1 B ấy giờ, Giô-áp, con trai của Xê-ru-gia, thấy lòng vua hướng về A

Йоав, Саруиният син, забеляза, че сърцето на царя беше привързано към Авесалом.

2 t hì sai đi tìm tại Thê-cô -a một người đờn bà khôn khéo, mà dặn nàng rằng: Hãy làm bộ có tang, mặc áo chế, chớ xức dầu trên đầu nàng, song hãy có dáng một người đờn bà đã từ lâu ngày khóc một kẻ chết.

Затова Йоав прати в Текое и доведоха оттам една умна жена, и той ѝ каза: Престори се, че си в траур, облечи траурни дрехи, не се помазвай с масло, а се престори на жена, която жалее дълго време за мъртвец.

3 Đ oạn, hãy vào đền vua, tâu cùng vua theo cách nầy. Giô-áp bèn để trong miệng nàng các lời nàng phải nói.

И иди при царя и му говори според тези думи. И Йоав я подучи какво да говори.

4 V ậy, người đờn bà ở Thê-cô -a đi đến cùng vua, sấp mình xuống đất mà lạy, rồi tâu rằng: Lạy vua, xin hãy cứu tôi!

Когато текойката дойде да говори на царя, падна с лице на земята, поклони се и каза: Помогни ми, царю.

5 V ua nói: Ngươi muốn chi? Nàng thưa rằng: Hỡi ôi! tôi góa bụa, chồng tôi đã chết.

И царят ѝ каза: Какво ти е? А тя отговори: Ах! Аз съм вдовица. Мъжът ми умря.

6 K ẻ đòi vua vốn có hai con trai; chúng nó đã đánh lộn với nhau ở ngoài đồng, và vì không ai can, nên đứa nầy đánh đứa kia chết.

Слугинята ти имаше двама сина. Те двамата се сбиха на полето. Нямаше кой да ги разтърве и единият удари другия и го уби.

7 V ì đó, cả dòng họ đều dấy lên nghịch cùng con đòi của vua, và nói rằng: Hãy nộp cho chúng ta kẻ đã giết em mình, chúng ta muốn giết nó, để báo thù em nó mà nó đã giết; và mặc dầu nó là kẻ kế nghiệp, chúng ta cũng sẽ diệt nó. Vậy, chúng toan tắt đóm lửa còn tại cho tôi, không để cho chồng tôi hoặc danh, hoặc dòng dõi gì trên mặt đất.

И, ето, всички роднини застанаха против слугинята ти и казаха: Предай онзи, който удари брат си, за да го убием за живота на брат му, когото уби. Така ще изтребим и наследника. С това те ще угасят въглена, който ми е останал, и няма да оставят на мъжа ми нито име, нито потомство по лицето на земята.

8 V ua nói cùng người đờn bà rằng: Hãy trở về nhà ngươi; ta sẽ truyền lịnh về việc ngươi.

Царят каза на жената: Иди у дома си. Аз ще се разпоредя за теб.

9 N gười đờn bà Thê-cô -a thưa cùng vua rằng: Lạy vua chúa tôi, nguyện lỗi đổ lại trên tôi và trên nhà cha tôi, nguyện vua và ngôi vua không can dự đến!

А текойката отговори на царя: Господарю мой, царю, беззаконието нека бъде върху мен и върху бащиния ми дом, а царят и престолът нека бъдат невинни.

10 V ua tiếp: Nếu có ai hăm dọa ngươi nữa, hãy dẫn nó đến ta. Nó được chẳng còn dám đụng đến ngươi đâu nữa.

И царят отвърна: Който проговори против тебе, доведи го при мен и няма вече да те докачи.

11 N àng tiếp rằng: Tôi cầu xin vua hãy chỉ Giê-hô-va Đức Chúa Trời của vua làm chứng rằng kẻ báo thù huyết chớ làm hại tôi càng nặng hơn, và giết con trai tôi. Vua đáp: Ta chỉ Đức Giê-hô-va hằng sống mà thề rằng, một sợi tóc sẽ chẳng rụng xuống khỏi đầu của con trai ngươi!

А тя каза: Моля, нека царят помни Господа, своя Бог, за да не продължава отмъстителят за кръвта да изтребва и да не погуби сина ми. Той ѝ каза: Заклевам се в живота на Господа, нито един косъм от сина ти няма да падне на земята.

12 N gười đờn bà lại tiếp: Xin cho phép con đòi vua còn tâu một lời cùng vua chúa tôi nữa. Vua đáp: Hãy nói.

Тогава жената отговори: Нека каже, моля, слугинята ти още една дума на господаря си, царя. И той каза: Кажи.

13 N gười đờn bà nói: Vậy thì sao đối cùng dân sự của Đức Chúa Trời, vua chẳng đoán xét đồng một thể? Vua phán lời đó giống như kẻ có tội, vì vua không đòi về đứa con trai mà vua đã đày đi.

Жената проговори: Защо си намислил такова нещо против Божия народ? Понеже царят, като казва това, излиза виновен затова, че царят не възвръща своя син изгнаник.

14 V ì rốt lại, chúng ta là kẻ hay chết, giống như nước chảy trên đất, không hốt lại được. Nhưng Đức Chúa Trời không cất mạng sống đi, Ngài biết tìm cách thế đặng không đẩy kẻ bị đầy cách xa Ngài.

Защото е неизбежно ние да умрем и сме като вода, разляна по земята, която не се събира пак. А и Бог не отнема живот, а изнамира средства, така че изгнаникът да не остане отдалечен от Него.

15 B ấy giờ, nếu tôi đến tâu cùng vua chúa tôi, ấy vì dân sự làm cho tôi run sợ. Con đòi vua có nghĩ rằng: Mình phải tâu cùng vua, có lẽ vua sẽ làm điều con đòi vua cầu xin.

