1 K hi Sê-đê-kia lên làm vua, có hai mươi mốt tuổi; trị vì mười một năm tại thành Giê-ru-sa-lem. Mẹ vua tên là Ha-mu-ta, con gái của Giê-rê-mi, người Líp-na.

Седекия беше на двадесет и една година, когато се възцари, и царува̀ единадесет години в Йерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Йеремия от Ливна.

2 V ua ấy làm đều dữ trước mắt Đức Giê-hô-va, như mọi việc vua Giê-hô-gia-kim đã làm.

Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Йоаким.

3 V ì cớ Đức Giê-hô-va nổi giận, thì điều đó xảy ra trong Giê-ru-sa-lem và Giu-đa, cho đến Ngài ném bỏ chúng nó khỏi trước mặt mình. Sê-đê-kia dấy loạn nghịch cùng vua Ba-by-lôn.

Защото от гнева на Господа, който пламна против Йерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, стана, че Седекия въстана против вавилонския цар.

4 N gày mồng mười, tháng mười, năm thứ chín đời vua Sê-đê-kia, thì Nê-bu-cát-nết-sa, vua Ba-by-lôn, đem cả đạo binh mình đi đánh Giê-ru-sa-lem, đóng trại nghịch cùng nó, và chúng nó lập đồn vây lấy.

И така, в деветата година на Седекиевото царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Йерусалим и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него;

5 T hành bị vây mãi đến năm thứ mười một đời vua Sê-đê-kia.

и градът бе обсаден до единадесетата година на цар Седекия.

6 N gày mồng chín tháng tư, trong thành bị đói kém lắm, đến nỗi dân của đất nầy không có bánh nữa.

А в четвъртия месец, на деветия ден от месеца, когато гладът се усили в града, така че нямаше хляб за народа на мястото,

7 V ách thành bị phá vỡ, hết thảy những lính chiến bèn trốn ra khỏi thành lúc ban đêm, và do cửa ở giữa hai cái vách, gần vườn vua, mà đi ra; trong khi người Canh-đê đương vây thành, thì chúng nó chạy trốn hướng về A-ra-ba.

в градската стена бе отворен пролом, поради което всичките военни мъже побегнаха, като излязоха от града през нощта през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина (а халдейците бяха близо до града), и отидоха по пътя за полето.

8 N hưng đạo binh của người Canh-đê đuổi theo vua; khi đã đuổi kịp Sê-đê-kia tại đồng bằng Giê-ri-cô, thì quân vua chạy tan và bỏ vua lại.

А халдейската войска преследва царя и стигна Седекия в йерихонските полета. И цялата му войска се разбяга от него.

9 N gười Canh-đê bắt vua và dẫn đến cùng vua Ba-by-lôn, tại Ríp-la, trong đất Ha-mát, nơi đó vua bị vua Ba-by-lôn xử đoán.

Хванаха царя и го заведоха при вавилонския цар в Ривла, в земята Емат; и той издаде присъда над него, т. е.

10 V ua Ba-by-lôn khiến giết các con trai của Sê-đê-kia trước mắt người, cũng khiến giết mọi quan trưởng Giu-đa tại Ríp-la.

вавилонският цар закла синовете на Седекия пред очите му; закла в Ривла и всички Юдейски началници;

11 Đ oạn sai móc mắt Sê-đê-kia, lấy xiềng xiềng lại. Vua Ba-by-lôn đem Sê-đê-kia về Ba-by-lôn, khiến giam trong ngục cho đến ngày người chết.

избоде очите на Седекия и като го стегна в окови, вавилонският цар го заведе във Вавилон и го хвърли в тъмница, където Седекия остана до деня на смъртта си.

12 N gày mồng mười tháng năm, năm thứ mười chín về đời Nê-bu-cát-nết-sa, vua Ba-by-lôn, thì Nê-bu-xa -A-đan, quan đầu thị vệ, hầu vua Ba-by-lôn, vào thành Giê-ru-sa-lem.

А в петия месец, на деветия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор в Йерусалим дойде началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар,

13 N gười sai đốt nhà Đức Giê-hô-va, cung vua, và hết thảy nhà cửa trong thành Giê-ru-sa-lem. Mọi nhà lớn cũng đều phó cho lửa.

и изгори Господния дом и царския дворец; дори всички къщи в Йерусалим, т. е. всяка голяма къща, изгори с огън.

14 R ồi cả đạo binh của người Canh-đê thuộc quyền quan đầu thị vệ, phá hết thảy các vách thành chung quanh Giê-ru-sa-lem.

А цялата халдейска войска, която беше с началника на телохранителите, събори всички стени около Йерусалим.

15 N hững kẻ rất nghèo trong dân, với những kẻ sống sót đương ở trong thành, những kẻ đã hàng đầu vua Ba-by-lôn, và từ trong đám đông sót lại, thì Nê-bu-xa -A-đan, qua đầu thị vệ, bắt đem đi làm phu tù hết thảy.

Тогава началникът на телохранителите Навузардан отведе в плен някои от по-бедните на народа и останалите от народа, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибегнаха при вавилонския цар, както и останалото множество.

16 N ê-bu-xa -A-đan, quan đầu thị vệ, chỉ để những người rất nghèo khó lại trong đất, đặng trồng vườn nho và làm ruộng.

Обаче началникът на телохранителите Навузардан остави някои от най-бедните в земята за лозари и земеделци.

17 Q uân Canh-đê phá tan các cột đồng trong nhà Đức Giê-hô-va, cả đến đế tảng và biển đồng trong nhà Đức Giê-hô-va, rồi đem những đồng đó về Ba-by-lôn.

