1 М ъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
智 慧 子 听 父 亲 的 教 训 ; 亵 慢 人 不 听 责 备 。
2 О т плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
人 因 口 所 结 的 果 子 , 必 享 美 福 ; 奸 诈 人 必 遭 强 暴 。
3 К ойто пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
谨 守 口 的 , 得 保 生 命 ; 大 张 嘴 的 , 必 致 败 亡 。
4 Д ушата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
懒 惰 人 羡 慕 , 却 无 所 得 ; 殷 勤 人 必 得 丰 裕 。
5 П раведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
义 人 恨 恶 谎 言 ; 恶 人 有 臭 名 , 且 致 惭 愧 。
6 П равдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
行 为 正 直 的 , 有 公 义 保 守 ; 犯 罪 的 , 被 邪 恶 倾 覆 。
7 Е дин се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
假 作 富 足 的 , 却 一 无 所 有 ; 装 作 穷 乏 的 , 却 广 有 财 物 。
8 Б огатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
人 的 资 财 是 他 生 命 的 赎 价 ; 穷 乏 人 却 听 不 见 威 吓 的 话 。
9 В иделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
义 人 的 光 明 亮 ( 原 文 是 欢 喜 ) ; 恶 人 的 灯 要 熄 灭. 。
10 О т гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
骄 傲 只 启 争 竞 ; 听 劝 言 的 , 却 有 智 慧 。
11 Б огатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
不 劳 而 得 之 财 必 然 消 耗 ; 勤 劳 积 蓄 的 , 必 见 加 增 。
12 О тлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
所 盼 望 的 迟 延 未 得 , 令 人 心 忧 ; 所 愿 意 的 临 到 , 却 是 生 命 树 。
13 К ойто презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
藐 视 训 言 的 , 自 取 灭 亡 ; 敬 畏 诫 命 的 , 必 得 善 报 。
14 П оуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
智 慧 人 的 法 则 ( 或 译 : 指 教 ) 是 生 命 的 泉 源 , 可 以 使 人 离 开 死 亡 的 网 罗 。
15 З дравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
美 好 的 聪 明 使 人 蒙 恩 ; 奸 诈 人 的 道 路 崎 岖 难 行 。
16 В секи благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
凡 通 达 人 都 凭 知 识 行 事 ; 愚 昧 人 张 扬 自 己 的 愚 昧 。
17 Л ошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
奸 恶 的 使 者 必 陷 在 祸 患 里 ; 忠 信 的 使 臣 乃 医 人 的 良 药 。
18 С иромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
弃 绝 管 教 的 , 必 致 贫 受 辱 ; 领 受 责 备 的 , 必 得 尊 荣 。
19 И зпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
所 欲 的 成 就 , 心 觉 甘 甜 ; 远 离 恶 事 , 为 愚 昧 人 所 憎 恶 。
20 Х оди с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
与 智 慧 人 同 行 的 , 必 得 智 慧 ; 和 愚 昧 人 作 伴 的 , 必 受 亏 损 。
21 З лото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
祸 患 追 赶 罪 人 ; 义 人 必 得 善 报 。
22 Д обрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
善 人 给 子 孙 遗 留 产 业 ; 罪 人 为 义 人 积 存 资 财 。
23 З емеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
穷 人 耕 种 多 得 粮 食 , 但 因 不 义 , 有 消 灭 的 。
24 К ойто щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
不 忍 用 杖 打 儿 子 的 , 是 恨 恶 他 ; 疼 爱 儿 子 的 , 随 时 管 教 。
25 П раведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.
义 人 吃 得 饱 足 ; 恶 人 肚 腹 缺 粮 。