 140: 12) L'homme dont la langue est fausse ne s'affermit pas sur la terre; Et l'homme violent, le malheur l'entraîne à sa perte.

Злоезичен човек няма да се утвърди на земята; злото ще преследва насилника човек, докато го погуби.

12 ( 140: 13) Je sais que l'Éternel fait droit au misérable, Justice aux indigents.

Зная, че Господ ще защити делото на угнетения и правото на бедните.

13 ( 140: 14) Oui, les justes célébreront ton nom, Les hommes droits habiteront devant ta face.

Наистина праведните ще славят името Ти; правдивите ще обитават пред лицето Ти.