А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците изпочупиха и пренесоха цялата им мед във Вавилон;

18 N hững nồi, và, kéo, chậu thìa, cùng hết thảy khí mạnh bằng đồng về việc thờ phượng, chúng nó cũng đều đem đi nữa.

отнесоха и котлите, лопатите, щипците, легените, тамянниците и всички медни прибори, с които се извършваше службата.

19 Q uan đầu thị vệ, lại khuân đi cả những chén, lư hương, chậu, nồi, chơn đèn, thìa, và bát, phàm những đồ gì làm bằng vàng thì lấy vàng, đồ gì làm bằng bạc thì lấy bạc.

Началникът на телохранителите отнесе и блюдата, кадилниците и тасовете, котлите и светилниците, лъжиците и чашите - каквото беше златно като злато и каквото сребърно като сребро.

20 C òn như hai cột đồng, biển đồng, và mười hai con bò đồng dùng làm đế nó, mà vua Sa-lô-môn đã chế tạo cho nhà Đức Giê-hô-va, đồng của những đồ ấy, thì không thể cân được.

Колкото до двата стълба, едното море и дванадесетте медни телета, които бяха вместо подножия, които цар Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тези вещи превишаваше всяко тегло;

21 M ỗi cột cao mười tám thước, yêu vi mười hai thước; trong tầm phổng, dầy bằng bốn ngón tay.

а за тези стълбове - височината на единия стълб беше осемнадесет лакти и окръжността му се измерваше с връв от дванадесет лакти; и дебелината му беше четири пръста; той беше кух;

22 T rên đầu cột có chúp đồng, cao năm thước, chung quanh chóp có lưới và trái lựu, đều bằng đồng cả. Cột kia giống như cột nầy, cũng có lưới và trái lựu.

и върху него имаше меден капител; а височината на единия капител беше пет лакти; и върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тези бяха мерките и на втория стълб с наровете.

23 B ốn bề có chín mươi sáu trái lựu, và hết thảy những trái lựu đặt xung quanh lưới cọng là một trăm.

Имаше двадесет и шест нарове на четирите страни; всички нарове, които бяха върху мрежата наоколо, бяха сто.

24 Q uan đầu thị vệ bắt Sê-ra-gia, thầy tế lễ cả, và Sô-phô-ni, thầy tế lễ phó, cùng ba người giữ cửa đền.

Началникът на телохранителите взе и първосвещеника Сарайя, и втория свещеник Софония, и тримата вратари;

25 C ũng bắt tại trong thành một hoạn quan coi lính chiến, bảy người cận thần của vua ở trong thành, một viên thơ ký của qua chánh lãnh binh, coi việc mộ dân trong đất, cùng sáu mươi người dân đất đó gặp tại trong thành.

и от града взе един евнух, който беше надзирател на военните мъже, и седем мъже от имащите достъп до царя, които бяха намерени в града, и секретаря на военачалника, който събираше войски от народа на земята, и шестдесет мъже от народа на земята, които се намираха в града;

26 N ê-bu-xa -A-đan, quan đầu thị vệ, đem hết thảy những tù ấy về cho vua Ba-by-lôn, tại Ríp-la.

и като ги взе, началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла.

27 V ua Ba-by-lôn sai đánh và giết họ tại Ríp-la, trong đất Ha-mát. Aáy vậy người Giu-đa bị điệu đi làm phu tù khỏi đất mình.

И вавилонският цар ги порази и ги уби в Ривла, в земята Емат. Така Юда беше закаран в плен от земята си.

28 N ầy là dân mà Nê-bu-cát-nết-sa đã đem đi làm phu tù; năm thứ bảy, ba ngàn hai mươi ba người Giu-đa.

А ето народа, който Навуходоносор плени: в седмата година - три хиляди двадесет и трима юдеи;

29 N ăm thứ mười tạm đời Nê-bu-cát-nết-sa, từ thành Giê-ru-sa-lem bắt đi tám trăm ba mươi hai người.

в осемнадесетата година на Навуходоносор той плени от Йерусалим осемстотин тридесет и двама души;

30 N ăm thứ hai mươi ba đời vua ấy, Nê-bu-xa -A-đan, quan đầu thị vệ, đem đi bảy trăm bốn mươi lăm người Giu-đa. Hết thảy là bốn ngàn sáu trăm người.

а в двадесет и третата година на Навуходоносор началникът на телохранителите Навузардан плени от юдеите седемстотин четиридесет и пет души; всички те бяха четири хиляди и шестстотин души.

31 N ăm thứ ba mươi bảy, sau khi vua Giu-đa là Giê-hô-gia-kin bị bắt, tức là năm đầu vua Ba-by-lôn là Ê-vinh-Mê-rô-đác mới lên ngôi, ngày hai mươi lăm tháng mười hai, vua nầy trả lại chức vua cho Giê-hô-gia-kin vua Giu-đa, và đem ra khỏi ngục;

А в тридесет и седмата година от пленяването на Юдейския цар Йоахин, в дванадесетия месец, на двадесет и петия ден от месеца, вавилонският цар Евал-меродах, в годината на възцаряването си, възвиси главата на Юдейския цар Йоахин и го извади от тъмницата;

32 l ấy lời lành nói với, và lập ngôi người cai hơn ngôi các vua cùng ở với mình tại Ba-by-lôn.

и говорѝ любезно с него, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон,

33 L ại sai đổi áo tù, Giê-hô-gia-kin đến ngồi bàn với vua trọn đời mình.

и смени тъмничните му дрехи; и Йоахин се хранеше винаги пред него през всички дни на живота си.

34 G iê-hô-gia-kin còn sống bao lâu, thì vua Ba-by-lôn ban đồ cần dùng hằng ngày cho mãi mãi, trọn đờai người.

А колкото до храната му, даваха му постоянна храна от вавилонския цар, ежедневен дял през всички дни на живота му, дори до деня на смъртта му.