По тази причина дойдох да кажа това на господаря си, царя. Народът ме уплаши и слугинята ти си каза: Ще говоря сега на царя. Може би царят ще изпълни молбата на слугинята си.

16 P hải, vua sẽ nghe con đòi vua mà giải cứu nó khỏi tay kẻ muốn diệt chúng tôi, và tôi và con trai tôi, khỏi sản nghiệp của Đức Chúa Trời.

Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, който иска да погуби и мен, и сина ми от Божието наследство.

17 V ậy, con đòi vua đã nghĩ rằng: Chớ chi lời của vua chúa tôi ban cho chúng tôi sự an nghỉ; vì vua chúa tôi khác nào một thiên sứ của Đức Chúa Trời, hiểu sự lành và sự dữ. Nguyện Giê-hô-va Đức Chúa Trời của vua ở cùng vua!

И слугинята ти си каза: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна. Защото господарят ми, царят, е като Божий ангел, за да разсъждава за доброто и злото. А Господ, твоят Бог, да бъде с тебе.

18 V ua nói tiếp cùng người đờn bà rằng: Chớ dấu ta chi hết về điều ta sẽ hỏi ngươi. Người đờn bà thưa rằng: Xin vua chúa tôi hãy hỏi.

Тогава царят отговори на жената: Моля, не скривай от мене това, за което ще те попитам. И жената каза: Нека проговори, моля, господарят ми, царят.

19 V ua hỏi: Có phải Giô-áp đã đặt tay vào mọi điều đó chăng? Người đờn bà thưa rằng: Vua chúa tôi ôi, tôi chỉ mạng sống của vua mà thề, người ta không thế xít qua bên hữu hoặc bên tả, đặng khỏi điều vua chúa tôi mới nói đó. Phải, ấy là Giô-áp, tôi tớ của vua, đã truyền lịnh cho tôi, và để các lời nầy trong miệng con đòi vua.

Царят я запита: С тебе ли е във всичко това ръката на Йоав? А жената отговори: Заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, царю, никой не може да се отклони нито надясно, нито наляво от нищо, което изрече господарят ми, царят. Слугата ти Йоав, той ми заповяда и той ме научи какво да кажа.

20 G iô-áp, tôi tớ của vua, đã làm như vậy, để làm cho việc nầy thành ra cách mới. Nhưng chúa tôi là khôn ngoan như thiên sứ của Đức Chúa Trời, hiểu rõ mọi việc đã xảy ra trên đất.

Слугата ти Йоав направи това, за да представи по този начин работата. И господарят ми е мъдър - с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, което има на света.

21 V ua bèn nói cùng Giô-áp rằng: Vậy vì ngươi đã làm việc nầy, hãy đi đòi gã trai trẻ A

Тогава царят каза на Йоав: Ето, ще направя това. Иди и доведи младежа Авесалом.

22 G iô-áp sấp mình xuống đất lạy, và chúc phước cho vua, mà rằng: Vua chúa tôi ôi, ngày nay tôi tớ vua biết rằng nó đã được ơn trước mặt vua; vì vua đã làm điều tôi tớ vua đã cầu xin Ngài.

Йоав падна с лице на земята, поклони се и благослови царя. И Йоав каза: Днес слугата ти позна, че придоби твоето благоволение, господарю мой, царю, защото царят изпълни желанието на слугата си.

23 G iô-áp bèn chổi dậy, đi đến Ghê-su-rơ, đem A

И така, Йоав стана, отиде в Гесур и доведе Авесалом в Йерусалим.

24 V ua bèn nói rằng: Nó phải ở trong nhà nó, chớ ra mặt trước mặt ta. Aáy vậy, A

А царят каза: Нека отиде в своята къща, а моето лице няма да види. Затова Авесалом отиде в своята си къща и не видя лицето на царя.

25 V ả, trong cả Y-sơ-ra-ên chẳng có một người nào được khen chuộng về nhan sắc mình như A

А в целия Израел нямаше човек толкова много възхваляван за красотата си, колкото Авесалом. От петата на крака му чак до върха на главата му нямаше в него недостатък.

26 M ỗi năm người hớt tóc mình, vì nặng làm cho người bất tiện, thì tóc người cân được hai trăm siếc-lơ, theo cân của vua.

И когато острижеше главата си (защото всяка година я стрижеше, понеже косата му натежаваше, затова я подстригваше), претегляше косата си и тя тежеше двеста сикъла според царската теглилка.

27 A

На Авесалом се родиха трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива.

28 A

И Авесалом остана в Йерусалим цели две години, без да види лицето на царя.

29 K ế đó, A

Тогава Авесалом повика Йоав, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. Повика го втори път; но той пак отказа да дойде.

30 A

Затова Авесалом каза на слугите си: Йоавовата нива е близо до моята. Там има ечемик: идете и го запалете. И така, Авесаломовите слуги подпалиха нивата.

31 B ấy giờ, Giô-áp đứng dậy, đến cùng A

Тогава Йоав стана, отиде при Авесалом в къщата му и го попита: Защо слугите ти са запалили нивата ми?

32 A

А Авесалом отговори на Йоав: Пратих до тебе да ти кажат: Ела тук, за да те пратя при царя да му кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? По-добре щеше да е за мене да бях още там. Нека сега видя лицето на царя и ако има неправда в мене, нека ме убие.

33 V ậy, Giô-áp đi đến vua, thuật lại các lời ấy. Vua bèn đòi A

Тогава Йоав отиде при царя и му извести това. И царят повика Авесалом, който, като дойде при него, се поклони с лице до земята пред царя. И царят целуна Авесалом.